Коментар: Мария Галчева
Още в началото внасям уточнението, че заглавието визира популярен модел автомобил без обаче да се ограничава само в него. Със същото ударно значение и звучене щеше да бъде и заглавието „Комплексът Q7”. Но есенцията тук не се съдържа в техническите показатели на тези красиви коли, а в липсата на уважение, в липсата на цял комплект, чисто човешки възпитателни моменти. Ще си поговорим за чувството за безсмъртие на хората, които са се качили на скъпи автомобили и си мислят, че светът е техен, а пък ние, останалите сме жалка шайка глупаци.
Знаете, че самоковските улици и тротоари не са за чудо и приказ. Не са и достатъчно широки на места, за да можем да се разминем със спрял на тротоара автомобил, например. Всичко се случва в централната градска част. На пъпа на града с други думи. На един централен тротоар цъфнал напреки паркиран голям модерен джип. Но така паркиран, че носът му е стъпил на пешеходното място, а задницата, изскочила на половината платно. И минават другите участници в движението, съобразявайки се с това така удобно паркирало возило, и нищо. Тишина. Една голяма тишина в публичността, макар че вероятно ушите или други части от анатомията на водача са горели здраво от щедро раздаваните наум ругатни по негов адрес. Но какво от това, ще кажете и няма да сбъркате.
След като някой си позволява подобно нещо без никой да му търси сметка, какво очакваме ние – съвест или чувство за такт? По-скоро Земята ще започне да се върти на обратно, отколкото някой, който се е помислил за слязъл от Олимп да прояви елементарно съобразяване с останалите. Има и още доста други примери, свързани с такова нахалство.
Сами разбирате, че лошият пример е заразен и често започва масово да се използва от всички. Или ако не от всички, то от една огромна част. Само колко много снимки попадат в редакцията, илюстрирайки точно това нагло поведение. Или колко е удобно да спреш в лентата за вход посока паркинга на общината и да си говориш по телефона. Ама какво ти пука на теб, като си се метнал на хубава, лъскава кола?
Това, съгласно извратените стандарти на съвремието ни, е вид героизъм. Видиш ли – заставам над установеното, аз съм голям пич, щом не се съобразявам. Или пък още един рядко отвратителен пример, който не важи само за лъскавите коли – това да заемеш паркомясто за хора в неравностойно положение. Замислете се всеки път, когато решите да спестите 2-3 метра или „рискувате“ да ходите – дали няма да постъпите зле спрямо някой, който действително има нужда. Хора сме уж – може би остатъците разум са единственото , което ни отличава от животните, макар в последно време последните много стабилно да ни опровергават откъм него.
Това е комплекс, уважаеми читатели, комплекс, свързан с някакво дълбоко чувство за самоизтъкване и себеотличаване. Т.е. ако срещнете подобен човек на улицата, вървящ пеш, вероятността да не му обърнете внимание е огромна. Но със сигурност ще го запомните / и то с лошо/ ако заради него не можете да минете през тротоара безопасно. Комплексът на всяка цена да си познат, дори и с някоя върла простотия. Комплексът на малкото човече в голямата кола, което държи на всяка цена да бъде забелязано.
В епохата, в която ненормално цели да измести нормалното подобни парадокси придобиват навика да са познати и никой да не им обръща внимание, дори законът, който отдавна не се налага с цялата си строгост. Затова и той доста прилича на някаква задължителна проформа. Хем го има, хем не. Пък и от друга страна защо целим толкова непременно да превръщаме опростачването в тенденция и то трайна? Не е ли възможно да се държим в рамките на общоприетото? Какво печелим, ако е обратното? И нещо последно – това не са риторични въпроси. Помислете си добре.
