Понякога един, понякога много. Важното е този ключ да успява да накара притежателя на сърцето да се чувства щастлив и доволен от себе си. Често пъти минаваме през хиляди обиколни пътища, докато открием това, което вероятно ни е било под носа и то е малко нещо, което ни кара да сме доволни, че сме намерили пристана си.
Така е с всяко хоби и респективно с всеки млад човек. Гергана Попова е само на 14 години, но от 12-годишна е част от голямото семейство на „Кати денс“. Нейният път към спорта започва с аеробика през далечната вече 2010 година, но аеробиката не успява да я плени истински и не след дълго Гергана се отказва. След това започва да се занимава с горещите латино танци. Следва същата развръзка – отказва се. Малко след това заедно с нейна приятелка отиват в залата, където тренират момичетата от студиото и от този момент нататък, чак до днес е част от тях.
Поредицата избори приключва успешно, но в полза на модерните ритми. Танцуването, което Гергана търси под една или друга форма облича одеждата на модерното. С Катрин, която тя определя като „кълбо от положителна енергия“, заедно успяват да преодолеят трудностите в началото и да измъкнат максимума от нея. Въпреки че тренировките се оказват не само вдъхновение, но и истинско изпитание – всичко те боли, но ти продължаваш.
„Никога не съм си мислила да се откажа“ – казва Гергана, след като е намерила пътя, по който иска да върви, заедно с останалите от групата. Без значение колко боли, колко несигурна се е чувствала в началото и т.н. Ако човек тръгне да търси мотиви, за да остави нещо, винаги ще намери.
За страстите, дисциплината и начина, по който танците ни се отразяват всеки има свое обяснение. Уж правиш една две леки стъпки, а накрая се оставяш музиката да те води и докато направиш едно завъртане, усещаш, че си се потопил в един друг свят. Свят, в който властва ритъмът, мелодията и едно сладко вълнение. Магия. Да, магията на танца, която може да те побърка. Но само от удоволствие. В такава магия превръща тренировките Катрин, благодарение на която в много млади хора се разпалва желанието да прекрачат прага на залата. Така и Гергана си спомня за първата си среща с нея – „Още щом видях Катрин разбрах, че съм открила мястото, което съм търсила“.
Тя умее да обединява, умее да убеждава. Умее да учи. Превърнала е танца наистина във философия. За нея нейните момичета казват само хубави думи – и са безкрайно искрени. Покрай Катрин са изживели много свои първи неща. Открили са колко важно е да бъдеш отговорен и че екипната работа зависи от всяка една от тях. От техните грешки дори. Катрин е научила момичетата, с които работи, че танцът не е само сливане на ритъм с движения на тялото. Танцът може да послужи за послание, за протест, заявка за социална ангажираност. Чрез него можеш да покажеш всичко.
За Гергана появата пред публика за първи път също носи своето очарование, въпреки нервността и притеснението: „Когато се появих пред публиката за първи път, бях много нервна. Притеснявах се да да не забравя танца или да объркам нещо.“ Но не става така – не забравя и не обърква нищо. Всичко минава повече от добре и без никакви извънредни ситуации.
Постепенно идва ред на желанието да продължи в компанията на своите съотборнички. Екипът продължава да поема и новите предизвикателства през 2017. Толкова са свикнали една с друга, че се приемат като приятелки и още повече – като семейство –„Приемам момичетата като добри приятелки – винаги си помагаме“.
Това е още един хубав „страничен“ ефект от тренировките – сплотеността и готовността за помощ. Така се създават личностите, които са много по-големи не само заради постигнатото, а заради това, че без значение какви са обстоятелствата, подават ръка без да искат нещо в замяна.
