Кой в действителност управлява Общината?

Николай Малчев   

В периода на избори, кандидатите за кметове и общински съветници разгръщат програми, проекти, планове, къде повече, къде по-малко заливат избирателите с обещания. За съжаление много от тези обещания не се изпълняват. Коя е причината за това неизпълнение – популизъм или физическа невъзможност за тяхното реализиране?

За да направляваш едно превозно средство, /забележете не казвам управляваш, а направляваш/ трябва или да си на волана, на руля, на лостовете за управление, или да имаш средства, за да определяш траекторията на движение. И двете средства Общината не ги притежава.

През последните двадесет и пет години в града ни бяха направени много хубави неща. Но имаше и такива, които и днес, и в бъдеще ще тежат на Общината и ще пречат за изграждането на самостоятелна общинска политика. Без да претендирам за хронологическа последователност и степен на важност ще посоча някои от тях: отказа на Общината да закупи държавното автомобилно предприятие в града ни с терена на автогарата, продажбата на ски съоръженията в Боровец на една туристическа фирма, продажбата на общинската фирма БКС, осигуряваща сметосъбирането и снегопочистването в града ни, излизането на Общината от газоразпределителното дружество, участие на Общината в съвместни дружества и нереални заменки, водещи до загуба на атрактивни терени и имоти, печеленото на 95% от общинските поръчки от две фирми, водещо до обезкървяване на средния и дребен бизнес и т.н.

Анализирайки горепосочените действия на общинските ръководства през различните периоди, може смело да заявим, че с тези действия самите те не са се лишавали /умишлено или некомпетентно/ от възможностите за самостоятелна политика.

Колкото до средствата, трябва да кажа, че Общината не е бедна, но не е и богата. Тя може с този бюджет да преживее, но не може да се развива. Средствата не са достатъчни за развитието на курорта Боровец, който в момента е в застой, дори изостава. Те не достигат за изграждането на стабилна и съвременна инфраструктура в града и околните села.

На основа на това много биха определили, че Общината се движи на автопилот. За съжаление нещата са много по-тревожни. Общината се управлява от онези, които имат пари, но чиито икономически интереси много често не съвпадат с интересите на данъкоплатците на Общината. Ще посоча някои примери, потвърждаващи това мое становище. Тегленето от общинската администрация в началото на тази година заем от 2 млн. лв. за изграждане на парк край река Искър няма икономическо обяснение за гражданите на града ни, но облагодетелства други. Интересен е случаят с покупката на терен в района на с. Белчин от фирма „Главболгарстрой”. Без да има претенции, че цената за покупка е висока от страна на фирмата-купувач – „Главболгарстрой”, общинските съветници сами на сесия взимат решение за намаляване на цената под предтекст, че разликата ще бъде дарена за изграждане на църква в района на общинската болница. Тук са нарушени много закони и правила – Законът за конфликт на интереси, за лобизъм, нарушен е принципът на дарителството. Въпреки тези нарушения, ръководството на Общинския съвет мълчи, в чий интерес? Това са два христоматиини случая, които спокойно могат да влязат в учебниците, разкриващи дългата ръка на едрия бизнес в местното самоуправление.

Бих препоръчал на днешното и бъдещо общинско ръководство да се запознае с книгата на лауреата на Нобелова награда от 2001 г. Джоузеф Стиглиц „Цената на неравенството”. Тя дава отговори на много икономически въпроси от днешния сложен и глобален свят. В годината на местни избори сме и трябва ясно да заявим, че проблемът на бъдещото общинско ръководство няма да е дали е ляво, дясно или център, а дали има желание и смелост да върне ролята на гражданите на Общината в местното управление.