Анелия Балабанова
Какво да правим със старите си дрехи? Десетки хора са изправени пред този въпрос когато искат да се освободят от ненужните блузи, панталони, палта и всякакви други текстилни изделия. Докато на някои места вече са намерили решение, щадящо природата, на други все още се действа по стари и в същото време доста примитивни прийоми. През зимния сезон дрехи, аксесоари и всякакви текстилни отпадъци често се използват за битово отопление, а това предизвиква сериозни последици върху околната среда. Част от ненужното, но запазено облекло може да бъде предоставено на други хора, които ще го използват по предназначение. Така те заживяват втори живот. Типичен пример за това са и магазините за дрехи втора употреба, в които на доста прилични цени човек може да осигури своята нова визия.
По думите на председателя на сформираната Асоциация на преработвателите и търговците на дрехи втора употреба /АПТДВУ/ Севдалин Спасов все още обаче масово българите оставят ненужните им дрехи до контейнерите за смет като смятат, че така непотребното им облекло ще бъде от полза за някой друг. Проучване на асоциацията показва обаче, че често те попадат на нерегламентирани сметища или се горят за отопление. Подобни гледки могат да се видят и в Самоков. Има и такива артикули, които по една или друга причина „са си изпели песента” и вече не могат да съществуват в този си вид. Тогава на дневен ред идва рециклирането. Поставянето им в специално обособени за целта контейнери значително би облекчило този процес. От 2018 г. компаниите, членуващи в споменатата Асоциация /АПТДВУ/ поставят контейнери за текстил на площадки и паркинги в райони, където има разположени търговски обекти. Контейнерите са абсолютно идентични с тези, поставяни от Българския червен кръст /БЧК/ в страната. Постъпки да се сдобие с подобни съдове прави и Община Самоков.
Процесът по събиране, сортиране и повторна употреба на старите дрехи е добър пример за така популярната идея за кръгова икономика. Тя насърчава максималното използване на суровините и преработването им в полезен ресурс, който отново да влезе в употреба преди да бъде изхвърлен. Къде сме ние? Тази идея все още не е широко разпространена сред голяма част от българите. Според проучване на ESTAT младата част от населението е по-склонна да рециклира. 67% от гражданите заявяват, че биха рециклирали дрехите си в специализираните контейнери, като от тях броят на ентусиастите над 50-годишна възраст е доста малък. От пазаруващите втора ръка 95% одобряват рециклирането на дрехи, а 65% биха взели участие в него, сочат още изчисленията. И още един аспект, свързан с грижата и опазването на природата. За производството на килограм памук, еквивалентен на теглото на една мъжка риза и чифт дънки са нужни между 10 000 и 20 000 литра вода. Една четвърт от световното потребление на пестициди се пада на производителите на памук, а енергията, вложена в целия жизнен цикъл на дрехите, употребени в ЕС, е генерирала 195 млн. тона СО2 за година.
Както вече стана ясно, идеята за рециклиране и оползотворяване на отпадъците от текстил, конкретно в Самоков изглежда по-скоро като една добро намерение и пожелание в бъдеще време, отколкото реалност. Поне на този етап. Важното е, че колелото е вече задвижено. В някои от магазините за дрехи в големите търговски вериги предлагат процент отстъпка ако занесете чанта с дрехи. Друга практика, която тепърва навлиза е в магазините за дрехи втора употреба да се поставят специални контейнери, пригодени в тях да се събират текстилни отпадъци, подлежащи на рециклиране. Най-доброто решение обаче редом до контейнерите за стъкло, хартия и пластмаса да се появят и такива за текстил. Това вероятно ще се случи съвсем скоро, още в началото на юни.
