Иска ми се да напиша една нова история, която досега не сте чели от мен. Разказ различен от темите, които са в моя ресор. Мога не само да се заяждам и да показвам грозотиите на живота в целия им блясък. Понякога има неща, които заслужават пиедестал и внимание.
Ще ви разкажа сега една приказка. Приказка не за предприемчивост и разкош, а за нещо друго – за живота на българската и в частност на самоковската традиция.
Традиция – тази хубава дума е скрила в себе си безброй значения. Най-важното сред тях е семантиката на нашето си село и това, което то носи в сърцето на всеки един от нас. Родното винаги е мило, а да не забравяме и интересно за изследователските намерения на западния турист, който се е уморил от ултралукс и бездушие.
В уюта на нашето си село дори и българите търсим успокоение от напрежението и на студения и сив делник. А когато има празник и чувството ни за съпреживяване е друго – по-светло и по-дълбоко.
Тази година форумът Празник на рилския зелник стана на цели 11 години. Не е нужно да ви описвам атмосферата, която се създава в този ден. Навсякъде ухае на фолклор, автентичност и старина. На масата са изложени толкова много зелници и толкова вкусно ти става!
Връщаш се назад, когато човекът се е ръководил от друг часовник не от напрегнатите и стресирани днес стрелки. Докато снимах зелниците, една жена ми разказваше, че те са се носели на нивата по време на жътва. „Този тук задължително с него има и ракия. Виждаш ли там в шишенцето?“.
Представих си това време, в което цялото семейство е излязло на полето. И там ухае на сено и на този хляб, увит в месал, а хората чакат нощите, когато почиват в дремещия хлад на планината.
Празничен ден под синия свод! Навсякъде около мен звучи песен. Има 13 поканени състава от страната и от нашата община. Площадът на Бели Искър е събрал китка от музика и танц. Не трябва да сме пророци в собствената си страна, за да предскажем, че такива формати си заслужават – хората се събират и веселят, разменят се закачки, а смехът звънти на всяка крачка като камбана.
За 11 години много неща може да се променили, но Бели Искър остава селото основоположник на традиция, която пази жив неговия дух. Парите са малко, нервите в повече – така е незнайно защо, макар че зелникът е доказано златна мина, която сякаш нарочно не се експлоатира. При по-добра реклама и организация, могат да се направят чудеса и да изкараш този празник извън рамките на общината. За трудно не е трудно, просто се изисква повече сърце и поглед нашироко. Убеждавам се в това всяка година, откакто се прави празник на зелника. Рецепта за успех не е прехвърляне на задължения – в това начинание всички би трябвало да се обединят, не можеш да се оставиш на инерцията и да вдигаш рамене безпомощно.
Има едно нещо, което много самоковци не могат да прежалят – и това е Рок в Рила, другото събитие емблема за Бели Искър. Няма го от 2011. Много хора се надяваха да се възроди от новата ни управа. Засега едва ли. Но, хората казват – надеждата умирала последна…
Няма друго село, което да прави подобни събития, с изключение на Радуил и Бобфеста – винаги в началото на септември. Което само по себе си е пример за специфичен вид реклама – мястото разказва само за себе си благодарение на собствените си традиции и поминък, а това се нрави най-много на чуждите ни гости – самобитността на българите. Ние имаме много да показваме в тази насока и всичкото е интересно без изключение.
Българският фолклор е неизчерпаем ресурс на теми и сюжети за алтернативен туризъм. Скрили сме толкова много от нас там несъзнателно. Вместо неговите разпространители да се развеждат като мечки на панаир без необходимата финансова стабилност и да просят пари при всяка срещната инициатива, те трябва да се знаменосци на послания. Посланик на добра воля навсякъде, където отиде. Не се изисква много да се чувстваш българин – просто трябва да си горд, че си такъв. Щом настройката е зададена, въпрос на време е светът да погледне към теб с други очи.
На организаторите на Празника на рилския зелник и на Бобфеста пожелавам вдъхновение и широки пътища, за да показват на всички какво голямо богатство имаме и благодарности към тези хора, че показват общината с нещо друго пред България, а не само с окрадени дърва и побоища над горски, за което всички телевизии охотно идват да отразяват. Вие сте културни мисионери и живеете с тази мисъл, иначе няма как нещата да се получават!
