Анна Манова
И тази седмица на календара на „геройските” прояви ще запишем още една нова. Става въпрос за две счупени пейки пред ДНА. И нищо не е в състояние да ме убеди, че е станало случайно. Дебелите дъски са счупени надве – за това „светло” дело се изисква доста сила и никакъв акъл. Грозно, драги самоковци, грозно! Умът ми не го побира, защо се случва това и то на самия център.
Преди известно време наши читатели ни бяха изпратили снимки на изхвърлени в реката пейки /пред „Билла”/, след това „похитени” бяха и съвсем новите такива, поставени в импровизирания парк пред Голямата чешма, последваха и тези пред училище ОУ „Авксентий Велешки”.
На стелите пред ДНА тази събота се организира младежки фестивал и тези пейки са изключително подходящи, за да се поседне или да се постави на тях необходимата техника и апаратура. И най-вероятно онези, които „геройски” са чупили – ей така, от скука, ще искат да седнат. Лошото е, че винаги извършителите са някъде там, ехидно смеещи се, в близост до тези, които изгарят от възмущение и до тези, вечно цъкащите с език. Защото всичките тези различни видове хора образуваме едно общо ядро, да кажем даже общество.
Разрухата е станала синоним на нашия живот. И тези, които правят нещо за града не могат да смогнат да бъдат балансьори между направено и разрушено.
Всъщност всичко е в нашите ръце – и хлябът, и ножът, и сътворението, за съжаление и разрухата.
- За по-суеверните „счупеното носи щастие”, може би за да оправдаят по положителен начин огорчението, че нещо вече го няма.
