Зоя Станкова
Предстоящият трети рожден ден на вестник „Самоков 365” искрено се надяваме да се отрази в детските очи и в човешките сърца и да бъде поредната протегната ръка към едно семейство, което е пълно с любов и доказва, че материалното е нищо на фона на най-елементарните човешки отношения, емоции и чувства.
Рожденият ден не е празник, който цели да пийнем и хапнем, да се видим, да се повеселим и да отмине всичко на вятъра, ей така. От днес за утре не се живее, не се обича, не се помага. Рожденият ден е кауза, в чието ядро екипът на вестника е сложил своето сърце, което тази година ще тупти за семейството на Владимир Шукадаров.
Той отглежда четирите си деца сам. Майката ги напуска и не помага в грижите за децата си, а бащата се бори за своята плът и кръв с месечен доход, който е приблизително около четиристотин лева. Владимир по професия е багерист, занимавал се е със строителни машини, а в момента работи в сервиз.
Най-голямата му дъщеря е на тринайсет години, тренира биатлон и обича да танцува, дори е участвала във фолклорен танцов състав. Има близнаци – момче и момиче, които са на десет и още една дъщеричка на осем години. Децата обичат, както сами казаха да рисуват, да играят на компютърни игри, да помагат на баща си, а също и да се включват активно помагайки и в работата на село.
Когато попитах децата, какво най-много обичат да правят с татко си, те всички отвърнаха „Да се смеем!”. Ето, тези малки неща, които хората, погълнати от огромните дадености, в които разпиляват себе си и живота си, забравят.
Заедно ще се опитаме да помогнем с каквото можем на това симпатично семейство, като с това ще продължим линията на предаване на доброта, която е основно наше кредо.
В интерес на истината за доброто не се пише достатъчно. Сърцата не се купуват. Не търгуваме душите си. Не се оковаваме с предразсъдъци и не позволяваме крилете ни да поникват единствено, когато са необходими на нас самите.
Често забравяме, че сме хора. Рядко говорим и вършим или не говорим и не вършим неща в излишък. Човещината един към друг, обичта към ближния са ни все по-чужди с всеки изминал ден. Заради забързаното всекидневие или монотонното ни съзнание, отправено към заобиколния свят не може да се каже.
Нашата кауза е да направим щастливи едни чудесни деца и да помогнем на техния баща, а нашето послание е да бъдем по-често човеци спрямо хората насреща ни и да не забравяме, че не ни е нужен специален повод, за да правим добро, да бъдем добри, необходими са ни само сърце и желание. А когато човек върши добро, не го прави явно, за да се покаже, а го осъществява по най-искрения и подходящ начин и както се казва в една японска мъдрост „ Най-малкото добро дело е по-добро от най-голямото добро намерение.”
