Книгата „Из лабиринтите на паметта“ на Любомир Малинов като вик срещу липсата на памет

Анна Манова

Режисьорът Любомир Малинов събра спомените си и любовта си към театъра в книга. Тя носи заглавието „Из лабиринтите на паметта“ и както самият автор още в пролога подчертава, тя вижда бял свят „заради засилващото се безродие и посегателство към българската памет – национална и родова“. Книгата съвсем не случайно излиза на 1 ноември, но поради пандемията и ограниченията, тя се „срещна“ със своята публика този април.

Представянето на „Из лабиринтите на паметта“ постави началото на традиционния „Маратон на четенето“ в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски“. След толкова месеци на ограничения най-накрая самоковската библиотека се завърна към своята основна функция, а именно да бъде място за срещи и споделяне. Мирослава Мирчева се погрижи да „изплете“ онази невидима нишка между автора и неговата аудитория. Тя сподели, че не може да разказва от трето лице, защото е един от участниците тази книга да види бял свят и защото я съпреживява с всяка фибра на съзнанието си. Мирчева сподели, че такива книги не се появяват всеки ден и те са събитие в живота ни.

„Из лабиринтите на паметта“ е вик срещу липсата на памет, превърнала се в национална и световна тенденция. Като липса на смисъл и липса на корен. Малинов отдава огромно значение на родния дом и затова започва историята си със Самоков. Друга тема, която го вълнува е страшното национално разделение и липсата на национална идея, която да ни обединява“, сподели в началото Мирослава Мирчева.

Книгата е посветена на театъра и е написана като спектакъл. В нея тече едно основно действие, в което се разказва за самоковския, за плевенския и за добричкия театър. В един момент действието се отклонява, с някакво естетическо или друго разсъждение, после пак се връща обратно. Това е един поток на съзнанието, в който твърде много неща се срещат и се преплитат.

По думите на Мирчева „Из лабиринтите на паметта“ е книга за големите  любови на Малинов. Първата е онази непреодолима любов към познанието и книгите. От 6-годишен започва да чете и открива библиотеката като своя оазис и втори дом.

„В книгата има една страница за самоковската библиотека, но по-голямо признание ние никога не сме получавали“, сподели Мирчева.

Следва любовта към музиката, която се появява също много рано, след като в четвърти клас посещава Софийската опера и остава завинаги запленен от голямата музика. Така в още детското му съзнание се ражда мечтата  да бъде оперен режисьор. И съвсем естествено третата му любов е театърът. Но изписан в неговото съзнание с главна буква, като мисия и като служение. Самият Малинов не знае кога точно е влязъл у него „бацилът на театъра“ – дали под крушовото дърво в двора, където са били първите му рецитали или на читалищната сцена, където играе роля в детско-юношески спектакъл. Или от живота му именно тук, в Самоков, където детството му преминава „бос и свободен“. Любомир Малинов намира подкрепа от своите родители, които нямат нищо общо с тази сфера, но които редовно през 50-те години са били на всяка премиера на самоковския театър – по това време професионален. За да се завърне вече завършил ВИТИЗ като режисьор на същата сцена, на която е започнал – самоковската. И стига до професионалните сцени в Плевен и Добрич.

„Истината е, че Малинов възпита поколения самоковски актьори, възпита й вкус. Той направи театрална критика. Аз го знаех като магьосник на устното слово, но сега разбрах, че е майстор на писмената реч“, подчерта Мирчева.

През живота си Малинов е имал две сериозни влияния. От една страна са семейството и лишенията, които те са правили, за да може да му подарят едно – две отивания в столицата през годината, за да гледа театър. Тук се вписва и както той го нарича „ароматът на стария Самоков“ и всичко онова, което той му е дал като дух. А от друга страна са литературата и изкуството, които му дават цялата свобода. В един момент и съвсем естествено тези влияния се сместват, за да формират у него характер.

„Тази книга се появи на божия свят много неочаквано. Зина беше човекът /бел.ред. Зинаида Хаджимитова/, който непрекъснато настояваше и ме преследваше да пиша историята на самоковския театър. Даже нейната пословична упоритост нямаше да може да ме накара да направя това деяние, ако не се намирах в един период от живота си, който върви към края и трябваше да преосмислям като равносметка много епизоди на моя живот. Книгата се появи без да имам архив. Аз никога не съм смятал да пиша книга. В себе си бях твърдо решил да бягам от тази графоманска вълна, която залива страната. Затова нямах архив, само две-три снимки и няколко случайно запазени афиша“, каза Малинов.

Но когато започва да пише всичко се нарежда по местата си. Малинов сподели пред пръстващите части от своя живот, много спомени и тъгата от обезродяването и липсата на обща национална идея, на които днес сме свидетели.

Представянето на книгата продължи над два часа, а залата на самоковската библиотека бе изпълнена с приятели на Любомир Малинов и хора, които искат да споделят и съпреживеят момента… или просто заедно да повървят из лабиринтите на общата им памет.

Книгата „Из лабиринтите на паметта“ може да откриете и закупите в редакцията на вестник „Приятел“.