Зоя Станкова
„Написах тази книга, защото ми се иска да сме нещо повече от това, което сме. Написах я, за да направим заедно исторически поклон към Жената и към древните мистерии и знания, свързани с култа към Земята и към природата. Поклон към Жената, която инстинктивно знае как да хармонизира живота с природните закони”- пише на корицата самата авторка на романа Зинаида Хаджимитова.
„Дъщерите на огъня” е първият роман и трета поред книга на Зинаида Хаджимитова – „С цвят на розово мартини” и „Приказки за живота” са другите две книги с разкази. Йонета Стефанова откри вечерта като приветства гостите и авторката с добре дошли. Режисьорът Любомир Малинов представи романа. Той започна с това, че за другите две книги му е било по-лесно да говори. „Дъщерите на огъня” е една нестандартна книга, за която не може да се говори, като за онази литература, която залива библиотечните рафтове и книжарниците” – каза той. След което запозна гостите с нестинарството – като интересен феномен, въпреки че съществува от векове, като древен мистичен ритуал, който вълнува и до днес като тема българското изкуство. Разказа за това, което споделят самите нестинарки за състоянието, в което изпадат, за транса им, за магиите по нашите земи. А самата тема на романа, режисьорът определи като трудна, сложна, предизвикателна.
Зинаида Хаджимитова успешно е изваяла в образите си три различни български характера със сложни съдби – три жени с души на нестинарки, които в нашето време отключват мистичните сили на рода си.
В романа се преплита сложното взаимоотношение между реалност и съновидения, което към днешна дата е много характерно в съвременната литература. И в новата си литературна „рожба” Зинаида Хаджимитова запазва своята основна тема за доброто и злото, за борбата между тях. В романа има няколко молитви и български песни, които на свой ред докосват написаното и до темата за националната идея.
В тази книга повече от всякъде другаде Зина е поет – истински поет в прозата – каза Любомир Малинов.
Христо Христов – един от първите читатели на романа сподели, че за него през изминалата година има две чудеса – две книги, едната от които е „Дъщерите на огъня” и обобщи, че „Книгата е национално явление”.
Иван Ненов, един от първите докоснали се до магията на книгата, сподели , че я е прочел на един дъх, въпреки, че в предговора си Божидар Томов пише, че книгата не може да се чете бързо и не трябва.
Димитър Слатински поднесе икона на Зинаида и се изказа ласкаво за творчеството й. Зинаида Хаджимитова каза, че тази вечер, при срещата с читателите е действителното раждане на книгата „Дъщерите на огъня”, а не когато я е завършила или когато я е взела от печат. И наистина всяка творба вижда своя лъч светлина точно в очите на хората, започва своя самостоятелен път от ръцете им.
Зинаида Хаджимитова събира в кратките си думи цялото любопитство, което подтиква хората да се докоснат до словото й: „Три жени. 14 век. Една трагична любов. Една магия. Една клетва.”.
Романът завършва със смърт и с много надежда. В него има и роман в романа, който пише една от героините. Има два края и два епилога. И три молитви подарени й от Любомир Малинов. В книгата всеки може да намери част от себе си, от света си, от своите истини. Можем да намерим и отговорите на въпросите, които самата авторка задава: Лесно ли е да си жена – сега, някога и после? Живее ли се с магията на времето и можем ли да се докоснем до нея? Отговорни ли сме за родовото минало и можем ли да „пренапишем” случилото се? Готови ли сме да се срещнем със страховете си и да ги неутрализираме, за да станем такива, каквито трябва да бъдем – жени силни, щастливи и смели?
В края на приятната вечер чухме артистичния прочит на откъси от книгата, на молитвите. Зинаида Хаджимитова изказа специална благодарност към Любомир Малинов и отправи своето послание към всички: „В шепата на вашата душа да има повече зрънца истинска любов!”.
„ Обичам те, Земя! Благодаря ти за всичко, което си ми дала и ми даваш! Аз зная, че ти е тежко и настъпи моето време да ти помогна. Изпращам ти своята енергия и кристалните лъчи на Любовта от моето сърце. Тези лъчи изглеждат крехки, но нищо не може да се сравни с мощта на Любовта в Човешкото сърце. Знам, че милиони хора по света ти изпращат своята енергия и любов, за да те подкрепят. Обичам те Земя! Благодаря ти! Бог да те закриля и пази, наша прекрасна планета Гея, наш син скъпоценен камък! Амин!”
