Обща категорияОбществоРегионалниСамоков
Кметът на Продановци сама коси тревата на центъра и вярва, че най-важното е да обединява хората

Румяна Костадинова
Ако площадът е сърцето на едно населено място, то кметът е неговото лице. В този смисъл сърцето на Продановци е спокойно, подредено и чисто в очакване на пролетта. А кметът Емилия Драганова представя съселяните си достойно навсякъде, където се появи. Тя е на тази длъжност от 2016 година и е родом от селото. Преди това работи заедно със съпруга си в семейната фирма. В момента е една дама на 52 години, майка на две дъщери и баба на малката Ема. Намирам я да чисти градинката заедно с жената, назначена по програмата за временна заетост. Кани ме в кабинета на кмета, който е изненадващо хладен за женско работно място. „Предпочитам да стоя навън“, казва г-жа Драганова. „Имам работа, пък и на слънце е по-приятно“.
Срещаме се в навечерието на 8 март, за да си поговорим за мястото на жената в този мъжки свят.
Как сте днес, г-жо Драганова? Как се чувствате?
Много добре се чувствам. Радвам се, че почивните дни минаха спокойно и в селото всичко е наред. Сега се готвим за 8 март, който ще празнуваме заедно с жените от селото тук, в заведението на центъра.
Успявате ли да се съберете? Днес май хората предпочитат да празнуват по отделно…
Когато станах кмет в селото не се случваше нищо, освен традиционният събор през лятото. Една от причините може би беше че нямахме читалище, но и хората сякаш бяха разединени. Тогава – през 2016 г., решихме заедно да си направим Бабинден и на 8 януари (по стар стил), около 70-80 жени се събрахме в един ресторант в Самоков. Толкова ни хареса, че продължихме да го правим всяка година. Стремя се да организирам такива мероприятия, че да може да се събираме заедно хора от всички възрасти. Защото най-важното, което един кмет може да направи, е да сплоти хората. Вече имаме заведение в селото и не се налага да пътуваме. Наши съселяни, които 16 години бяха във Франция, се завърнаха и наеха от Общината едно помещение в центъра. То беше изоставено, полуразрушено, но му направиха основен ремонт и сега е уютно и просторно. Много ни е приятно да си правим мероприятията там.
Често ли празнувате?
През тази година възстановихме стария обичай Груя Василя – събираме се и играем хоро на 31 декември, както е било едно време. След като започнахме редовно да правим Бабинден за жените, и мъжете поискаха свой празник. Затова на 1 февруари – Трифон Зарезан, правим празник за тях, или Дединден, както се шегуваме. Каним изпълнители, дисководещ и става голяма веселба. Възстановяваме и стари, забравени традиции. Например в Продановци Йордановден не беше празнуван 40 години, а от 3-4 години отново излизаме на реката и правим всички ритуали – хвърлянето на кръста, младежите, които се борят да го извадят, народното хоро и т. н. Преди празника почистваме реката. Две поредни години г-н Любчо Лобутов го прави безвъзмездно. Той е изключително отзивчив човек – винаги помага с каквото може и никога не е поискал пари за нищо. Много съм му благодарна.
Имате много красива градинка. Кой я поддържа?
До миналата година я поддържах основно аз. Почиствах я, садях цветята, косях тревата. Захванах се с градинката през 2016 г., когато кандидатствах с проект по ПУДОС и получихме финансиране от 9 940 лв. С тях направихме беседката, алеите и цветните лехи. Поставихме детските уреди, пейките и кошчетата за боклук. Боядисахме цялата ограда, бяха поставени лампи и центърът се обнови. Но цялата работа я свършихме заедно с хората от селото – това беше и условието за финансиране.
Как се чувствате, г-жо кмет, докато чистите центъра на селото?
Чувствам се много добре. Аз не съм човек, който ще си облече официалните дрехи, ще седне на втория етаж до прозореца и ще гледа отвисоко кой минава и какво прави. Не мога да търпя около мен да е мръсно и разхвърляно. Доставя ми лично удоволствие, когато е чисто и подредено. Така съм свикнала и така работя. Никой не ме е карал насила, никой не ме е задължавал да чистя или да садя цветя. Просто искам всичко да бъде изрядно и красиво. Като мине човек, да каже: „Ей, виж тук колко е хубаво!“ Много хора са ме питали: „Нали си кмет? Това твоя работа ли е? Защо го правиш?” Защото няма кой да го прави. Не мога да си седя вътре, а отвън всичко да е грозно и мръсно. Затова се грижа тревата да е окосена, дръвчетата – оформени, а цветята – подредени. Имаме алпинариум и розариум с 90 корена рози – трябва да ги видите като цъфнат. Пръскам много често и против плевели, които избуяват между плочките на алеите.
Сега хората пазят ли градинката?
Да, пазят я. В изграждането й много активно участваха както възрастните, така и младежите и може би това е причината да се пази и да не се руши. Всички видяха колко е трудно да се направи нещо ново и колко лесно може да се разруши. И дори в началото да е имало някои дребни инциденти, вече всичко е в миналото.
Какво правят младежите в Продановци? Как се забавляват?
Събират се почти всяка вечер, разговарят, слушат музика, пият кафе, някои спортуват. Имаме фитнес център, който сами си изградиха. Едно момче осигури оборудването и всички го ползват безплатно. Отопляват се с печка, за която сами си набяват дървата. Сами си метат, чистят и поддържат помещението. Имат си отговорник, който отключва и заключва и се грижи за реда. Младежите ни са много отговорни и добри. Не чупят, не създават никакви проблеми. В 22 часа клубът се затваря.
Колко хора живеят в Продановци?
Имаме 486 жители, над 50 от които са деца и младежи. Селото ни е изпълнено с живот. От две години имаме и читалище, което макар и младо и с малка субсидия, се развива много добре. Имаме танцова и певческа група, както и две малки певици, които правят вече първите си стъпки на сцената. Читалището беше създадено с подкрепата на Общината, която направи основен ремонт на помещенията.
Вие първата жена кмет на Продановци ли сте? Как решихте да се захванете с това?
Да, аз съм първата жена кмет на нашето село. А кандидатирането ми стана почти случайно. Преди предишните местни избори един приятел ми се обади по телефона и ми каза: „Реших да те предложа за кмет на Продановци. Знам, че ще се справиш, защото те познавам.“ Аз се изненадах – дори през ум не ми беше минавало такова нещо, даже помислих, че се шегува. След няколко дни отново ми звънна, за да ми каже, че политическа партия ГЕРБ издига кандидатурата ми за кмет на Продановци. И хората ме избраха. Но знаете ли, за мен кметът не е партийна фигура. Когато избират кмет, хората избират най-напред личност, която да може да свърши нещо.
Повечето селски кметове се оплакват, че нищо не зависи от тях, че нямат бюджет и поле за действие. Така ли е?
Да, за парите е така. Целият бюджет на Продановци е 1 510 лв., които са определени за празници. Имаме и 500 лв. за представителни нужди, от които плащам например на някой багерист, ако се наложи нещо да се изкопае.
Но „представителните“ пари не са ли почерпки, за букети и костюми?
Не, тук не са за такива неща. Тук са за заплащане на заявки – ако се наложи да извикам някой да свърши нещо в кметството и да си платя. „Представителните“ са за разходи, различни от „празничните“. Ние възстановихме много празници и парите са ни малко, но успяваме да се справим.
Местните хора помагат ли със средства, или повече с труд?
Хората помагат повече с работа, отколкото с пари. А аз не мога като някои колеги кметове да обикалям фирмите и да искам пари. Всеки знае, че когато има голям празник, са нужни средства и ако някой има желание, може да дойде. Когато повикам хората да почистим основно центъра, те се отзовават. Разлепваме обяви, на някои се обаждаме по телефона и те идват. Така ги информираме и за събирания и празници. Имаме параклис, който се намира извън селото и на 28 август там също правим курбан. Преди празника заедно отиваме да окосим и почистим. Днес, например, говорих с младежите и те ще направят копата за Поклади – ангажираха се да съберат смрики, да не слагат в огъня гуми и да се грижат да е безопасно. Важното е, че хората се научиха да се отзовават когато ги повикам. По същия начин, както се отзовавам аз, когато те имат нужда от мен.
За какво ви търсят най-често? С какво помага селският кмет на хората?
Селският кмет е за всичко. Хората ме търсят за всевъзможни неща – за телефонен номер на някоя служба, да извикаме някой специалист за нещо и т. н. Винаги съм информирала хората за дървата от общинското лесничейство, за възможностите за работа по програми. Отивам при тях дори лично и им помагам да попълваме документите. От каквото имат нужда хората, аз отивам и го върша. Понякога дори ходя да им купувам лекарства – особено през зимата.
Вие сте от ГЕРБ, а общинското ръководство е от БСП. Това било ли е някога проблем?
Не, никога не съм усетила пренебрежение или лошо отношение. Работя много добре с Общината. А Продановци има много проблеми, които са и много стари. Най-големият от тях е, че нямаме канализация, а както изглежда, няма и да имаме – няма възможност за финансиране. Сега ни предстои изграждане на водопроводна мрежа. Общината изготви проект и го внесе в МРРБ, но все още чакаме да стартира. Започнахме газифициране на селото. Това е една много амбициозна идея, за реализирането на която съм много благодарна на г-н Петър Георгиев и фирма „Комекес“.
Значи Продановци е първото село от Общината, което ще бъде газифицирано?
Да, така е. Направих проучване и се оказа, че има много желаещи да си вкарат газ в домовете. Организирахме общоселско събрание, на което се срещнахме с г-н Георгиев и екипа му. За десет дни успяхме да съберем заявления от 30 домакинства, подкрепени с първоначалната такса от 600 лв. и „Комекес“ прие предизвикателството. Сега предстои изграждането на газопреносната мрежа, което в началото ще бъде решено с бутилкови станции. В края на миналата есен бяха включени първите 4-5 имота, които още тази зима се топлиха на газ. Сега, през пролетта, изграждането на мрежата ще продължи.
Тече последната година от мандата ви, г-жо Драганова. Как оценявате работата си?
Започнахме доста неща и ги завършихме. Виждам, че хората приемат добре моята работа. Имам още инициативи, които започнах и искам да завърша. Надявам се, например, изграждането на водопровода вече да започне. След това искам да асфалтираме улиците – това е най-голямата мечта на хората. Омръзна ни да газим кал и да слушаме извинението, че ще се асфалтира след като се направи водопровода и канала. Дори да е така, фирмите, които копаят за вода, канал или газ, са длъжни да възстановяват асфалта, който са разрушили. Чакаме вече 20 години и търпението ни свърши. Питате ме как оценявам работата си. Аз не искам да говоря за себе си – нека хората ме оценят. Истината е, че като се върна във времето назад, виждам че направихме доста неща. Освен това, за което вече ви разказах, да добавя и реновираната спортна площадка, която от 30 години пустееше, и църквата, за която събрахме парите от хората, заедно с църковното настоятелство. Нещата се случват. Но се случват бавно. Не може за три години да се случат чудеса.
А хората променят ли се?
Да, стават по-отворени, по-отговорни, по-ангажирани. Когато видят, че кметът има желание да промени нещата към добро, че откликва на техните искания и работи рамо до рамо с тях, те се включват. Хората ме подкрепят може би защото съм отговорен човек и държа на думата си и никога не съм ги лъгала. Не давам обещания, които не мога да изпълня. Те виждат че не съм човек, който просто си стои в кабинета, а напротив – интересувам се от тях и търся с какво мога да им помогна.
Ще се кандидатирате ли пак?
Да, със сигурност ще се кандидатирам отново. Започнах много неща и искам да ги довърша до край. Правя всичко за хората от селото. Затова се захванах с тази работа. В продължение на 10 години гледах как тук нищо не се случва и реших, че така не може да продължава. В интерес на истината, в началото си представях, че от кмета зависят повече неща. Оказа се обаче, че всичко опира до кмета на общината. Но когато си лоялен, работиш добре с общинската администрация и най-вече си инициативен, винаги получаваш подкрепа.
Какво си пожелавате за 8 март?
Пожелавам на себе си и на всички жени да сме най-вече живи и здрави и да сме заобиколени от любимите си хора. И да работим с удоволствие и грижа за другите. За мен да си кмет не е толкова работа, колкото призвание. И най-щастлива съм когато успея да си свърша работата добре и виждам, че хората го оценяват. Аз съм позитивен човек и вярвам, че каквото и да започнеш, трябва да е с нагласата, че ще стане. Когато си амбициозен и работиш здраво, няма как да не постигнеш успех.