Кметът на Злокучене Кристиян Здравков: „На хората от малките населени места не им трябва много, за да са доволни“

Анна Манова

Кристиян Здравков е от най-младите кметове в Община Самоков. При встъпването си на кметския стол в село Злокучене е едва 21-годишен. Това е първият опит в политиката на едно момче, което се е насочило към студентската скамейка, изучавайки „Криминалистика“ във Варненски свободен университет „Черноризец Храбър“, а през свободното си време спортува футбол с приятели. Четири години по-късно вече е завършил своето образование и с отговорност подхожда към позицията на кмет на малко населено място. Именно обичта му към родното село и желанието му да остане да живее в него са двигатели на това да приеме отговорната задача.

Но какво ще се случи на местния вот тази есен все още не е ясно. Особено за малките населени места под 350 жители, където ще бъде назначен кметски наместник. Ако остане промяната в Изборния кодекс това ще засегне 14 села от самоковско, в това число и Злокучене.

Срещаме се с Кристиян Здравков в края на мандата, за да си поговорим за предизвикателствата, за трудностите, за поетите ангажименти и за това къде се чувства „в свои води“.

Здравей, Кристиян. Срещаме се в края на мандата. Ти си сред най-младите лица, заставали на кметския пост. В тази връзка как оценяваш политиката отвътре и трудно ли е, когато нямаш политически опит за гърба си? Усещаш ли тази позиция като нещото, в което се чувстваш „в свои води“?

Не мога да кажа, че политиката е моето нещо. Истината е, че съм правил всичко до този момент с много желание и старание. Още в самото начало близките и приятелите ми знаеха, че го приех малко като на шега. Преди това се занимавах с друга дейност, бях записал висше образование във Варна в една специалност, за която съм си мечтал от дете. След кратък размисъл се съгласих на отправеното към мен предложение от страна на БСП да участвам в изборите преди четири години като техен кандидат. С течение на времето приех кметската позиция като една много сериозна отговорност. Поставих си няколко основни цели и смята, че съм изпълнил поетите ангажименти. Чувствам се доволен от себе си. Дано и хората от моето село също да са доволни от мен.

Стана дума за поставени цели и спазени ангажименти. При предишния ни разговор си спомням, че сред задачите ти бе ремонт на подпорната стена на моста, изграждане на видеонаблюдение, подмяна на водопровода…

Да, така е. Повечето неща съм ги свършил. Случиха се и неща, които в началото не бяха предвидени, но са от изключителна важност не само за живеещите в селото, но и на всички преминаващи. Става въпрос за реализирането на един голям проект, какъвто е ремонтът на пътя Самоков – Драгушиново – Злокучене.

Като изключим подпорната стена на моста – другите неща са отметнати. Има части от водопровода на малките улички, които останаха за подменяне. Подпорната стена на моста  е доста трудна задача, но и това ще стане. Сигурен съм, че ще бъде свършено независимо кой е на кметския стол. До края на моя мандат остава да бъде направена детската площадка в центъра.

Изпревари един от следващите ми въпроси, дали имаш амбиция и желание да останеш на тази позиция? И като цяло достатъчни ли са четири години, за да бъде свършено всичко, което е планувано?

Не всичко зависи само от мен. Още от самото начало се опитвах да бъда полезен с каквото мога. Истината е, че в работата си през тези четири години получих сериозна подкрепа от страна на общинска администрация. Винаги са се отзовавали, когато съм имал трудности и необходимост. Помага ли са ми най-вече със съвети, което на мен ми е достатъчно и съм благодарен. Четири години биха били достатъчни ако си си поставил малки цели. Аз си поставих доста, така че има още какво да се желае.

В нашето село през есента ще бъде назначен кметски наместник, защото в Злокучене по постоянен адрес са около 200 жители. Ще се радвам ако бъда избран аз, но изборите през октомври ще решат този въпрос.

С какви проблеми и въпроси са се обръщали към теб жителите на селото? Около какво се въртят основните им тревоги?

На хората, които живеят в малко село не им е необходимо много, за да бъдат доволни. Трогват ги малките неща, че някои им е обърнал внимание и ги е изслушал. Или при възникнал проблем да знаеш на кого да се обадиш, за да бъде разрешен. При около 200 жители на селото, за съжаление процентът на младите хора е много нисък.

Малко са  младите хора в село Злокучене, но това не е прецедент за повечето малки населени места. Като млад човек имаш различни интереси, завърши наскоро висшето си образование, играеш футбол. Остава ли ти време за всичко? И какво най-много обичаш да правиш?

От малък ми беше желанието да се занимавам с криминалистика. Изненадващо се появи поканата за кметския стол и това промени малко насоката. При тази професия има моменти, в които съм доста зает и не остава време за нищо, друг път намирам пролуки да изляза, да спортувам. Успявам да съвместявам хоби и задачи.

Гледах наскоро клипче в социалната мрежа как спасяваш щъркелче. Какво стана?

Един приятел ми се обади, че има паднало от гнездото си щъркелче. Имаше проблеми с десния крак. Заедно със сина на моя приятел – Коко, стояхме до щъркела да не го нападне някое куче. Обадих се до Община Самоков с молба да изпратят вишка, с която да върнем птицата в гнездото. На другия ден щъркелчето отново беше паднало. Свързах се с РИОСВ, които дойдоха и го прибраха за лечение. Преди това няколко фондации ми отказаха помощ.