Христиана Видинова
Мариян Гребенчарски
Крум Крумов
Вероника Георгиева
Миналата година бе подписан договор за изграждане на ново депо от кмета на община Самоков – Владимир Георгиев и министърът на околната среда и водите – Нона Караджова. “Разбирам защо се притесняват жителите на с. Драгушиново и на Самоков. Притесняват се, защото до площадката на новото депо е старото сметище. Това сметище е един огромен боклучарник без никакви изолации – пълна заплаха за околната среда”, заяви Караджовапред 3е-news. Тя обясни, че проектът за ново депо включва пълна рекултивация и обезопасяване на старото сметище и ще бъде от голяма полза за хората и за околната среда. „Водиха се много дела. Това забави работата за реализиране на екологичния метод за управление на отпадъците в общината и региона. Вече правим реални стъпки – тече процедура за избор на изпълнител за надзор. Не можем да дадем точни дати, но вече е ясно, че спънките по осъществяване на проекта ще са по-малко”, заключи кметът пред Самоковските медии. Парите, които ще бъдат дадени за изграждането на депото са 8 732 417, 84лв, от които 7 422 555, 16 лв. от Европейски фонд за регионално развитие на ЕС и 1 309, 68 лв. национално съфинансиране от държавния бюджет на Република България на община Самоков.
Според общинското ръководство и направеното проучване на обществените нагласи, много малка част от града са против това депо. Ние решихме да излезем и да анкетираме случайни минувачи, дали са за или против изграждането на това сметище. Тази тема се дъвче вече от година, но голяма част от хората, които питахме дори не знаеха, че това депо ще се изгражда, а още по-изненадващо е, че не знаят какво значи думата „депо”. Част от отговорите, които получихме бяха отрицателни, поради причината, че това депо ще се отрази негативно на околната среда, особено в самоковския район. В документациите, депото не фигурира, назовано като сметище.
Също така станахме свидетели на няколко организирани протести от страна на Инициативния комитет, които се проведоха на центъра на града. Гласът на народа се изрази в това, че това депо трябва да се изгради, но не на около километър от първите къщи на Самоков.
Проектът около изграждането на депото беше и все още е бум в медиите. След като се върнахме в редакцията, потърсихме в интернет мнението на останалите медии за въпросното депо.
На какво се дължи, според Вас, разминаването между общественото мнение и позицията на Общината по темата за депото?
Има хора, които са съгласни и които не са съгласни. Като цяло общественото мнение е различно, а защо се разминава – няма как да го коментирам. Аз не съм работил по депото. Заварих го в една ситуация, в която бе отработено. Не съм ходил да гледам площадки и такива неща. Не съм запознат. Бяха заведени няколко дела от Инициативния комитет срещу Общината и срещу РИОСВ. Съвсем нормално е, аз като градоначалник, да се защитавам в тези дела. Явяваха се хора, съдът отсъди и сега аз, искам-не искам, трябва да изпълнявам това, което е решил.
Направихме анкета в града по повод референдума. От 10 анкетирани, всички казаха, че са против мястото на депото и че ако има референдум, ще участват. Как ще коментирате?
Законът предвижда това и там е упоменато при какви условия може да се проведе референдум.
Какво предстои оттук нататък по темата за депото?
След като има решение на Върховния административен съд, се допуска едно предварително изпълнение, по което тръгнахме да правим процедурите. В момента се провежда надзор, пуснати са и останалите процедури. След като те минат, би трябвало да се пристъпи към изпълнение, ако всичко е наред.
Достатъчно сме говорили по тази тема, но според мен, част от хората не разбират какво точно представлява едно такова депо. Аз съм длъжен да кажа, че една община няма визията за развитие в различните сфери, ако няма трайно решение как да съхранява своя боклук. Проектът действително е за 325 декара, но ще се изгражда само една клетка. Това не е като някои други депа, където се изкопава дупка и там се хвърля всичко. Предвижда се компостиране и сепариране. Другите три общини- Костенец, Ихтиман и Долна баня трябва да компостират и сепарират по същия начин, по който и ние ще го правим. Това, което може да остане там, няма да се докарва тук и за тази клетка е доказано, че тя ще изпълни своето предназначение за 20 години.
Каква е тази клетка?
Говорим за една клетка – тя е на 1/3 от цялата площ със съответната инфраструктура. Общината търси възможност с това депо да реши проблема със старото сметище, което за мен е екологична катастрофа.
Не могат да ме убедят, че това, което съществува в момента е много по-добро и приемливо от това, което искаме да направим. Нямам нищо против хората от Инициативния комитет. Много пъти съм се срещал с тях и съм за това те да участват в целия този процес.
Проблемът е в това, че площадката се намира много близо до града, на един километър – това притеснява хората.
Може да го има това, но пък другият проблем, който реално трябва да оценим е, че в момента не може да усвоим тези средства. На всяка община се удържат средства, за да може да рекултивира и санира старите депа. Ние не можем да се възползваме от това, защото нямаме ново депо, където да изхвърляме отпадъците. Има логика да е там, за да може да се преработи старото депо и наистина да се реши този екологичен проблем.
Дали трябваше да е там площадката – не коментирам. Не съм участвал нито в избора, нито в подбора, нито в оценката, така че нямам право и не разбирам от това. Трябва да се отчете и това, че през новия програмен период 2014-2020г няма предвидени средства за изграждане на депа. И ако искаме оттук нататък да правим нещо трябва да го правим сами, със собствени средства. Може да не са 9 милиона – 5 милиона да са, аз питам откъде да вземем тези пари, за да изградим това депо. От къде ще капитализираме тези средства, независимо дали аз ще съм начело на Общината или е някой друг. Няколко пъти, включително и в моя мандат имаме вкарани в Общинския съвет решения за депото. Нямаше нито една жалба, нито едно възражение. Аз питам къде бяха тогава хората? Защо никой, нито един човек от Общинския съвет не гласува „против” и не е ли това пак някакъв вид референдум. Аз лично така го приемам.Можеха да ме обвинят и да кажат – „Кмете, ти сега си решил и не вкарваш предложенията през Общинския съвет да се дискутират”. Напротив – канихме консултантите, канихме хора от МОСВ, канихме хора от Инициативния комитет да се срещнат със сегашния Общински съвет, защото това тръгна в предишния. Не усетих такова желание от страна на Инициативния комитет. Това, което мога да споделя е, че когато тръгнаха делата, те се опитаха да ги протакат във времето. Ние бяхме много стриктни на всяко заседание, но делата се отлагаха, за да изпуснем програмния период. Със сигурност и те имат своите основания. Със сигурност и в това, което аз казвам може да се чуе „за“ и „против“, но ако всичките тези неща се изнесат пред хората, съм убеден, че някои от тях ще започнат да мислят по друг начин.
От Инициативния комитет твърдяха, че са разгледали цялата документация относно депото и че дори оспорват квалификацията на хората, които са правили проучванията и оценката. Самите специалисти не са еколози и не са запознати – това беше един от водещите доводи. Какво е Вашето мнение?
Оценката по околната среда е на РИОСВ, която е пряко подчинена на Министерството на околната среда и водите. Общината не е страна по това дело.
Но, ние сме заинтересовани от изхода на това дело, защото това е в пряка зависимост дали ще правим депото или не. Присъствахме на самите дела, но страни бяха Инициативният комитет и РИОСВ.
Притеснява ли Ви референдумът?
Притесняват ме само парите. Има въпроси, които както и да ги зададеш, хората ще са съгласни. Притесняваме, че ние трябва да поемем като разход евентуален референдум във времена, в които цепим стотинката на две, за да се направи някакъв тротоар, за да направи някаква улица, за да се направи нещо.
Изяснете има ли подмяна на термините – има ли разлика между депо и сметище?
Сметище в момента е това, което имаме там. В отговор на нападките, че щъркелите ще изчезнат, ще кажа, че дори и при сегашната ситуация те не са изчезнали. Може би с изграждането на новото депо ще се реши един екологичен проблем.
Добре, хипотетично да си представим една такава ситуация, случва се този референдум – намират се средства, излизат хората, гласуват и се оказва, че процентът на нежелаещите да има депо в града надвишава този на желаещите. Какво правим тогава?
Процентът на нежелаещите трябва да е над 50 процента. Това, което мога да кажа е, че ако политиката на Европа продължава в същата насока, ако нямаме депо и не проведем процедурите ще трябва да заплащаме санкции.
„Депо“ за Вас е по-съвременен термин за „сметище“ или…?
Представата ми за„депо“ е нещо такова. Автомобилите за смет са оборудвани със съответните GPS устройства. Те минават и събират съответното количеството боклук и той отива на кантара. Отчита например тон и двеста. От тон и двеста минава през сепарирането и компростирането, остават 400 кг. Другото – метал, пластмаса, стъкло отива за рециклиране. В това депо има пречиствателна станция, оттам отива в следващата пречиствателна, която е на града и затова не вярвам да има някакви проблеми. Предполагам, че след 5 или 10 години може да има съвсем нова технология за преработка и съхранение на отпадъците.
Според мен е важно да се знае кой камион колко отпадък изхвърля и аз в качеството си на кмет да изляза и да направя равносметка пред гражданите.
Това, което се коментираше, че боклука на софиянци също може да дойде тука реално ли е?
Задължително трябва да има решение на Общинския съвет. Кой съветник би гласувал такова нещо? Това предложение не би минало и ако една от четирите общини в сдружението не е съгласна. Никой не може да ни задължи да приемем боклука на София. Още повече, че те са в много по-напреднал етап от нас – правят завод за преработка на отпадъци.
Приказката “цепим стотинката на две, пари за референдум няма!” ме предизвика да напиша този коментар. Продължават да се хвърлят пари за неща, които са приятни за окото, но са за време когато разполагаме с повече средства. Има ли по важно от това да се задоволят обществените искания за местен референдум, да се спре налудничавата идея за депо което ще трови града 30 год? Какви оправдания се търсят, че нямало средства, че всичко е станало вече, нещата са в напреднал стадии и кмета няма никаква връзка с решението за място но депото. Но повечето от Вас господа бяха в предишното управление, когато се решаваха тия неща, така че заслугата е и Ваша. И за какви толкова средства става дума? От много години повтарям, че членовете на избирателни комисии не трябва да вземат пари за участието си в такива мероприятия. Ако симпатизираш на някоя партия, и си радетел за честни избори,ще помагаш безвъзмездно.Какво да кажа за местен референдум, за такова важно нещо като депото за отпадъци, което засяга всеки от нас? Винаги ще се намерят 100 – 200 човека да участват без никакво заплащане. Остава отпечатването на някакви си 15-20000 бюлетини.Не е това причината за отказа на кмета, а убедеността и страхът, че хората в 80-90% ще са против мястото на депото. Нещо повече, много мои съграждани ще са и против това депото да е регионално, да събираме боклуците на съседните общини. За някакви си 10-ина милиона, правим такова предателство, което няма да ни простят следващите поколения. Да си дойда на думата за икономиите и “цепенето на стотинката”. На последната сесия се възмутих от поведението на съветниците ни, при “продажбата” на 40 дка. на Н.в. Симеон Пешов. При първоначална цена 2000 лв. на декар беше решено продажбата да стане по 800 лв. на декар! Защо се правят тези подаръци на един богат човек, който щял да наеме 6-8 човека персонал в рекреационния си център? Той е бил предварително подготвен за тази сума, и великодушно дава другата останала сума до действителната цена, на сметката за храма “Св.Пантелеймон” в двора на болницата. На това аз му казвам “с чужда пита, помен прави”. Това са наши пари, и не е редно да минат като благотворителен жест на някои си! Редно би било да се продадат декарите на действителната им цена, и ако има желание човек да дари, но така да го направи, че да остане анонимен. Остава и името на “благодетеля” да се изпише сред дарителите на храма! Ето как се удрят “с един куршум, два заека”! Та приказките за “цепенето на стотинката”, са празни приказки.