Зоя Станкова
Историята не спира да разказва и когато пътят продължава напред, а не кривва в странични посоки… Моето пътуване из самоковските села започна със село Белчин, а сега продължавам нататък. Пътят е същият – онзи със спомените, тополите, дървесните гъби, но завоят не е десен, а посоката се запазва на право.
Излизаме от Самоков и не отбиваме никъде по пътя, а продължаваме около 17 километра. Задминаваме отбивката за село Рельово. Задминаваме отбивката за Белчин бани. Стигаме до мотел „Белчински ханове” и малко след него пропускаме следващия десен завой, защото крайната спирка е на още няколко минути път след завоя – село Клисура, селото, където се „здрависват” планините Верила и Лакатишка Рила.
Не отивам, за да търся най-възрастните жители на селото, които да ми разказват. Отивам, за да усетя духа на това място, защото всяко едно кътче крие в себе си своята идентичност.
Като във всяко наше село обстановката е по своему уютна и задушевна, и типично българска преди всичко!
Може би нашите села са съхранението на онази българщина, която младите не познаваме и която е най-голямото ни богатство като народ.
И пристъпваш леко сред жива история, сред тихи спомени и множество мисли възседнали вятъра. Природата те прегръща. Обстановката ти говори с мълчания. Пред очите ти полъх на любопитство рисува чудни картини. И ти самият се чувстваш по-одухотворен от всякога, защото си на село! А, сякаш точно когато си на село си най-вече българин, защото именно там се е сгушило залязващото слънце на истинската българщина, над поля и ниви, над градини и къщи, до планини и в дълбокото на реките.
МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ
Село Клисура се намира на Клисурската седловина, в най-високата точка на прохода. На 15 километра от Самоков. Северно от нея се простират склоновете на Верила, а южно тези на Лакатишка Рила. С южно изложение са имотите на селото, които се разпростират по склоновете на Верила, в местностите носещи наименованията Янчов сноп, Преслапо, както и под върховете Грънчар и Св. Петър. Както се предполага, спрямо разположението на селото, къщите са разположени по склоновете на прохода и също край река Клисурчица. Тук може да се отбележи, че всички начални притоци на река Клисурчица идват от Лакатишка Рила, която е по-висока и гориста. И не само реката води началото си от там, ливадите и пасищата също преобладават из Лакатишка Рила.
ИНТЕРЕСНО ЗА СЕЛОТО
Интересно около село Клисура е също, че в местността носеща наименованието “Свети Спас” има пет вековен дъб и малък параклис. А в четирите кръстни краища над самото село има религиозни камъни и плочи на християнски светии. Село Клисура срещо е и единственото географско място в цялата ни страна, от което водят началото си реки или по-скоро рекички, които се вливат в две морета – в Бяло море и в Черно море.
ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ИЛИ ЗА НАЙ-ИЗВЕСТНАТА СЛУЧКА ОТ ФОЛКЛОРНАТА ЧАСТ НА СЕЛО КЛИСУРА
Не са малко останалите предания и легенди от дните на турското робство. Като най-известна за Клисура остава тази, която гласи, че дядо Спас от селото една вечер сънувал как едър див овен е легнал до стар дъб. Когато се събудил, старецът станал и отишъл при дъба и наистина там имало овен. Дядо Спас го хванал и го отвел в кошарата си. Цялото село разбрало за случката. Животното било заклано и от месото му бил направен курбан за всички.
СТАРИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЕЛОТО
Оскъдни са старите сведения за самоковските села. Най-старото сведение за село Клисура е от 1640-1646 година. Самото разположение на Клисура е на важен преход, но все пак няма информация селото да е записано като дервенджийско в турските извори.
„По време на кърджалийските размирици в края на 18 век и началото на 19 век селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили в Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи, които до Освобождението нарастнали на 30”, пише в книгата си „Палакарията земя кърмилница” местният краевед Георги Захов.
НАСЕЛЕНИЕ
В периода на 1640 и 1646 година, от където са и най-старите сведения за село Клисура, се знае, че домакинствата са били 59 на брой. Останали са сведения и, че през 1674 година домакинствата са били 60 на брой.
1934 г. – 749 жители
1946 г. – 980 жители
1956 г. – 963 жители
1975 г. – 510 жители
1992 г. – 350 жители
2001 г. – 278 жители
2008 г. – 228 жители
2009 г. – 227 жители
2010 г. – 224 жители
ХРИСТИНА ЦЕКОВА – БЪЛГАРКА, ПОВОД ЗА ГОРДОСТ НА КЛИСУРЦИ И НА БЪЛГАРИЯ
Родом от село Клисура е една „бележита българка”, както я нарича Георги Захов, а навярно и не само той, това е Христина Цекова – първата дипломирана акушерка в страната ни. Родена преди Освобождението. Цекова е взела участие в освободителната Руско-турска война, след което е завършила императорския университет „Св. Владимир” в Киев и се е завърнала в родната си страна. Акуширала е при раждането на общо 3402 деца. Парарелно с всичко останало тя става и родоначалник на водното спасяване в страната ни. Помогнала е за спасяването на 54 души от удавяне. В центъра на село Клисура има поставена паметна плоча в нейна чест.
ПОМИНЪК НА СЕЛОТО
Поминъкът на селото е в скотовъдството, земеделието и дърводобива. В годините преди Освобождението селото е било важен въглищарски център.
„На полочин километър източно от селото е имало самоков, а до него – две видни. По-късно на мястото на видните били построени воденици. Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът”, отбелязва краеведът Георги Захов в книгата си „Палакарията земя кърмилница”.
ВЪВ ВРЕМЕТО И СПОРЕД ДЕЙСТВИЯТА – КООПЕРАЦИЯ „ПРОБУДА” ИЛИ „ТРУДОВО-ГОРСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”
Кредитна кооперация „Пробуда” е била образувана на 5 януари 1945 година от осем местни жители. За кратък период от време към нея се приемат 105 нови членове. На общо събрание на кооперацията през годината на образуването й се гласува да бъде открит горски отдел към кооперацията. Така и става, открива се отделът. През 1946 година, отново на общо събрание се взема решението да бъде построен гатер. А през следващата – 1947 година общото събрание преименува сдружението на „Трудово-горска производителна кооперация”. Замяната на дъски срещу зърно, която се осъществява в Северна България, се оказва едно от печелившите начинания на кооперацията. През същите тези години кооперацията закупува ярмомелка за смилане на зърното и за грубия дураж, който е предназначен за животните. Работата на кооперацията върви добре с времето и се развива. На общо събрание през 1948 година е взето решение да се открие скотовъден отдел към кооперацията. Построяват се също мандра и мелница.
Самостоятелната история на кооперация „Пробуда” или „Трудово-горска производителна кооперация” се пише до датата 31 май на 1958 година, когато кооперацията се обединява с „Наркооп” – Самоков.
ТКЗС-ТО
На събрание на селото през 1951 година се взема решение за образуване на ТКЗС. Негови учредители са 52 стопани, а с времето всички стопани стават членове на ТКЗС-то.
КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ
Килийно училище в село Клисура е имало още преди Освобождението. Разположението му е било до църквата, а самото то е било на един етаж, имало е две стаи, канцелария и стая определена за квартира на учителя. Строителството на новата училищна сграда започва през 1930 година, а тържествено открито новото училище било през 1932 година – сграда на един етаж с четири класни стаи и канцелария. През учебната 1941-1942 година е открита прогимназията с 55 ученици в нея. С времето, с намаляване на децата през учебната 1967-1968 година прогимназията е била закрита, а към днешна дата и останалото някога начално училище го няма.
ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР СОЛУНСКИ”
Църквата в селото е построена през 1874 година. Интересното при нея е, че ориентацията й е в посока север-юг, което е много рядко изключение от ориентацията на храмовете в посока изток-запад. Църквата „Св. Димитър Солунски” е осветена от последния самоковки митрополит Доситей. През не толкова далечната 2007 година църквата е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник.
ЧИТАЛИЩЕТО В СЕЛО КЛИСУРА
Народно читалище „Пробуда 1920” в село Клисура е едно добре работещо и днес читалище, което разполага с библиотека и група за автентичен фолклор, която завоюва множество награди и се представя отлично на всяко свое участие.
НАМЕСТО ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ – ЦИТАТ
Ще си позволя отново да цитирам местния краевед Георги Захов: „Въпреки голямата отдалеченост от общинския център, село Клисура е запазило все пак част от жителите си, които са хора трудолюбиви и предприемчиви, привързани към родното си място, но и такива, които обичат да се шегуват със слабостите си. За себе си те казват, че са „странни хора със специален манталитет”, „Акъл дава, ама да седне да го направи, не ще…”.
