История

Клисура – селото, където се „здрависват” планините

klisura1Зоя Станкова

Историята не спира да разказва и когато пътят продължава напред, а не кривва в странични посоки… Моето пътуване из самоковските села започна със село Белчин, а сега продължавам нататък. Пътят е същият – онзи със спомените, тополите, дървесните гъби, но завоят не е десен, а посоката се запазва на право.

Излизаме от Самоков и не отбиваме никъде по пътя, а продължаваме около 17 километра. Задминаваме отбивката за село Рельово. Задминаваме отбивката за Белчин бани. Стигаме до мотел „Белчински ханове” и малко след него пропускаме следващия десен завой, защото крайната спирка е на още няколко минути път след завоя – село Клисура, селото, където се „здрависват” планините Верила и Лакатишка Рила.

Не отивам, за да търся най-възрастните жители на селото, които да ми разказват. Отивам, за да усетя духа на това място, защото всяко едно кътче крие в себе си своята идентичност.

Като във всяко наше село обстановката е по своему уютна и задушевна, и типично българска преди всичко!

Може би нашите села са съхранението на онази българщина, която младите не познаваме и която е най-голямото ни богатство като народ.

И пристъпваш леко сред жива история, сред тихи спомени и множество мисли възседнали вятъра. Природата те прегръща. Обстановката ти говори с мълчания. Пред очите ти полъх на любопитство рисува чудни картини. И ти самият се чувстваш по-одухотворен от всякога, защото си на село! А, сякаш точно когато си на село си най-вече българин, защото именно там се е сгушило залязващото слънце на истинската българщина, над поля и ниви, над градини и къщи, до планини и в дълбокото на реките.

 

МЕСТОПОЛОЖЕНИЕ

 

Село Клисура се намира на Клисурската седловина, в най-високата точка на прохода. На 15 километра от Самоков. Северно от нея се простират склоновете на Верила, а южно тези на Лакатишка Рила. С южно изложение са имотите на селото, които се разпростират по склоновете на Верила, в местностите носещи наименованията Янчов сноп, Преслапо, както и под върховете Грънчар и Св. Петър. Както се предполага, спрямо разположението на селото, къщите са разположени по склоновете на прохода и също край река Клисурчица. Тук може да се отбележи, че всички начални притоци на река Клисурчица идват от Лакатишка Рила, която е по-висока и гориста. И не само реката води началото си от там, ливадите и пасищата също преобладават из Лакатишка Рила.

 

ИНТЕРЕСНО ЗА СЕЛОТО

 

Интересно около село Клисура е също, че в местността носеща наименованието “Свети Спас” има пет вековен дъб и малък параклис. А в четирите кръстни краища над самото село има религиозни камъни и плочи на християнски светии. Село Клисура срещо е и единственото географско място в цялата ни страна, от което водят началото си реки или по-скоро рекички, които се вливат в две морета – в Бяло море и в Черно море.

 

 

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ИЛИ ЗА НАЙ-ИЗВЕСТНАТА СЛУЧКА ОТ ФОЛКЛОРНАТА ЧАСТ НА СЕЛО КЛИСУРА

 

Не са малко останалите предания и легенди от дните на турското робство. Като най-известна за Клисура остава тази, която гласи, че дядо Спас от селото една вечер  сънувал как едър див овен е легнал до стар дъб. Когато се събудил, старецът станал и отишъл при дъба и наистина там имало овен. Дядо Спас го хванал и го отвел в кошарата си. Цялото село разбрало за случката. Животното било заклано и от месото му бил направен курбан за всички.

 

СТАРИ СВЕДЕНИЯ ЗА СЕЛОТО

 

Оскъдни са старите сведения за самоковските села. Най-старото сведение за село Клисура е от 1640-1646 година. Самото разположение на Клисура е на важен преход, но все пак няма информация селото да е записано като дервенджийско в турските извори.

„По време на кърджалийските размирици в края на 18 век и началото на 19 век селото било опустошено и голяма част от жителите му се преселили в Пазарджишко и Пловдивско. Останали обитателите на 15 къщи, които до Освобождението нарастнали на 30”, пише в книгата си „Палакарията земя кърмилница” местният краевед Георги Захов.

НАСЕЛЕНИЕ

В периода на 1640 и 1646 година, от където са и най-старите сведения за село Клисура, се знае, че домакинствата са били 59 на брой. Останали са сведения и, че през 1674 година домакинствата са били 60 на брой.

1934 г. – 749 жители
1946 г. – 980 жители
1956 г. – 963 жители
1975 г. – 510 жители
1992 г. – 350 жители
2001 г. – 278 жители
2008 г. – 228 жители
2009 г. – 227 жители
2010 г. – 224 жители

ХРИСТИНА ЦЕКОВА – БЪЛГАРКА, ПОВОД ЗА ГОРДОСТ НА КЛИСУРЦИ И НА БЪЛГАРИЯ

 

Родом от село Клисура е една „бележита българка”, както я нарича Георги Захов, а навярно и не само той, това е Христина Цекова – първата дипломирана акушерка в страната ни. Родена преди Освобождението. Цекова е взела участие в освободителната Руско-турска война, след което е завършила императорския университет „Св. Владимир” в Киев и се е завърнала в родната си страна. Акуширала е при раждането на общо 3402 деца. Парарелно с всичко останало тя става и родоначалник на водното спасяване в страната ни. Помогнала е за спасяването на 54 души от удавяне. В центъра на село Клисура има поставена паметна плоча в нейна чест.

 

ПОМИНЪК НА СЕЛОТО

 

Поминъкът на селото е в скотовъдството, земеделието и дърводобива. В годините преди Освобождението селото е било важен въглищарски център.

„На полочин километър източно от селото е имало самоков, а до него – две видни. По-късно на мястото на видните били построени воденици. Няма сведения кога са престанали да работят видните и самоковът”, отбелязва краеведът Георги Захов в книгата си „Палакарията земя кърмилница”.

 

ВЪВ ВРЕМЕТО И СПОРЕД ДЕЙСТВИЯТА – КООПЕРАЦИЯ „ПРОБУДА” ИЛИ „ТРУДОВО-ГОРСКА ПРОИЗВОДИТЕЛНА КООПЕРАЦИЯ”

 

Кредитна кооперация „Пробуда” е била образувана на 5 януари 1945 година от осем местни жители. За кратък период от време към нея се приемат 105 нови членове. На общо събрание на кооперацията през годината на образуването й се гласува да бъде открит горски отдел към кооперацията. Така и става, открива се отделът. През 1946 година, отново на общо събрание се взема решението да бъде построен гатер. А през следващата – 1947 година общото събрание преименува сдружението на „Трудово-горска производителна кооперация”. Замяната на дъски срещу зърно, която се осъществява в Северна България, се оказва едно от печелившите начинания на кооперацията. През същите тези години кооперацията закупува ярмомелка за смилане на зърното и за грубия дураж, който е предназначен за животните. Работата на кооперацията върви добре с времето и се развива. На общо събрание през 1948 година е взето решение да се открие скотовъден отдел към кооперацията. Построяват се също мандра и мелница.

Самостоятелната история на кооперация „Пробуда” или „Трудово-горска производителна кооперация” се пише до датата 31 май на 1958 година, когато кооперацията се обединява с „Наркооп” – Самоков.

 

ТКЗС-ТО

 

На събрание на селото през 1951 година се взема решение за образуване на ТКЗС. Негови учредители са 52 стопани, а с времето всички стопани стават членове на ТКЗС-то.

 

КИЛИЙНОТО УЧИЛИЩЕ

 

Килийно училище в село Клисура е имало още преди Освобождението. Разположението му е било до църквата, а самото то е било на един етаж, имало е две стаи, канцелария и стая определена за квартира на учителя. Строителството на новата училищна сграда започва през 1930 година, а тържествено открито новото училище било през 1932 година – сграда на един етаж с четири класни стаи и канцелария. През учебната 1941-1942 година е открита прогимназията с 55 ученици в нея. С времето, с намаляване на децата през учебната 1967-1968 година прогимназията е била закрита, а към днешна дата и останалото някога начално училище го няма.

 

ЦЪРКВАТА „СВ. ДИМИТЪР СОЛУНСКИ”

 

Църквата в селото е построена през 1874 година. Интересното при нея е, че ориентацията й е в посока север-юг, което е много рядко изключение от ориентацията на храмовете в посока изток-запад. Църквата „Св. Димитър Солунски” е осветена от последния самоковки митрополит Доситей. През не толкова далечната 2007 година църквата е декларирана като архитектурно-строителен и художествен паметник.

 

ЧИТАЛИЩЕТО В СЕЛО КЛИСУРА

Народно читалище „Пробуда 1920” в село Клисура е едно добре работещо и днес читалище, което разполага с библиотека и група за автентичен фолклор, която завоюва множество награди и се представя отлично на всяко свое участие.

НАМЕСТО ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ ДУМИ – ЦИТАТ

Ще си позволя отново да цитирам местния краевед Георги Захов: „Въпреки голямата отдалеченост от общинския център, село Клисура е запазило все пак част от жителите си, които са хора трудолюбиви и предприемчиви, привързани към родното си място, но и такива, които обичат да се шегуват със слабостите си. За себе си те казват, че са „странни хора със специален манталитет”, „Акъл дава, ама да седне да го направи, не ще…”.

 

 

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close