Катя Драганова: Месенето е най-трудният дял в кулинарията, научих се от майка ми и сестра ми

Анна Манова

Символите на Великден са пъстроцветните яйца и вкусните козунаци, домашният уют и споделената трапеза с най-близките хора. Великден е споделяне, пламъкът на запалената свещ и личната молитва. Той е усещането, което носи цялото приготовление и сладката умора от вложеното старание. Той е цялата суета и вълнение, но е и заплитане на тънката нишка на приемствеността между поколенията.

Дни преди големия християнски празник Великден се срещаме с Катя Драганова. В нейното семейство всички се стараят да запазят духа на българските традиции и да ги следват.  А техен стожер е самата Катя. Тя живее в самоковското село Продановци, а нейни женски страсти и хобита са кулинарията, гоблените и цветята. Тези свои любими „слабости” тя успешно пренася и на работното място – Центъра за настаняване от семеен тип в Самоков, където е помощник – възпитал. Обикновено там  я намираме да майстори вкусотии, които освен естетическа наслада за сетивата, са и много апетитни.

Едни от основните компоненти на празника са вкусните домашни козунаци, чието замесване понякога е истинско предизвикателство дори и за най-сръчните домакини. Но когато ги приготвите у дома, те изпълват с ухание цялото пространство и сякаш канят празника да „влезе”. Самата Катя Драганова споделя, че това занимание не е никак лесно, а тя се е научила преди няколко години от майка си и сестра си.  

„С месене се занимавам от пет години, след като почина моята майка. Тя беше много добра с тестото. Научих и много тънкости от моята по-голяма сестра Генка Радойкова. Истината е, че в началото нямах особено желание, но ми се наложи. Месенето е най-трудният дял в кулинарията. Но постепенно започна моята любов към това занимание, както й към украсяването на питки, сладкиши, бисквити и други изкушения за специални поводи”, споделя Катя.

Има ли желание, има и начини – както гласи една крилата фраза. Но наред с това са необходими сръчност, усет и не на последно място доста опити до получаването на сполучлива питка, козунак и други тестени изделия.

„Случвало ми се е да влагам много старание и накрая да се наложи да изхвърля замесеното, защото нищо не се е получило. Майка ми казваше: „Всичко се прави според човека”, спомня си Катя. Но неуспехът и трудностите не са я отказали да опитва отново и отново, докато не намери своята формула.  А Великден е един от обичаните в нейното семейство празници.

„В нашето семейство спазваме всички традиции, без постите. Късно в сряда боядисваме три червени яйца, за да може в четвъртък да се потрият бузите на децата, а после и на всички, за здраве. След това свалям от кандилото миналогодишното яйце и слагам новото червено. Старото го хвърлям в реката. Събота се боядисват останалите яйца и се месетя козунаците. През нощта се пече агнешкото. Обикновено в неделния ден се събираме цялото семейство и това на сестра ми, за да споделим големия християнски празник. За съжаление на този Великден няма да спазим последната част от традицията ни и всеки ще посреща по отделно”, разказва Драганова.

Тази година Великден ще бъде малко по-различен, поради обявеното извънредно положение в страната и призива да си останем вкъщи, дори да не ходим на черква. Но всеки може да си запали свещ у дома, да си боядиса пъстри яйца и да купи или замеси козунаци. Традицията около празника ще бъде спазена и в ЦНСТД, където Катя Драганова работи. Директорът на Центъра Иванка Соколова и целият екип са се постарали до най-малкия детайл.

„С г-жа Соколова и целия екип се стараем да научим децата на традициите. Приготвяме всичко както се прави вкъщи, за да може децата да придобият умения. В четвъртък замесихме козунаци, а в съботата ще боядисваме яйца, ще месим питка и ще приготвим сладкиши. На празничната трапеза ще има всичко – яйца, козунаци, питка, агнешко, салати. Всичко ще е приготвено от самите деца”, споделя Катя.

Катя Драганова сподели своята рецепта за вкусни козунаци, която е научила от своята приятелка Ани Симеонова.

„Рецептата включва 6 яйца, като един жълтък се отделя за мазане. 100 гр. мед, 200 гр. захар, 200 гр. масло и олио, 250 мл. прясно мляко, кора от лимон, 1 мая, 1 кг. брашно. Всички продукти трябва да бъдат на стайна температура поне 8 часа. Помещението, в което ще месите трябва да е топло. Козуначеното тесто е по-специфично и изисква повече месене. Въоръжете се с търпение, необходими са ви поне 8 часа. Моята технология включва много месене и разтегляне. Правя го като многолистно тесто, като постоянно мажа с мазнина. Чакам да втаса два пъти и тогава оформям. Тази част вече е личен вкус и избор как да бъде оформено – на плитки, кръгли, продълговати. А според вкуса могат да се направят различни плънки с локум, шоколад, мармалад и стафиди. Днес с възможностите на интернет могат да се почерпят най-различни идеи. След като сте ги оформили ги оставете да втасат, мажат се с отделения жълтък и се поръсват отгоре по желание с филиран бадем, захар, сусам, цветни кокосови стърготини. Сега има голям избор по магазините. Приятно месене и похапване! Весели празници, самоковци!”, заключи Катя Драганова.