Поводът за този разговор е съвсем пресен – това е втората годишнина от създаването на танцово студио „Кати”, което напълни с родители и деца залата на Читалище-паметник „Отец Паисий”. Танцът е нейният живот и начин да се изрази, както споделя в интервю за „Самоков 365” самата Катрин Митева. Занимава се с това от първи клас. „Правя сама всяка една хореография – всичко е в главата ми. Не ми помага никой”. За заниманията и за работата си говори изключително слънчево без тежкия дефект на ежедневието.
Ние я познавахме от сцената, където обаче все по-рядко я виждаме – „Мястото ми е все там, само че сега с изместен център – от прожекторите към кулисите. Аз самата искам да е така, защото поотраснах малко. Децата ми да са гледаните и те да са на показ”
Танцово студио „Кати” се създава преди две години. В него тренират деца на възраст от 4 до 17 години. Общият им брой е 70. Занимават се изцяло с модерни танци. Това е и нейната специалност в НБУ „Съвременни танци”. Студенството върви ръка за ръка с тренировките и с всички останали ангажименти и така вече две години, откакто е създадено студиото. Както споделя – няма пречки между тяхното съвместяване.
Казва, че децата са нейната гордост, моята любов, нейните цветлета. „Те порастват пред очите ми – стават по-организирани и дисциплинирани. Спазват по-стриктно личния си режим – точни и изпълнителни винаги. Не мога да се оплача от нито едно дете” разказва тя за режима, който създават заедно и който се пренася от залата към семейството и ежедневието им.
„Много ме слушат и много ме обичат” – но това е мястото на личния пример. Има дисциплина и отговорност. Показателно е спазването и на часа – точно в 17.00 всички са в залата, както е казано – нито по-рано, нито по-късно. В групата няма нито едно момче, съставът е изцяло дамски. Катрин си обяснява преходния интерес на момчетата към танца по-скоро със странично влияние, отколкото с други фактори. През първата година е имало представители на силния пол, но малко по-късно ситуацията се превръща в „Женско царство”.
Тя вижда заложби и талант в много от децата, което е един безспорно силен мотив да работи по-усърдно и настойчиво с тях. Важно е, според нея, да се възпитава правилно чувството към ритъма и танца, за да не да се използват те само като фитнес. Когато годината преваля – приемът на деца спира, за да не се пречи на тези, които градят вече някакво ниво. Условията, при които тренират те са повече от добри – на ново, чисто и топло през зимата място. Залата в „Арена Самоков” е перфектна и предлага перфектни условия.
Момичетата са разделени на възрастов принцип, за да е по-лесно за всички. Тренировките се пропускат много рядко. „Тази година беше много по-успешна от миналата година – броят на децата са е увеличил”. Пропорционално, разбира се, са се увеличили участията и успехите. Момичетата на Катрин са мажоретки към БК „Рилски спортист” и голямата и средната група имат участията почти всяка седмица. Спортните и мажоретки са част от всички градски мероприятия.
Млад човек само на 21 години, а нагърбил се с това да тренира деца. Откъде дойде идеята за а собствено студио? „Трябваше да се занимавам с нещо, да тръгна от някъде. Това е най-прекият начин да се изразява – чрез изкуството на танца и чрез децата, като негов проводник” казва Катрин чисто и искрено.
Тя самата не се изявява вече така активно, както преди. „Много ме навиват, обаче аз не искам”.
По повод рождения ден на студиото салонът на Читалище-паметник „Отец Паисий-1859” беше препълнен – около 400 човека. „В най-смелите си мечти не съм вярвала, че ще напълня Читалището”. Ентусиазмът, с който се работи е много голям и то няма как да бъде по-различно, защото нещата не биха се получили. Миналата година събитието се е провело в ДНА, но е било доста по-малко като обем, като размах на хореографията, като деца и като посещаемост.
„За сметка на това пък тази година избухнахме! Представихме най-добрите си танци, които аз избрах и се получи един приличен концерт. Имам амбицията, имам желанието да се развивам – любовта към танца и децата и съсредоточавам всичко към тях”.
„Създаваме едно танцово семейство, в което всички се чувстват добре и свободни. Тук се забавляваме и изхвърляме всичко лошо, което сме насъбрали”. Децата трябва да се отпуснат, да се усмихнат и да си попеят от сърце. Житейското също си проправя път сред танците – момичетата споделят всичко, което ги терзае, точно, както се случва в едно истинско семейство.
Към края на нашия разговор, Катрин си пожелава много щастие лично и професионално – децата да се завърнат наесен при нея и да дойдат нови, за да се чува в цяло „Самоково” звънкият смях и песен на момичетата.
