Катрин Митева и Боян Белокапов: „В танците жертваш много, но е в името на успехите и на емоцията”

Двамата са алфата и омегата на танца в Самоков. Познават ги всички, където и да отидат, винаги се отличават с изключителната си атрактивност и артистичност. Това, което ги обединява е танцът и любовта към него. То, всъщност, не би могло да бъде и друго – без любовта към него, резултатите им никога нямаше да са така високи.

Хронология на наградите:

Носители сме на първо място в национални и международни конкурси: първо и второ място в конкурса – „Утринна звезда“-гр. Банско, първо място в „ Орфеева дарба“-гр. София, първо място „ Ритъмът в сърцето ми“- гр. София, специално отличие за талант на фестивала от СЦИ „ Космос“

Танцът е скритият език на душата. Какво си казвате, докато танцувате?

Катрин: Скритият език на душата, на самия себе си – това е танцът. Не си казвам нищо, аз чувствам! Чувствам себе си, партньора си, музиката. Отдавам се на емоцията и движенията.

Боян: Един на друг – нищо ! Много пъти сме се питали след някой танц „ Как мислиш, че се справихме?” и никой от двамата не може да отговори, защото с излизането на сцената реалността за нас изчезва и изведнъж спираш да мислиш за всичко и всички и отваряш път на емоциите си. Мога да го сравня с хубав сън, който не помниш, но през целия ден те кара да се усмихваш.

Вече толкова години по сцената – как започна всичко?

Катрин: Всичко за мен започна в първи клас. Майка ми ме заведе на първия ми урок, хареса ми, започна като хоби и се превърна в начин на живот.

Боян: Аз бях 15 години, когато за пръв път усетих магията на танца. Гледах една коледна продукция на балетната школа, след това с един приятел решихме да се запишем и да пробваме как е. На мен ми хареса и така до днес, вече 8 години съм на сцена. А с дуетната ми половинка ни събра една прекрасна жена на име Ралица Стоянова, на която благодаря за всичко, което е направила и до ден днешен прави за мен!  

Каква трябва да е връзката между двамата партньори, за да постигнат идеален синхрон? Имало ли е случаи, когато дадена хореография не се получава?

Катрин: След 6 години дует, връзката между нас е силна, с един поглед, с един жест се разбираме и знаем какво трябва да направим. Има случаи, в които нещо не е наред, но и в двамата има много желание и упоритост, можем да спим в залата, докато нещата не се получат!

Боян: Според мен най-важно в един колектив, независимо дали се състои от двама или двадесет и двама човека, е те да се уважават и да дават 100 процента от себе си.

Относно хореографията … Да, мога да кажа, че всяка една е много трудна в началото и хвърляме доста труд, докато се получи. Но ние си имаме и една малка тайна, която винаги помага – смях ! Най- трудните ни хореографии са се получавали, когато вместо да се ядосваме, че нещо не се получава, ние избухваме в смях и се забавляваме много на грешките си (които понякога са болезнени).

По колко часа на ден продължават тренировките?

Катрин: Зависи от това в каква форма сме, обикновено 2-3ч.

Боян: Обикновено са между час и половина и два. Но сме имали случаи, в които сме репетирали до изнемога и сме приключвали в 10:30/11:00 през нощта.

Вие пътувате на доста места, съответно имате и впечатления от други танцьори. Правим ли достатъчно, за да постигаме максималното?

Катрин: Има страшно добри танцьори в България, но според мен това изкуство не е от оценяваните, за огромно съжаление. Има още много какво да се желае, има много неща за оценяване. Правим необходимото, но винаги може повече.

Боян: Да, виждали сме доста колеги от различни школи. Кати понякога казва, че съм твърде скептичен, но за мен винаги може повече и по-добре .

С цената на каква жертва се постига успехът? Трябва ли да отдадеш себе си 100% на това?

Катрин: Жертвата е може би емоционално ощетяване. След едно силно изпълнение сме емоционално празни, не чувстваш нищо, не те интересува нищо, трябват ни 1-2 дни, за да възстановим чувствата и емоциите си, защото раздаването им е на 100%.

Аз съм човек, който винаги дава всичко от себе си, било то за танци, театър, хора, дори в най- обикновените неща влагам част от душата си, защото винаги съм вярвала, че с късче от себе си нещата винаги са по-добри.

Боян: Жертваш най-вече личния си живот и свободно време, а доста често и здравето си. Както казах и по-горе, задължително, ако искаш да се развиваш в сферата на изкуството, е да се отдадеш на 100 процента. Ако някога спреш да се отдаваш напълно – то това е сигурен знак, че трябва да прекратиш сценичните си изяви.

След поредния ви успех, сега накъде?

Катрин: С пълни сили напред в бъдещето, надявам се да имаме все повече успехи, сбъднати мечти и ТАНЦИ!

Боян: Сега следва да прекараме едно незабравимо лято, след което да поработим върху нови проекти и надявам се нови успехи!!!