Личности

Карина Караньотова пред „Самоков 365”: „Пожелавам си повече чисти души!”

karinaМария Галчева

Както ви обещахме, продължаваме да ви срещаме с интересни и известни хора, извън рамките на Самоков. Срещата в този брой ще бъде с една много свежа и позитивна жена, която само допреди няколко седмици често виждахме на екран – Карина Караньотова.  Съвсем скоро и предстои да стане майка и я хващам в момент, в който, както тя казва „Имам много свободно време”.

Карина Караньотова е едно от лицата на новините на БНТ2. Преди това е работила в сутрешния блок на ТВ7 „Бодилник“ и „Уикенд с Миа Сантова“. Зрителите я познават още и като водещ на туристическото предаване „Глобусът“ по bTV (2000 – 2011 г.).
Карина е внучка на известната българска актриса Славка Славова. С нея си говорим за простичките неща от живота, за кариерата, намеренията, майчинството и още, и още.

 

Това човек да бъде в телевизията е мечта за мнозина. Какво Ви накара да погледнете в „телевизионната посока” и какво е необходимо, за да се котираш там?

Наистина напоследък всички искат да стават журналисти и да работят в телевизията.   А да се чудиш защо, след като заплатите са ниски, а работата стресова. Просто у нас всеки иска да е извИЕстен 😉

При мен се получи, защото аз исках да се занимавам с театър, но майка ми и баба ми ме отказаха. Баща ми искаше да стана лекоатлетка и до ден днешен жали, че не станах спорист и не харесва работата ми на журналист.

Като малка, след като ми забраниха да мечтая за театър, поисках за подарък диктофон и правех интервюта с хората по градинките, после, когато бях на 14, майка ми ми помогна, заедно с един неин колега режисьор и направихме тийн-шоу по телевизия „Центрум груп”. Предаването просъществува около 5-6 броя, още си пазя касетките . После на 16 бях стажант във вестник „Нощен труд“ и правех дописки за известни личности. В първата година на следването ми по журналистика в Нов български унивеситет станах водеща на предването „Уикенд“ по „Диема”. Това беше три часов сутрешен блок по светски теми, всяка събота и неделя от 9 до 11.  Бяха страхотни години. После предването се премести за кратко в телевизия „Седем дни“. И всъщност това бяха първите ми стъпки в журналистиката, паралелно със следването на „Персонифицирана аудиовизуална журналистика“.

 

Пътят от bTV до TV 7  и БНТ – какво отнема и какво дава този опит?

В bTV се озовах след кастинг за участници в предаването „Форд боаяр“. След като участвах в това риалити, ме поканиха на кастинг за водещи на туристическото предване „Глобусът“ и ме харесаха и взеха. Благодарна съм за тази си работа, защото ,освен че екипът беше страхотен, обиколих много страни, които нямаше как да си позволя да посетя, ако не беше тази уникална работа, за която много ми завиждаха. Но няма как и аз завиждам на водещите по „Нешънъл джиографик” и „Травъл тв” J После за добро или за лошо, свалиха предаването от ефир и аз останах без работа. Отидох на среща при Николай Бареков и той ме взе като репортер в TV7.  Там обаче нещата не потръгнаха добре. Ходех със срес и нежелание на работа, не харесвах голяма част от колегите и не бяха добри дни за мен. Тъй като с Бареков хич не се разбрахме, той ме премести в блока на Мия Сантова, където беше добре и харесвах екипа. Мия и редaкторките бяха чудесни, но това не промени атмосферата в телевизията, в която се чувствах не на място.  Така напуснах телевизията, а БНТ 2 точно беше стартирала.  Изпратих мои материали на Екатерина Генова, директорът на телевизията, и тя ме нае за репортер в новините. На това място се почувствах желана, оценена и щастлива. Харесвах колегите, сградата, обстановката и нещата се подредиха добре за мен. След това ми предложиха да стана репортер и на предаването на Георги Любенов и станах неотлъчна част от екипа. Работех за него в почивните ми дни, но това беше удоволствие за мен. Признавам, че е имало и моменти на преработване и претоварване, но съм от хората, които умеят да си наваксат почивка и подобаващо разпускане след това. И последният щрих, който добавих към кариерата си е като водеща на  „Добро утро с БНТ 2“.  Благодарна съм за  опита, който имам и знам, че ме чакат още много предизвикателства, докато стана истински журналист . Може би едни от най-пълноценните и удовлетворяващи неща, които съм правила са няколкото  документални филма в предаването „Местно време“ по БНТ 2. Едният филм беше за проблемите на бездомните кучета, след това правих за некачествените ремонти в София, както и един за замърсяването на реките в България. Последният ми филм беше за проблемите на ски-зоната на Витоша и защо не се модернизира базата и всичко се руши. Все значими за мен теми, които ежедневно продължават да се „дъвчат“ по медиите, а резултати няма.

 

Сега, когато до раждането на Вашато детенце остава малко какво е чувството телевизията да се гледа като зрител без да си директно в самия процес?

Чувството е страхотно. Пълна почивка, никакъв стрес и по някое време, гледайки новините се усещам да казвам „ ееее тая тема аз откога съм я правилааа..“ J Засега не ми липсва, все пак два месеца нищо не са, а после с бебето ще имам толкова работа, че сигурно няма и да се сещам. Все пак някой ден трябва да се върна, с нови сили и може би по–улегнала и мъдра…..надявай се ще кажат някои. Чувала съм, че от майчинството дори се затъпява и звучи съвсем логично, все пак цял ден ще прекарвам с едно малко, неразбиращо и ревящо бебенце. Все пак съм сигурна , че ще има какво да науча от него J

Има ли грешки, които никога няма да забравите в ефир?

Имало е и забaвни и сконфузни моменти. Може би все пак най-забавно си остава това, че обърках собственото си име веднъж и вместо Караньотова, казах, аз съм Карина Караньотово и избухнах в смях. А веднъж нарекох колежката Тони Рапонска – Тони Рапонски. В последния ми ефир при Георги Любенов по БНТ 1, пък казах и сега едно изпълнение специално за зрителите на „Добро утро с БНТ 2“. И дори не се бях усетила.

 

Коя са темите, по които предпочитате да работите стане ли дума за телевизия?

Околна среда, инфраструктура, бездомни животни, археология и култура, измами и злоупотреби, корупция, от части политика.

Нека поговорим за новото на журналистиката и преобладаващото „жълто”. Това ли е единственият начин да се прави рейтинг?

Няма да ме чуете да се оплаквам от преобладаващото жълто. Каквото се търси, това се и предлага. Всеки сам си избира какво да чете, понякога и аз си цъкам на статии за Николета Лозанова и си чета за анорексията на Преслава, това си е част от ежедневието в България. Според мен е добре човек да е информиран по всички теми. Имам приятели, които не гледат телевизия и четат само строго профилирани издания в техните сфери и не знаят нито едно име от така наречения елит. Примерно не са чували за Мария Илиева и Криско, честно! И се гордеят с това, голяма гордост – няма що. За да имаш цялостно мнение за картината в страната ни, трябва да познаваш народопсихологията, а тя до голяма част се гради именно на футболисти и фолкпевици и всякакви плеймейтки. Ненавиждам поп-фолка, чалгата и футболистите и цялата селяния, но това не ми пречи да съм информирана за вички пародии, които се разиграват по нашите ширини. Положението е тъжно, но как бих могла да променя цяло едно поколение. Хората това си искат, ето вижте, Бойко Борисов е фен на Ивана и футбола и е премиер. Хората си го обичат. Аз искам Петър Москов да е премиер, ама той чалга не слуша и няма да го изберат. Каквото се търси, това се предлага, толкова е просто!

Извън камерите – как почива Карина Караньотова и какво не знаят хората за Вас?

Всичко знаят, защото съм прекалено открита. Такъв ми е характерът. И приятелят ми, и баща ми корят за това, но съм си такава от малка. Най-много обичам да си почивам, като спортувам, ходя редовно на фитнес, дори сега в 9-тия месец продължавам. Обожавам планината, зимата сноуборд, лятото- тежки и дълги планински преходи. Миналото лято подкарах и кайт.  Колелото също е голям рахат, умея и да тичам. Обичам хубаво кино, обичам техно партита, а любимата ми напитка, за ужас на баща ми, е бира. Приятно ми е и да готвя, много разпускащо занимание. Не мога да шия и да гладя 😉

Много активни статуси засичаме във фейсбук по отношение природата и животните – дорасли ли са българите да мислят като европейци, стане ли дума за това?

Много болна тема, ама много. Ние сме диваци в това отношение. Тука хората все още приемат животните като някакви долни твари и се приемат за по–висши същества. Каквото и да кажа, ще е излишно. Трябват конкретни действия, трябва още в детските градини и училищата децата да се възпитават на хуманно отношение към животните. Трябва на всички ни да е ясна връзката между насилието над животни и насилието над хора. Човек, който е способен да изтезава куче е същият този изрод, който уби Вероника или който опакова мъртво бебе в куфар. Това е един и същ профил, а никой не обръща внимание на това. Трябва управниците да говорят постояно за насилието над животни и това по никакъв начин да не се толерира, трябва да има ефективни присъди и активно гражданско общество, което да свидетелства при нужда, защото животните не могат да говорят. Замисляли ли сте се, защо в развитите страни няма бездомни кучета. Ами просто защото са се спазвали програмите за овладяване на популациите, защото хората са имали отговорността да се погрижат за животните си и да не допуснат да се размножават неконтролируемо. Ако по улиците няма бездомни животни, как ще има насилие над животни? Просто за Ганьо е по–лесно, вместо да си кастрира вързаната и умъшавяла кучка на двора, да я остави да се оплоди от местните песове и после да хвърли кученцата в реката. Имаше случаи на кучка с малки, вързани живи в чувал и хвърлени в полето. Що за изроди? Ами как няма един заловен за разпръскване на отрова? Да причиниш на беззащитна дущица такава жестока смърт, това за мен не са хора!

С какво не можете да свикнете, ако заговорим за манталитет?

Е, точно ей с това, което написах по–горе. Че някои хора се имат за повече от животните…а сме толкова по–малко от тях!….Те са чисти души просто. Пожелавам си повече чисти души, както у нас , така и по целия свят. За съжаление обаче не вървим в тази посока и ако продължава така, скоро ще се самоунищожим…

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close