Млада авторка с дебютна книга
Анелия Балабанова
Капчици живот вдъхновиха Виктория Георгиева за първата й книга. Сборникът с разкази е начин да преоткрие себе си в една непозната страна – Испания, където младата самоковка работи като маркетинг директор на голяма козметична фирма. Досегът с непознатото на километри от дома провокира мисли, поражда спомени, развихря въображението. Като своеобразно убежище на бял свят се появяват историите, пропити с човечност. Тези дни Вики пристигна от Барселона, за да ги представи пред самоковската общественост. Завършила е журналистика, но както самата тя споделя, никога досега не е правила опити да създава художествена литература. В един момент обаче тази потребност се отключва и така се появяват „Капчици живот”, благодарение на подкрепата от страна на семейството и на Христо Христов – „главният виновник” да се случат нещата. Ето какво сподели авторката малко преди официалното представяне на творбата в Общинска библиотека „Паисий Хилендарски”.
Кога реши, че писането е твоето нещо, с което искаш да се занимаваш и как се роди идеята за първата ти дебютна книга?
Доста дълга история. Аз от малка обичам да пиша. Още като бях в училище, завършила съм ПГ „Константин Фотинов” обичах литературата, обичах да пиша есета. В последствие реших да кандидатствам журналистика, именно заради влечението ми към словото, но никога не съм предполагала, че ще се занимавам със създаването на художествена литература. Преди пет години за първи път заминах за Барселона. Явно шокът от смяната на средата, сблъсъкът на културите и чисто човешката драма, защото си малък и си в чужбина ми се отразиха. Това ме накара да взема химикала образно казано, в моя случай лаптопа и да започна да пиша разкази. Това беше и начинът да се справя с новата среда, с новата обстановка и като че ли ми се изостриха сетивата да виждам човешките истории около мен. Бях решила да не издавам разказите, нито пък книга, но баща ми – Георги Георгиев продължаваше да настоява, че написаното трябва да види бял свят. Че не са като червеното вино и не отлежават в бъчвите, че трябва да ги пусна на свобода. Минала година се прибрах от Испания и се срещнах с Христо Христов – мой учител по китара. С него сме имали доста интересни дискусии – литературни и за живота. Дадох му да прочете разказите. Той беше много въодушевен от видяното и каза, че трябва да ги издадем. Така се започна.
Защо „Капчици живот”?
Дълго време не ми хрумваше подходящо заглавие. Няма да забравя, че беше един доста ветровит ден в Барселона. Бях почивка. Моята стая в апартамента, в който живея гледа към един малък парк. Имаше вятър и листата се вееха. Започнах да разсъждавам за живота – колко е необятен и колко невъзможно е да обхванеш всичко, което се случва. Затова капчици живот-малки и нежни като случките и събитията, които срещаме ежедневно.
Стана дума, че зад разказите стоят човешки съдби. По-скоро биографични ли са те или обхващат истории, до които си се докоснала по някакъв начин?
Не са биографични, но са вдъхновени от неща и хора, които съм видяла. Виждам стара възрастна двойка в парка и въображението ми се включва. Това ми харесва в литературата и изкуството като цяло – че мисълта може да те води по различни пътища, да ти показва нови светове и хоризонти. Моя приятелка се разплака докато й четях един от разказите. Тогава почувствах, че нещо, което някой някога създава като вид творба може да помогне на другиго. Може би това е целта на литературата и изкуството. Същото го изпитвам и със себе си, когато чета произведения от автори, които са класика. Ако си в някакъв тежък или хубав момент си мислиш, че това ти се случва само на теб. Отваряш книгата обаче и виждаш, че не е така. Че и други хора са изпитвали подобни чувства и вълнения. Това ти дава сили да продължиш напред.
Вероятно няма да спреш дотук. Имаш ли други планове, свързани с литературата?
Харесва ми да пиша. Да кажем наистина, че го усещам като моето нещо, освен журналистиката. Имам някакви идеи, но не подготвям втора книга. Все още е много рано. Написах няколко стихотворения, което не ми се е случвало до този момент. Незнам дали са добри или не. Литературата ме усмихва и ми дава някакъв стимул да продължавам. Искам да се занимавам с това. Да експериментирам и трупам опит.
Често ли се пускаш по течението?
Да, но без да искам. Всъщност никога не съм си мислила, че съм такъв авантюрист. Просто все едно има някакво дяволче вътре в мен. То ме буди и казва – направи това и направи онова. В очите на хората изглеждам като човек, който поема доста смело рискове, но не е нещо търсено.
Сега да разкажеш малко за книгата. Какво съдържа тя?
„Капчици живот” съдържа 14 разказа. Героите са в Испания, България, Франция, Чехия – в различни точки на света. Хуманистично насочена книга, търсеща доброто в човека. Благодаря на баща ми и моето семейство, които ме подкрепиха. Помогнаха ми още Христо Христов –известна фигура в Самоков и издателство „Приятел”.
Какво си пожелаваш, за какво мечтаеш?
Преди няколко седмици видях видео на един 18-годишен ученик – Крис Захариев. Видеото се казва „Благодарност”. Той питаше зрителите канала как си представят щастието? Всеки мечтае за него и има различно разбиране. Аз си мечтая като се събуждам сутрин, просто да съм доволна от това, че се събуждам. Семейството ми, приятелите, близките ми да са все така добри и да са живи и здрав и да имам възможност да помагам по някакъв начин на хората.
А мечтаеш ли да се събудиш в Самоков – родния ти град?
Абсолютно всеки ден. Особено когато съм далече.