Анна Манова
Всеки един човек в живота изживява своите лични битки, своята Голгота, извървява своя път. И за всеки той е различен. Интересен е пътят и историята на автора Родислав Стефанов, който във вторник вечерта представи второто издание на своята книга „Камино де Сантяго” пред самоковската аудитория в читалнята на Общинска библиотека „Отец Паисий”.
Родислав Стефанов е филолог по образование, но се е занимавал цял живот с авиация. И 20 години живее извън пределите на родината си. Едно житейско събитие обаче преобръща целия му свят и го тласка по посока на търсене на духовното. Една вечер във Франкфурт, преди няколко години, неговият син е жестоко пребит, в следствие на което остава инвалид. В битката за спасяване на живота му той си обещава няколко неща, едно от които е пътуване до някое свято място.
Вечерта в библиотеката мина под знака на споделянето, което остави усещане у присъстващите за една приятелска, интимна обстановка, където един човек разказва своя личен Път. Този Път той винаги изписва с главна буква, защото става въпрос за извървяването на свещения Път – от малкото френско градче на границата с Испания – Сен – Жан – Пиер дьо Пор до мощите на апостол Иаков в Сантяго де Компостела. Апостол Иаков е един от най-близките ученици на Иисус Христос и по-голям брат на Йоан Богослов. Всъщност тримата апостоли Петър, Иаков и Йоан са едни от най-споменаваните в Новия Завет.
Родислав Стефанов с много хъс и понякога с отблясък на сълзи в очите споделяше всяка своя стъпка в този поклоннически път, започнал първо като обещание, а после като мисия. Неговото първо ходене до там е през 2010 година, когато както той сам сподели: „Допуснах всички възможни грешки, които прави всеки поел по „каминото” за първи път”. Но безспорно определя Пътя като специален и божествен, Път на надеждата. „Тръгнах да търся бялата лястовица и имах щастието да я намеря. Има хора, които посвещават живота си на изследването на този Път”, споделя Родислав Стефанов. И усетил Пътя като необходимост от познание и самопознание тръгва отново по него през 2011 година. Катo предварително е изготвил нещо като ръкопис, за по-голямо улеснение. Той открива значителни разлики между двете пътувания, може би заради нагласата си, може би заради необходимостта от духовно уединение, или заради надеждата, която е като пътеводна светлина. И това го кара да изхвърли предварителния пътепис и да започне с чисто съзнание. Спи в приют и спазва всички неписани поклоннически правила, запознава се с много и различни хора, водени от различни подбуди. На второто си посещение успява да направи над 5000 снимки, което значително му помага в сглобяването на пъзела на историята на Пътя.
През 2012 година издава първото издание на „Камино де Сантяго”, където подробно разказва за 800-километровия маршрут по светите места. На следващата година отива пак там. Всъщност главната му цел е тази книга да бъде пътеводител на всеки, който би тръгнал в тази посока, да бъде информиран. Като в самата книга има множество исторически препратки и бележки под линия, за да може да се навърже възела на причинно-следствените връзки, да се открие смисълът, да се нареди пъзелът. Тя е посвета на сина му.
„След като излезе книгата открих много кусури и си поставих задачата в най-кратък срок да я пренапиша. Останах длъжник на читателите”, казва авторът. Три години по-късно се появява второто издание на „Камино де Сантяго”. А авторът я определя като една по-добра и пълна версия, като една енциклопедия на Пътя, който всеки от нас си заслужава да извърви, независимо от обстоятелствата. Защото този Път освен, че се изписва с главна буква е този, по които се среща надеждата, бялата лястовица и се сбъдват мечти.
