Мария Галчева
В петък се проведе церемония по награждаване на заслужилите спортисти, треньори и спортни клубове. Наградени бяха всички, които са били номинирани от техните клубове.
Пред „Самоков 365” застана Калоян Калоянов – единият от двамата треньори на клуба по аеробика, който изрази една различна гледна точка.
Доволен ли сте от наградата, от признанието – треньор на годината?
И да, и не. За отбор на годината – да, разбира се, че съм доволен. Това е едно признание за аеробиката като цяло, за децата – да излязат да ги видят всички, да видят какво са постигнали.
От друга страна, не – треньор на годината. Но ние сме двама треньори, които работим заедно. Не може единият да работи без другия. Аз имам своите функции в клуба, тя /Дияна Борисова/ си има нейните. Ние сме тандем. Не може да бъде награден само единият.
Т.е. наградата, която получихте само за Вас ли е или е за двамата?
Една за двамата трябва да е, но не е – защото в Общината са казали, че не може да се запишат две имена. При положение, че имаме разпределени функции, тя си върши нейната работа, аз моята – децата излизат и се класират. Работата ни е обща. На мен така и не ми стана ясно каква е цялата церемония.
Не трябва ли да се излъчи един спортист, един отбор и един треньор на годината или беше спазен по-скоро олимпийският принцип?
Трябва, да, като във всички големи градове и в самите федерации, трябва да се излъчи един спортист на годината, а не всеки клуб да излъчи най-добрия си състезател. Като цяло церемонията е много добре организирана, има признание – факт, но има нещо сбъркано, нещо необмислено. Ако трябваше да има истински състезателен характер на класацията, може би аеробиката щеше да вземе почти всичко. Говорейки специално за тази година, не знам да има друг спорт с толкова много постижения. Синтия-Мари е донесла 17 медала, от които само 4 са от национално състезание, а останалите са международни турнири. От тези международни турнири 11 медала са златни, 2 са сребърни и 2 бронзови. Анита е донесла един по-малко, София също с един по-малко.
Какъв е проблемът?
Проблемът е, че през последните 2 години аеробиката измести всички други спортове – с няколко изключения като борбата, например.
Аеробиката има награда отбор на годината, но не и излъчен индивидуален състезател като спортист на годината. Защо?
Защото не можело Синтия да бъде номинирана като индивидуален състезател, въпреки че клубът е подал заявка. Тя се състезава индивидуална категория, има два международни златни медала – индивидуално. Не знаем защо не може да бъде номинирана индивидуално и после отборно. Нашият спорт е такъв – има индивидуални категории, има и групи.
Радвам се, че поканиха децата, че ги представиха, въпреки че беше представено много сумарно класирането.
Какво следва оттук нататък за клуба през 2015?
Оттук нататък следва състезание в Чехия през март, след това държавно първенство, може би отново Англия, национален турнир в Боровец, международно състезание в Пловдив, европейско първенство. Клубът ни се разрасна – от 18 съчетания като цяло на държавно първенство сега имаме 37 – двойно се е увеличил броят им. Имаме състезател, който дойде от друг клуб и друг град, за да живее и да се състезава тук само заради това, че клубът е на много високо ниво. Той е национален състезател през последните две години и дойде от клуба в Хасково, който наистина има големи традиции в аеробиката. Ако това момче беше казало, че иска да дойде да се състезава в Самоков преди две години, цяла България щеше да му се изсмее, защото клубът тук беше посредствен. Но тук отново имаме проблеми и влизаме в едни излагащи ситуации.
Какви са тези излагащи ситуации, г-н Калоянов?
Идва момчето, защото знае, че тук ще се повиши професионалното му ниво и същевременно няма къде да спи. В момента живее в жилище на г-жа Атанасова., защото никой от тази община не можа да се организира да намери едно легло в общежитие за национален състезател. Аз лично не мога да разбера как е възможно нито един от управниците на града да не може да уреди това.
Защо се стига дотам?
Явно никой в този град не може да осигури на това дете общежитие. Ние правим нещо за града, това е национален състезател и същевременно няма никакво отношение към него. Не мога да разбера това. За последната 2014 година аеробиката в Самоков се превръща в най-неудобния спорт, поради факта, че на всеки две седмици ние носим златни медали.
На празника на града децата донесоха поощрителна награда, въпреки че са 6-ти в света. Това е голяма подигравка с тях и го казвам без да омаловажавам нито един друг спорт.
Колко състезатели в момента има в клуба по аеробика?
Клубът се разрасна дотолкова, че даже липсват треньори и ние се оглеждаме кой може да дойде да помогне за подготвителните групи и всичко това се случва благодарение на г-жа Атанасова, която хвърли страшно много пари в тази насока, отделно частни спонсори.
Повече от шест месеца чакаме да ни се смени осветлението в залата. Седейки три часа там, децата започва да ги боли главата. В момента има изгорели луминисцентни лампи, аспирацията не се пуска, а има дни, в които се събират по 50 деца в залата.
Аз съм много благодарен на хората, които оцениха децата, защото когато ни трябваха пари за състезанието в Лондон, ние тръгнахме из самия град и всеки даде кой, колкото можа – и аптеки, и складови бази, даже и лавката в училище.
Вашето финансиране е от спонсори и на разчитате на Община Самоков, така ли?
Какво да разчитаме? При 50 медала да ти кажат „Ние нямаме средства” и в един момент изникват паркове, които са много хубаво нещо. Не казвам, че не трябва да ги има, но когато виждаш, че един спорт върви, трябва да го поощриш. Да, трябват ни много неща, но от коледното шоу, което направихме сме събрали сме известна сума /1300 лева/, с която ще покрием малка част от нуждите. Когато говорих с нашият главен спонсор 60К, той каза, че тук в България има много талантливи деца, но никой от държавното ръководство не си мърда пръста за тях. Тежестта пада единствено върху клуба и върху г-жа Светлана Атанасова, благодарение на която се покриват разноските, както и върху останалите спонсори, за да може аеробиката в Самоков да е на това ниво.
Какво си пожелавате за Новата 2015?
Пожелавам си децата да нямат контузии и болежки. Надявам се, че е крайно време хората, от които зависи, да разберат, че средствата и тяхното справедливо разпределение са много важни.
Пожелавам на всички да са живи и здрави и много успехи през следващата година!
