ОбществоРегионални
Калина Влади прекрачи с „Бодлива нежност” прага на Сарафската къща

Анна Манова
Приятна поетична вечер подари на самоковци дупнишката авторка Калина Влади. Събитието се проведе на 30 ноември в Сарафската къща, а любезен домакин беше уредникът на възрожденска къща Марияна Лобутова. А поканата е на екипа на читалище „Младост 2003”. Лобутова не спести топлите си думи за гостуването на поетесата и всичко онова, което е написала и почувствала като докосване на душата.
Авторката Василка Сумева, която е избрала за свои поетичен псевдоним Калина Влади, представи стихосбирката си „Бодлива нежност”. Заедно с нея и в качеството си на водещ на мероприятието беше и Константин Враджалиев, който е преподавател в СУ „Климент Охридски” и създател на творческата група в социалната мрежа – „Същественото е невидимо за очите”. Двамата бяха подготвили своеобразен диалог, в който съвсем плавно аудиторията можеше да се докосне до интимния поетичен свят на авторката, нейните стремежи, въжделения, мечти. И не на последно място до театралния й талант, който си пролича при представянето на стиховете й. Василка Сумева е част от творческия колектив на ОбДТ „Невена Коканова”, гр. Дупница. Точно тази й страст към сцената, която надхвърля 30 години, „ражда” й нейния творчески псевдоним като заигравка от името на първата и главна роля – Калина и съкращение от бащиното име –Владимирова – Влади. И така се получава благозвучното Калина Влади.
„Калина Влади се появи в поетичното пространство сякаш, за да докаже, че в живота няма такова нещо като „късна есен” и „закъсняла мечта”. Мечтите се сбъдват тогава, когато не се отказваш от тях. Още с първите си поетични творения тя приковава вниманието на читателите не толкова с перфектно поетично майсторство и ритмика, колкото с умението да докосва, а в отделни моменти и да разтърсва най-фините фибри на душата”, с тези думи Враджалиев постави началото на вечерта. Той определи поезията на Калина Влади като „проза в рими”. И подчерта, че стихосбирката успява да пренесе читателя до вълшебния свят на любовта във всичките му проявления – от непосилната болка до вдъхновяващия летеж. Наистина темата за любовта господства в книгата, която е разделена на три цикъла – „Бодлива нежност”, „В тишината между думите” и „Преродена”. Атмосферата беше задушевна, благодарение на музикалния фон и китарения звън на талантливите деца от „Акустика” и техния ръководител Христо Христов. Освен това бяха наредени и няколко платна на млада художничка Цветелина Петрова, която също не е местна, представяща нова и интересна техника, вид декорация. Получи се едно единение между музика, поезия, известна доза артистично присъствие и приложно изкуство, които намериха своето уютно място, а именно Сарафската къща.
Самата поетеса представи няколко от своите стихове, които звучаха като изповед. „Иска ми се да започна с това, че аз не съм само това, което пиша, аз съм това, което Вие чувствате, докато четете моите стихотворения!”, подчерта авторката. Стихосбирката излиза миналата година и включва 60 стихотворения. Броят на стиховете, поместени в нея, никак не е случаен – точно миналата година Калина Влади е навършила 60 години и е навлязла в своята „житейска есен”. Самата тя се оприличава на жената – есен и на жената – огън. Но всъщност душата няма възраст и никога не е късно човек да отвори сетивата си за нещо ново. Точно по сходен начин се случват нещата при авторката. И неслучайно стиховете й са „облечени” в любов и са предимно пак за нея. Тя показа, че нежността я има, макар понякога да е „бодлива”. „Бодливите са най-крехки, нежността им е само за избрани”, сподели Калина Влади. Освен любовни стихове тя има и такива съотнесени към съвременната технологична ера и общуването в нея, с доза хумор и намигане. Поетесата беше приготвила изненада за присъстващите като символично подари по едно сърце с номер на него, което отговаряше на страница от стихосбирката. Присъстващите можеха да прочетат стиха при желание или да го прочете самата авторка. Към предизвикателството се включиха Румяна Цолова, Краси Димитров, Лили Шуманова.
Вечерта премина под знака на доброто настроение, с включвания от аудиторията като обратна реакция на стиховете. Присъстващите и авторката споделиха по чаша вино и си пожелаха нови срещи.