Само седмица преди големите промени в държавата се върнахме от Сопот в Самоков с надеждата, че в родния край на Божилов ще намерим работа и дом. Но уви – цели две години стояхме безработни и на квартира. Всяка сутрин вместо да търся закуска, аз се редях на голяма опашка за вестници. Без тях не можехме. Чакаше се с часове, защото в Самоков тогава имаше само един павилион за вестници при бившето кино. Тогава на Гебо му хрумна идеята да опитаме вестникарския бизнес. Казано – сторено. Изтеглихме заем с помощта на Фирма куриер и сложихме началото на фирма „Гебо” – една от първите частни в този бизнес. Не знаете колко студ, колко мъки изживяхме през всички тези 25 години, само ни е си знаем. От масите преминахме към павилиони, няколко месеца, които струваха много пари, защото зимата в Самоков е дълга и тежка и трябваше поне завет на работниците да осигурим. Дадохме работа на близо 300 души през тези години и в един момент, преди няколко месеца се оказа, че вече почти не сме нужни. Защо? Появяването и поставянето на павилионите Lafka сложи началото на края не само на нашия бизнес. В последно време и без това клиентелата намаля заради безпаричието, безработицата, а и защото информацията хората си я търсят чрез компютрите и чрез телевизията. А сега и тези Лафки, в които се предлагат цигари, алкохол, кафе, сладкиши, вестници, списания, сладолед… Всичко това доста обърка работата и на малките обекти, които спасяваха много семейства от безработицата в Самоков.
Още когато чух, че в града ни ще бъдат разположени Лафки-те и то на хубави места, си казахме – Край, с тези богаташи няма да можем да се борим! Можем ли ние, които с години сме мръзнали по пазара, които едва свързвахме двата края, мъчейки се да се задържим на повърхността, да стоим от тъмно до тъмно, а Чичко Паричко с подкрепата на банките да е всевластен. Не мога да си кривя душата, че Лафките са хубави, имат вид, а и хората, които работят вътре не са виновни, но… Нашите вече са стари и неугледни – признавам. Колко струва една лафка не знам, но сигурно не е по-малко от 10 000. Като сложиш в сметката климатика, компютъра, тока и… къде отиваме?
Разговаряла съм с много колеги от други селища, защото често пътувам. И те са на нашето мнение, че загиваме бавно, но сигурно, защото старите хора са казали: „Парата прави играта”. Но има и друга точна истина – „Ковчегът няма джоб”. Никой не е занесъл нищо на другия свят, но лошото е ако преди това е погубил доста хора, бил е нечестен, непочтен, използвал е труда на други за свое облагодетелстване.
Пиша това, макар че вече почти сме загубили надежда, че животът ще се промени към добро, а лягайки си вечер да не можем да заспим от мисли – какво ще стане утре. Можем само да си пожелаем здраве, но и то накърнено от нерви и неприятности. Все пак, нека да бъдем здрави, да устоим на несгодите въпреки всичко. Дано!!!
От името на много търговци от засегнати обекти
