Отново наш гост по страниците на вестника е земеделският специалист Иван Волев, който прави свой кратък анализ на ситуацията около прибирането на реколтата в общината. Той е роден в Алино, където завършва основното си образование. Възпитаник е на ВССИ-София със специалност „Икономика и организация на земеделието”, където наред с растениевъдните и животновъдни науки основно внимание се обръща и на икономическите проблеми на кооперативното земеделие. След работа от 5 години, Иван Волев завършва задочния курс на факултета по приложно земеделие в Тимерязевската академия – Москва, а след кратко време завършва и курса по семепроизводство на картофите към ССИ – Санкт Петербург. Професионалният му път преминава изцяло в системата на земеделието. По думите на специалиста в последните години се обръща като че ли по-малко внимание върху селскостопанското производство в общината. Това е факт, който е обясним, както в национален мащаб, така и в регионален и причините са свързани преди всичко с използването на земята. По-голямата част от нея е арендувана, което има своите плюсове и своите много големи минуси. Втората причина се крие в някои законодателни норми и преди всичко в дейността на ДФ „Земеделие” и някои проблеми, които не се разрешават от Министерството на земеделието. Ето какво още коментира той:
Общо може да се каже, че в общината земеделието и земеделското производство са върнати години назад. Както във връзка със средните добиви, така по отношение реализацията на продукцията и в технологично отношение. Преди всичко арендаторите са се насочили към производство, което е свързано с получаването на субсидии. Ще бъде много правилно, ако това подпомагане се спре за две или три години и тогава вече ще се види кой ще остане и ще може да работи. Обработват се фиктивно много площи, особено ливадите и пасищата. Това се отнася и за много от нивите – реколтират се неправилно. Има култури, които се сеят извън оптималните срокове. Това нещо е крайно неправилно и оттам идват проблемите, които се явяват в земеделието и земеделското производство в общината.
Трябва да кажем, че наред с тези проблеми има и много голяма отстъпка от самите технологии. Да не говорим за културата на земеделие, която е сведена до минимум. Агротехниките са нарушени катастрофално. Оттам идват и самите резултати – ниски и средни добиви. Самоковска община е една от главните общини, производители на картофи – втория хляб на света. На този фон е парадоксално, че средните добиви са силно занижени, а посадъчният материал не се поддържа и е преди всичко внос. Местното семепроизводство е отдавна забравено. Алино е едно от най-големите картофопроизводителни села в България, в което се отглеждат над 3 хил. дка. Средните добиви, които се получават отстъпват на много райони. Не може райони като Кюстендилския, Гоцеделчевския, Ихтиманския, където работят самоковци да имат много по-малко площи, но с много по-голямо производство.
Напоследък има увеличение на площите със зърнени култури. Тази година общо взето жътвата приключи нормално в условията на частното, дребно земеделско производство. Добивите са между 280/300 кг. при пшеницата. Малко по-високи са при тритикалето и почти на същото ниво са при ръжта. Някога в Самоковска община се получаваха средни добиви от пшеница 500-550 и над 600 кг. Извън казаното по-горе е важно да се спомене, че няма никакво коопериране между зърнопроизводителите в района. Те не участват и в Националната асоциация. Продукцията се реализира хаотично. Увеличава се производството на ръж. Действително ръженият хляб е много хубав, диетичен. Самоков има традиции в това отношение. Доста поколения са израснали с ръжения хляб, но вече никъде в района не се приготвя такъв. Това, което се прави е имитация – с разни химикали, оцветители и т.н. И ръжта като много полезна зърнена култура не се използва така, както трябва. Съществува неколегиално отношение между самите фермери и земеделски производители. Едни на други си взимат земите, крадат си площи, посочват се с договори, без договори и това всичко създава един хаос. Няма едно сдружение, което е изключително голяма слабост.
Реализацията на продукцията зависи от самата организация. Няколко десетилетия вече се говори за Регионална борса, за сдружение, но нещата са само на хартия.
