Анелия Балабанова
От началото на този месец има промяна в обслужването на пациентите от страна на общопрактикуващите лекари в Самоков. В тяхното извънработно време и през почивните дни – събота и неделя приемът се осъществяваше от дежурния 28 кабинет. От 1-ви юни неговата дейност е преустановена, а на база сключен договор пациентите се поемат от Спешна помощ. Кои са причините, наложили тази реорганизация и ще доведе ли това до затруднения?
Отговорите търсим от д-р Роза Митрева – председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София област и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Тя е човекът, който може да начертае най-точно картината на случващото се в Самоков и областта.
Д-р Митрева, от началото на този месец 28 кабинет, който обслужваше пациентите в извънработното време на общопрактикуващите лекари не функционира. Каква е причината и какво наложи сключения договор със Спешна помощ?
Договорът на общопрактикуващите лекари в община Самоков и община Долна баня с досега функциониращия дежурен кабинет е прекратен поради напускането на лекари, които бяха част от екипа, даващ дежурства в неотложния кабинет. За съжаление, това е следствие от тенденцията за намаляване на лекарите, която вече се усеща и в нашия град. А млади попълнения няма. Това, че в Самоков с години общопрактикуващите лекари давахме дежурства на дежурен кабинет, не означава, че можем да го правим непрестанно. При липсата на достатъчно кадри, няма как общопрактикуващите лекари да бъдат адекватни спрямо грижата за пациентите си ако дежурят нощем, а на следващият ден отново 8 часа да преглеждат и лекуват. Чисто човешки, а и по Кодекса на труда, това е невъзможно. Тъй като нормативната уредба в България позволява обслужването на неотложните състояния в извънработния график на общопрактикуващите лекари да се поема или от дежурни кабинети или от центровете за Спешна помощ, преустановяването на дейността на дежурния кабинет наложи сключването на договор с Центъра за Спешна Медицинска Помощ – София с филиали. И това е единият от вариантите, който се практикува отдавна в много населени места.
Има ли нужда от такъв дежурен кабинет?
Разбира се, че има нужда, когато се яви неотложен здравословен проблем, съответното здравноосигурено лице да има къде да се обърне за помощ по всяко време на денонощието. Тук обаче искаме да обърнем внимание на гражданите, че не бива да се злоупотребява със спешната и неотложната помощ. Ако някой мисли, че детето му може да кашля или киха от една седмица и се сеща да го заведе на лекар в събота в 22 часа, това не е спешна помощ, нито неотложна помощ, а безотговорен родител, търсещ лекар, който да поеме родителската безотговорност. Много пациенти или родители на малки пациенти посещават неотложните и спешните кабинети само за да чуят второ или трето мнение, след като през деня са били прегледани от специалист по обща медицина, каквито са повечето семейни лекари, или са били консултирани от тесен специалист по съответна тясна специалност. Други пък чак вечерта са намерили време или транспорт, за да се придвижат в неголемия ни град и да потърсят медицинска помощ, която нито е спешна, нито е неотложна, и е можело да я получат през деня или на следващия ден.
В цял свят, когато не е спешно хората си записват часове за преглед при лекар и търпеливо чакат колкото е необходимо – понякога с часове, дни, дори и седмици. У нас всеки иска да бъде прегледан на 5-тата минута и то най-добре от професор в София, и то по тясната специалност, която пациентът си е намислил, четейки в интернет или по съвета на съседката. И ако това не се случи както той си го представя, е готов дори да се сбие за да получи „правата“ си. Един сериозен проблем, който е обществена тайна, е че голяма част от здравнонеосигурените лица разчитат единствено на прегледите в спешните и неотложните кабинети и те са причината за създаването на опашките и скандалите там.
Необходимо е да се работи за повишаване на здравната култура на населението именно в тези посоки, за да не се създава излишно напрежение и претовареност, което е вредно и за пациентите, и за лекарите, и за цялото общество.
По какъв начин е организирано в момента обслужването на лицата, нуждаещи се от лечение в системата на доболничната помощ?
В организацията на доболничната помощ първото звено е първичната медицинска помощ в лицето на общопрактикуващите лекари. Следващото звено е специализираната медицинска помощ, която по правило се ползва по преценка на общопрактикуващия лекар след преглед на пациента. Една от основните причини за дефицита на направления за консултации е именно неразбирането от страна на гражданите, че не пациентът се самоопределя от каква допълнителна специализирана консултация има нужда, а това е работа на личния му лекар. Първичната и специализираната помощ се ползва в рамките на работния график на семейните лекари и консултантите. В извънработния график медицинското обслужване на пациентите при неотложни и спешни случаи от 1-ви юни т.г. в нашата община ще се поема от Център за Спешна Медицинска Помощ-София с филиали. Адресът на филиала в гр. Самоков е известен – ул. “Македония“ 49, тел. 0722 60106.
В „сигурни ръце” ли са те според Вас, с оглед кадровата и техническа обезпеченост на Спешна помощ?
Средствата, предвидени за обезпечаване на неотложната помощ, които държавата отпуска, са по 11 стотинки на здравноосигурено лице на месец, или по 1,32 лв. на година. Ние, всички общопрактикуващи лекари в община Самоков и община Долна баня, които сключихме договор с ЦСМП – София с филиали, по предложение на Директора на Центъра Д-р Гелев, с оглед по-доброто обслужване на пациентите, се договорихме освен тези 11 ст. да превеждаме допълнително по още 4 ст. от нашия бюджет или общо по 15 ст. на пациент. Доколко с тези средства ще се подпомогне кадровата и техническата обезпеченост на Спешна помощ, е решение на държавата. Тези средства обезпечаваха функционирането на досегашния дежурен кабинет.
Запозната ли сте дали има подобна практика в други населени места на страната?
Да, имам такава информация, тъй като съм Председател на Сдружението на общопрактикуващите лекари в София област, както и член на Управителния съвет на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Тази практика е застъпена в цялата страна предимно в малките населени места и общини, каквито са Самоков и Долна баня. В нашата област колегите от Ихтиман и Костенец повече от година работят по този начин. От опита, който те ни споделиха, струи оптимизъм: „Ще мине малко време и ще се наместят недоволните. За съжаление, много често човек оценява какво е имал, едва след като го е загубил. Няма драма. Пациентите постепенно ще свикнат да търсят медицинска помощ само тогава, когато се налага. Трудно ще бъде в първите 1-2 месеца“. В големите областни градове и в столицата има много медицински центрове с възможности и повече лекари и там неотложната помощ е организирана предимно във варианта дежурен кабинет.
С какъв срок е сключеният договор и ще доведе ли той до реална промяна в обслужването на пациентите?
Договорът ни с ЦСМП – София с филиали, е сключен за 1 година, като той автоматично продължава своето действие ако и двете страни нямат забележки. Промяната в обслужването на пациентите я виждаме с постепенното естествено регулиране на потоците от наистина нуждаещи се от спешна или неотложна помощ.
Известна е административната натовареност на семейните лекари. В тази връзка успявате ли с колегите Ви да осигурите качествено обслужване на пациентите?
Съществува един голям проблем на цялата администрация в България – бумащината. Лекарите генерираме изключително много излишни документи, които отнемат голяма част от времето ни и от това няма как да не страда качеството при обслужването на пациентите. Една цялостна електронна система в здравеопазването, би могла да свърши чудесна работа. В Европа например има офиси, в които изобщо няма хартия. Да не говорим за екологията.
Очаквате ли нововъведения в доболничната помощ?
За тази година – не. Надяваме се НРД 2018 да бъде по-добър.
