Йордан Малинов – Ганис: „Така направиха нещата, че в България е невъзможно за живеене”

Мария Галчева

Разходката ни из Острова продължава. Тази седмица отиваме в столицата на UK – Лондон, при един от най-колоритните самоковци – Йордан Малинов – Ганис.

Няма как да не познавате това момче, с неговото искрено и неподправено чувство за хумор. Той е поредният ни гост в рубриката „Емигрантът”. За съжаление, още един млад човек, който е избрал да върви пътя си извън България и Самоков, разбира се, воден от своите си мотиви. Мотиви, които всеки един човек обмисля напоследък, виждайки ситуацията, в която се намираме и как ежедневието постоянно е обърнало поглед към битовото, а за живот почти не остава ресурс.

Всеки търси щастието си и никой не можем да съдим за определено решение, но родината си е родина. Боли, когато си далеч от нея, но тази болка донякъде се компенсира от информационните технологии и техният напредък. За това какъв е животът след България, ще си говорим с Данчо  – откровен, позитивен и директен!

Как узря решението за заминаването и трудно ли ти беше?

Много от отдавна съм си мислил да тръгна на гурбет, но все имах някаква надежда, че нещо може да се оправи в нашата България! Един ден установих, че зaплатката ми отива за ток, вода, бензин, телефони, храна.

Вдигнах телефона и се обадих на един стар приятел от казармата, който от 8 години работи в Англия, след десет минутен разговор взех бърз кредит (който не възнамерявам да връщам) и ето ме тук в Лондон!

Къде се намираш в момента и с какво се занимаваш?

В момента се намирам в обединеното кралство – Лондон. Занимавам се с бояджийство най-вече!

Какви бяха първите ти впечатления от хората там, от система, въобще от всичко?

Първите ми впечатления бяха, че тук не ни обичат много-много и ни слагат под общ знаменател с румънците, но после се оказа, че много българи и румънци живеят на помощи, на гърба на данъкоплатците и работещите хора и са си прави то и на мен не са ми приятни мързеливите цигани, който не плащат ток и са на помощи!

Що се отнася до системата тук нещата са много прости,работиш-добре си,не работиш -взимаш по 30-тина паунда на седмица, колкото да преживяваш. Тук е забранено да пиеш алкохол на улицата, дори и бира. Трябва да е в хартиено пликче. Всеки квартал има поне два парка и множество футболни игрища. Всяка вечер се събират децата да играят футбол, фризби, ръгби даже и онази тъпа игра крикет. Тук е спокойно, красиво и подредено.

Коренна разлика има в отношението и държанието на полицаите в сравнение с  нашите – културни, възпитани и услужливи са. Бас държа, че 50% от състава  на РПУ-Самоков не знаят  какво е подлог и сказуемо, невъзпитани и неграмотни са. Пенсионерите тук са усмихнати, добре облечени и с хубави коли хора. Като стана дума за това, тук се пенсионираш и започваш да си гледаш кефа, молове, почивки и т.н, а в нашата страна изглеждат все едно идват от фронта – мъкнат дървета кой от Лаго,  кой от Ридо,  стоят на тъмно и на студено горките. За тях ми е най-мъчно!

Свиква ли се с тамошния начин на живот?

Свиква се,  разбира се. Единственото нещо, което ми липсва са близките ми хора, реката, планината, язовирът, двете ми кучета и завистливите погледи на простолюдието. Не че аз съм много начетен, но дядо ми ме е научил да не завиждам на другите и да си гледам в моята паница!

Намери ли нови приятели?

Намерих, да. Имам си едно аверче от Бангладеш, с него ходя на дискотека.  С Дерек от Полша ходим на лостовете, със Златко от Перник ходя на бокс, а с Миро, Христо и Боби играем белот!

Работата – лесна или трудна задача?

Що се отнася до работата, тук всеки си знае задачата, не е като при нас един човек да прави сто неща! Има закони в тази държава. На всеки строителен обект трябва да бъде осигурено място със 40 или 50 седящи места в зависимост о обекта, топла вода, тоалетни, сапуни, крем за ръце за преди и след работа, микровълнова фурна, хладилник, кафе, мляко, каска, ръкавици, обозначително елече и много др.

Сравнено с България каква е разликата във възнагражденията?

Разликата е следната: тук един обикновен общ работник взима средно между 50 и 100£,  в зависимост от вида на работа, която върши. Значи с 6 работни дни си покриваш разходите за месеца – квартира, храна, телефон и транспорт!

Има ли много българи там, където си ти сега и какво е впечатлението ти от тях не на родна почва?

Българи, колкото щеш, имаме си български ресторанти, кафета, магазини дори и български квартал има! Що се отнася до впечатленията, те са различни – хора всякакви, чувам, че някои българи са били измамени от други наши, но аз досега не съм имал проблем. Даже много ми помогнаха,  както моят приятел от казармата, така и непознати хора, които познавам от работата!

Идваш ли си често тук и кое е основното, което най-много ни отличава?

Идвам си предимно зимата, тъй като работя като ски инструктор в Боровец. Отличава ни мизерията, еднообразието, безработицата, безпаричието. Тук комшията или съседът не го интересува с коя спиш, колко водки си изпил и дали пушиш трева, зада те сочат с пръст и да казват този е пияница, наркоман и т.н. Всеки си гледа неговия живот и всички са happy.

Мислил ли си да се завърнеш и да се развиваш тук?

Да си кажа честно, като съм тук се успокоявам финансово. Не се тормозя със сметки и други такива и започвам да си мисля за бизнес в България, но като си дойда зимата и на втората седмица искам да се махна, просто сме много далече от истината!

Как изглежда България и Самоков от дистанция?

Изглежда прекрасно. Това е моят дом и моят роден край и всяка вечер, като си легна си мисля за дома, но уви така направиха нещата, че е невъзможно за живеене.

Аз не искам да съм богат, да карам скъпи коли и да живея в охолство. Искам просто като ми се приходи на почивка,  да мога да си го позволя. Искам качествено лечение, премахване на корупцията по високите етажи, спиране на помощите за циганите, хора без средно образование да нямат право на глас и шофьорска книжка, вдигане на учителските заплати, пенсиите и да избесят всички, управлявали България от 89-та насам! Не съм фен на комунизма, но Тодор Живков е бил голям човек!