Слайд категория

Йордан Гьошев – от свиренето в мазетата до група „Хазарт”.

HAZART-Rock-Angeles-2014Да правиш музика в България е голямо предизвикателство, а за малкия град е направо обречена кауза. Въпреки това, през годините в нашия град е имало малки искри надежда, че нещо се случва. Различни музикални групи са правили опити да създават своя аудитория, тук – в Самоков. Едно момче е видяло и усетило как се случват нещата в малкото населено място и въпреки непрекъснатите трудности е държал здраво в ръцете си палките на барабаните и е запазил желанието си да твори. Името му е Йордан Гьошев и свири на барабани от 2000 година. Интересът към тях идва от баща му – бивш барабанист. Йордан е преминал през група „Резонанс”, след това „Инцидент” и „Интегра”, за да може днес с усмивка да каже, че е част от група „Хазарт”.

Това интервю не е за музиката като самоцел, а като потребност. За онова усещане, което тя ти дава – душевното спокойствие и удоволствие, завършеност на всичко и смисъл на всичко. И за пътя на мечтите, от свиренето в мазето до голямата сцена.jordata 2

Разкажи ми как започна всичко при теб? Как разбра или усети, че музиката ще бъде неизменна част от живота ти?

Много странно дойде при мен това усещане. Баща ми е музикант, бивш барабанист. Той свиреше заедно с г-н Георгиев, който тогава беше мой класен ръководител в ОУ „Митрополит Авксентий Велешки”. И познавайки баща ми, Георгиев често ме питаше дали и аз няма да се занимавам с музика. Аз винаги съм отговарял, че не ме влече това нещо. Но в 5-ти клас не знам какво се случи и реших все пак да пробвам с барабаните. И вкъщи, още необразован, започнах да дрънкам на каквото ми попадне– на кутии, на домакински съдове, от гардеробите чупех лайсни за палки. Баща ми ми показа как се свири. Като се замисля, не съм имал друго увлечение по инструмент, освен барабани. Дори имах една китара, която използвах за барабан.

Явно при теб любовта към музиката е наследствена.

Да, може и така да се каже. Макар че баща ми се отказа от свиренето, когато бях малък. Но той ми показа някои неща. Доста късно съм започнал да се занимавам и уча на барабани, някъде 4-5 клас. Но се запалих достатъчно и веднага след това се включих да свиря в група.

Как се случи така, че взе участие в първата си група?

Всичко тръгна от училище. Запознах се с Пепи и Ради Янков, като бях чул, че те искат да създадат група и им трябва барабанист. Представих им се, казах им, че свиря на барабани и така малко по детски създадохме група „Резонанс”. Почти на шега, както се казва. Това се случи някъде около 2000 година.

Почувства ли се тогава популярен? Имахте ли като група достатъчно изяви и публика?

В Самоков бяхме популярни, правехме участия по читалища, свирели сме на „Рок в Рила”. В малкия град обаче всичко се развива по различен начин, приемаш случващото се по-вътрешно. Получаваха се добре нещата с „Резонанс”. Тогава имаше повече публика за тази музика. Имаше стимул. За мен той беше вътрешно душевен. Това ми е хоби и до ден днешен.

Колко време просъществува „Резонанс” и какво се случи с теб след това?

Група „Резонанс” просъществува около 3 години. След това много се кефехме на „Инцидент”. Ходехме на репетициите им, на участията им. Тогава те свиреха в „Искър” и общият ни интерес към музиката ни сближи и станахме приятели. Тогава Васев, който свиреше в „Инцидент”, ме чу и му се отвори една идея да възвърне група „Интегра”, която беше популярна около 1998 – 1999 година. Ако си спомяте силните години на „Интегра” бяха с участието на Хриси (Христина Стефанова) и Мони (Момчил Степанов). И двамата сега се занимават с неща, различни от музиката. След това дойде като вокалист Мишо (Михаил Костов). Снимахме и клип. И Мишо се отказа. А с Васев работехме от 2004 година до миналата година. Отминаха силните години на групата. Махна се и братът на Васев – Жоро, който беше на клавишите. И както казваме ние помежду си – групата остана в мазето. Репетираме двама китаристи и аз. Нямаме вокалист. А един вокал много държи групата, поне това е моето мнение.

Каква е причината в един град като нашия почти да няма групи? Финансовата страна ли е водеща или друго?

В малък град музиканти трудно се намират. Опират нещата до финансите, разбира се. Повечето хора от групата се ориентираха в друга насока, заминаха за чужбина. Никой не се задържа да се занимава с музика в Самоков. Смело мога да кажа, че инструмент като барабаните са си сериозен разход, скъпи са чинели, палки, кожи. Но аз не тръгвам с нагласата, че от музика може да се изкарват големи пари. А ако това все пак се случи – добре дошло (смее се).

Къде отива тогава стимулът? За какво го правиш?

Аз толкова много обичам барабаните, че често сядам и свиря сам. И забравям за всичко около себе си, влизам в една моя душевна обстановка и страшно добре релаксирам. Свиренето ми доставя удоволствие.

Опитвал ли си да свириш извън пределите на Самоков, да се пробваш в по-голяма и известна група?

Аз дълго време пробвах и ходех по интервюта към различни групи. И все нещо липсваше – или не може да се намери басист, или добър вокалист. Не се получаваха нещата. Ходих в три или четири групи и накрая, като видях, че не става, се отказах. Казах си, че оставам тук, с „Интегра”. Барабанисти в малък град като нашия може да няма никакви, но в големия – с лопата да ги ринеш. Последният ми опит беше с едно момче, с което впоследствие станахме добри приятели, казваме му Крис Бас. Ние репетирахме известно време заедно, но и там не вървеше особено гладко. На една репетиция, съвсем случайно, дойде да чуе как свири групата на Крис, Драго – тогавашният китарист на „Обратен ефект”. Те са приятели. По това време ние търсехме певци и сглобявахме песни. Тогава той хареса как свиря. Свършихме репетициите, пак нещо не потръгна, както трябва и аз се отказах. След около една година същият този Драго ми се обади по телефона. Беше се махнал от „Обратен ефект” и останал на солова кариера. Звънна ми да ми предложи, ако искам да свирим заедно.

Как реагира на предложението?

Не можах да повярвам. Съгласих се, естествено. Това е един от най-големите китаристи в момента. Аз не мога да се определям като качества, но за мен е важно, че той ме хареса. Срещнахме се, засвирихме. Първите репетиции почувствах такъв респект, че имах усещането, че ще изпусна палките.

Как се развиха нещата след вашата среща с Драго?

Репетирахме известно време. В последствие стана така, че не можахме да намерим певец. И там всичко отиде в застой. Последният път, когато Драго ми се обади, каза че той ще поеме вокалите, за да може всичко да се нареди. Да има музика. И ето сега група „Хазарт” и направо удряме с албум. Изключително бързо станаха нещата, даже още не мога да повярвам. Много песни ми бяха дадени за разучаване. Вече имаме подготвена промоция и участия. Интересното е, че точно, когато бях решил да се отказвам, нещата просто се получиха. Забелязал съм, че по принцип е така. Иска ми се да продължи възможно по-дълго време.

Сбъднаха ли се мечтите и очакванията ти? И дълъг ли беше пътят към тях? Кой барабанист ти е бил пример?

Детската ми мечта беше да свиря в някоя известна група, която чувах по радиото или даваха по телевизията. Представял съм си как аз ще стоя на сцената заедно с тях. Най-много ми харесва Тико Торес, барабанистът на Бон Джоуви. Сам съм се учил, пускам си на слушалка някоя песен, която ми харесва и започвам да я разучавам, а не защото някой конкретно свири в нея. Това, което ми се случва сега смело мога да кажа, че е сбъдната мечта. Пътят ми се стори доста труден и дълъг, защото започва от 1998 година до сега.

Какво предстои на теб и на група „Хазарт” оттук нататък? Спомена за албум и участия.

Албумът е готов, включва 8 парчета и се казва „Хазарт Rock Angeles”. Сега съм в голяма еуфория. Много се радвам. Скоро си мислех върху това, че никой не ти обещава нещата да се случат на 100%, но за момента е идеално. Вече сме готови за промоцията (бел.ред. Тя се състоя на 04.03.14. Интервюто е направено преди датата). Имаме 6 запазени дати за участия из цяла България. Средата на март сме в Свищов- Русе, края на март Пловдив – Бургас, началото на април София – Велинград. Ще пробваме и в Самоков да направим участие, но ще видим кога ще бъде. И вече спокойно мога да кажа– ние сме група “Хазарт”.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close