Йорданка Радева: „Всеки творец е посвоему влюбен в живота, в истината, в хората и в какво ли не”

 Зоя Станкова

Йорданка Радева е творческа личност, до която си струва човек да се докосне, защото хората на изкуството са израз на истинското в днешния ден, на живота, на безкрая и дори ако щете на самия край. Нейната поезия е глътка живот, събран в шепа усмивки, бездихание и дъх с аромат на ценности, на чувства, на емоции.
Богатството в днешния ден се състои не в материалното, а в хората, които създават мисълта, минутата, мечтите, доброто, копнежите, изпълнени с духовни ценности. Точно затова и ви срещаме с една жена, която създава своя и живота на другите около себе си в поезия – Йорданка Радева.

Няколко думи за Вас – коя е Йорданка Радева  за хората, които не Ви познават?

Родена съм в гр. Борово, Русенска област, но от  2-годишна живея и уча в  град Бяла, едно малко и китно градче  на 55 км от Русе. От 20-годишна (т. е. от 1975 год.) живея и работя в град Разград. Завършила съм българска филология . От ранни ученически години са първите ми поетични опити, помествани тогава във вестник „Септемврийче”.  Така до 33-35-годишна, когато постепенно спрях с писането.
Към 2005 г. постепенно се завърнах  с по десетина стиха на година сред своя поетичен свят. Вече имам издадени стихосбирки, побрали всичко, което съм написала,  с различна тематика на стиховете. Три от тях са с творби по картини на художници. Излезли от печат са и четири стихосбирки за деца. Имам публикации във в. „Ретро” и в. „ Уикенд” , в сп. „Животът в света на поезията” и в различни  алманаси –  за литература, изкуство и креативност „Културна  палитра” 2013, 2014, 2015год., алманах „ Тракийска лира” – 2014,  2015г.,  алманах на дружество „ Сръбско-българско приятелство”. Вече са известни и поетите от България, взели участие в Луксозно мултиезично издание за световната поезия, излизащо в Китай, сред които съм и аз. За трети път съм одобрена за участие в алманах на фондация „Буквите” 2015г.. Очаквам скоро да получа алманаха си и от Москва – „Поэт года”, в който участвам с пет мои творби, преведени на руски език. При мен са вече сборниците „Балканска любовна поезия”, в която има автори от различни балкански страни, включително и България. В процес на печат са алманаси в Сърбия и Македония, за които също съм одобрена със свои творби.

Помествам свои стихове в сайт за поезия „ Стихи. ру”, „Клуб 50+” и други интернет сайтове за поезия. Редактор и коректор съм на книгите на други автори.

Пишете стихове. Какво в днешния ден вдъхновява поетите?
Да,  след едно огромно отсъствие от поетичния свят, отново се върнах. По-скоро ме върна трагичен случай в семейството ми. Това отключи отново всичко в мен и ми „запълни” празнотата. Трудно беше второто ми прохождане, но стана. Бавно.. . С болката в сърцето си… Това не ми беше вдъхновение да пиша за случилото се, по-скоро да излея мъката си в стиха. А един поет би трябвало да се вдъхновява от всичко, или по-скоро да намира повод в много неща – и да възпее, и да осмее (ако може), и да изрази болка… или огорчение.  Или…  да засмее очите отсреща. Всичко.
Коя е основаната тема във Вашите стихове?

Темата ли…  Не бих могла да кажа коя е основната ми тема за писане. Това означава почти само за едно  да пиша. Различно е – понякога се хващам за някоя метафора и започвам „да плета” около нея…  Като паяжинка. Имам пейзажна и гражданска лирика, малко философска,  любовна,  стихове по картини на художници, стихове за деца. А в последно време започнах и в друг насока – разкази. Интересно ми е и това. Имам достатъчно  време да се занимава с любимите си неща и го правя.
„Тъй дълго пътувах
към себе си
крачка по крачка
смълчани от вик”
Колко време човек пътува към себе си и как достига до самия него?

Пътуването към себе си е особено състояние. И колкото да бягаме от този път в живота си, той не свършва. Докато ни има. Над земята. Все се търсим някъде във времето и пространство, преоткриваме се и отново поемаме отново на път. До следващия кръстопът. И правилния избор. Докато можем сами да се намерим.  А аз се намерих – тази година в осем алманаха с мои творби и отново мои стихосбирки. И… разкази.
„И камъкът ще се обърне,
щом дочуе болка да проплаче.”
Кое най-често разплаква поетите и буди в тях чувство на болка?

Имам стихове в една особено ценна за мен стихосбирка –  „Съкровено”, която побира стиховете ми, писани за моите близки – живи,  и тези, които ги няма вече. Та, от тези стихове имам такива, които съм писала, плачейки… Стиховете най-вече за съпруга ми, баща ми… И не само поет, човек винаги може да се разплаче, когато чете определен текст, зависи каква душевност носи, каква е неговата чувствителност и как го докосва текстът. А поетът може да плаче над нечия съдба от раздираща болка, може да плаче от любов… От всичко… Поетът е с особена нагласа към света и най-малкия жест на внимание може да извика сълзи в очите му. И да носи болката за света  и хората у себе . Излети в стиха.

„В едно далечно ехо
отвъд напомнящото Утре
следа след себе си оставя
въздишка бяла
по избродирана надежда,
отпечатък по дланта
и в сърцето нещо…
от сушата на дни безплодни
и от отсъствие без бряг…
капе във сърцето болката,
обречена да бъде в стих.”
Къде са бреговете на поетите в нашия живот? Къде намират себе си, своята утеха, своето парченце свят?

Всеки сам определя своя бряг. За едни е един и същ, други сменят посоката и намират нов. По-важно е себе си да намираме там, където на душата ни ще е добре, където всеки  е отново намерил своето ъгълче свят и от него наблюдава вселената си, която му дава не само утеха, а и радост, и песъчинки нежност, от които да гради стиховете си. Защото “Писането не е живот, но мисля, че понякога може да бъде път, който те връща обратно към живота …” Стивън КИНГ.

„Нямам си в кого да се влюбя
и тъжно ме гледат всички звезди.
Малките „истини” сринах до нула,
в калта ги погребах – заринах злини.”
В какво/кого най-често се влюбват творците?

Всеки творец е по своему влюбен в живота, в истината, в хората и в какво ли не. Често ме питат за кого е този стих? Няма за кого. При мен поне е така – то е като влизане във въображаема  роля. Изграждаш си представа и градиш стиха. Може би затова ни е трудно истинското влюбване. А ако го има… ако съм щастлива, защо ми е да пиша тогава? Та, аз ще го живея и ще се наслаждавам на всеки миг с любимия човек! Тогава не ми се пише. За любов пиша, когато е копнеж, блян… Тогава се влиза в ролята, оная… която ти диктува стиха. А истината е, че болката, страданието, копнежът „викат” стиха, предизвикват появата му.
„Мечтите ми – птици в полет над света,
по невидими артерии, пресичащи дъха ми.”
Мечтите ли са силата, която движи света на вярата и развитието на индивида?

Разбира се. Какво е светът на един човек, загубил способността си да мечтае… Нима е жив тогава?.. Мечтите ни водят напред, те ни окрилят, предизвикват усмивката ни. Карат ни да живеем, вярвайки, че поне една от тях ще видим сбъдната. И после пак… Така, докато ни има. Докато извървим пътя си на земята.
В интернет пространството има клипове по Ваши стихове. Публикувате в сайтове. Мислите ли, че онлайн пространството днес измества върху себе си вниманието от литературните кръжоци, събиранията на автори и личния контакт?

Да… Клиповете по мои стихове са вече към 100. Благодарна съм от сърце за това на Снежана Нехризова, Светла Драганова, Зорка Николаева и др, които са работили над тях. Интересното е, че те сами избират  творбата, а аз разбирам това едва когато продуктът е готов. Така клиповете стават и повод за запознанството ни впоследствие.
Наистина публикувам свои неща и в различни сайтове, в това число и руски. В онлайн пространството всеки може да прочете поместеното от нечий творец, а книгата достига по- бавно до четящия по ред причини. И литературните кръжоци, поетичните сбирки на автори и личният контакт  автор-читател са от особена важност. Мисля, че за всяко нещо си има място на тоя свят и всеки сам избира къде за бъде.

В съвремието ни се предпочита електронният вид на информацията – по-лесно достъпен е. Вие като автор и като читател къде предпочитате да публикувате и четете – интернет или хартиен носител?

Аз избирам и двете. Чета и в електронен вариант  книги, и на хартиен носител. Сега има издателства, при които можеш да издаваш всичко, което напишеш. Стига да е качествено. Сама си правя предпечата и подбирам вариант за корици.  Литератор съм по професия, затова не се нуждая допълнително от редактор и коректор.  Но държа да ги имам и в книжен вариант. Тест… аз съм за книгата. Истинската книга.  А сега има много млади автори, от които аз се възхищавам. Имаме талантливи млади хора, които можеш да откриеш само в интернет. Добре, че и него го има.  За да се наслаждаваме на прекрасната им поезия, на богатата им душевност. От човек с бедна душа и ограничен свят творец не  се ражда.

„…А аз продължавам все така,
дъх поела за нататък.”
Накъде продължавате и накъде вървят творците в 21 век?

Все напред и нагоре. Понякога по-бавно и несигурно, понякога забързано и задъхано, като че ли времето няма да ми стигне. По-важно е в крак с времето си и в отклик с наболелите проблеми на всеки нов ден. И непременно – с доброто у себе си. То носи удовлетворение , красота и усмивка. И се ражда… СТИХ!