Йорданка Вардарова: Удоволствието е в това да създадеш нещо по своя идея и то да не се повтаря

Анна Манова

С Йорданка Вардарова се срещаме няколко пъти на различни събития, в които присъства и обособена част с ръчно изработени неща. Точно в тази сфера се откриваме – на творчеството, на свободата на мисълта, на разнообразието на похватите и материалите върху които се смесва целия наличен потенциал, сръчност и емоция на дадения творец. Всеки път, когато я откривах някъде и се спирах на изработените от нея неща, това което привличаше най-силно моите сетива беше усещането за изключителна нежност, финес и виталност. Каквито притежава и самата авторка на различните ръчно измайсторени неща. Тя посрещаше пристъпващите към нея с усмивка и добронамереност и ги изпращаше по същия начин, независимо дали са си закупили нещо или не. Но това, че са се спрели и са оценили направеното от нея, беше доказателство че мястото й е именно там.

„Да дойде някой и да се поогледа, след това да се наведе да обърне по-обстойно внимание на детайла и после да ти стисне ръката – това усещане е безценно”, казва Йорданка Вардарова. По този начин започва нашият разговор, който този път не е на някое изложение или форум, а в нейното ново ателие – „Дана арт”. Още на прага на малкото и уютно помощение те посреща надпис „Добре дошли в моя магазин”. Той също е част от богатото въображение на собственичката и подсказва, че ще има още интересни неща след прекрачването на прага на ателието. А вътре са разположени кокетни рафтчета, изпълнени с различни интересни предмети, няколко витрини и естествено кът за майсторене. Разнообразието е голямо – различни подаръци, декупажи, ръчно направени рамки за снимки, вази, мини шишенца, чаши с морска тематика, свещници, икони върху керемида, покани за семейни тържества и фирмени партита и др.  И макар собственичката да се чувства най-комфортно в дома си, пред големия прозорец и заобиколена от творчески хаос, който стои малко в контраст с нейната подредена натура, все пак назрява един момент, когато творецът има необходимост да покаже направеното. А защо не и някой да го купи за подарък или да го отнесе вкъщи. Защото всяко едно лично пътешествие започва с една малка стъпка.

Пътешествието на Йорданка Вардарова, в безкрайния свят на ръчно измайсторените неща, стартира преди около две години. „Започнах да се занимавам с това не много отдавна, може би от около две години. Започнах съвсем случайно. Гостувах на една моя близка в София, която се занимава с изработването на ръчни неща, които безкрайно много ме впечатлиха. Достави ми удововлствие това, което тя прави. И когато си тръгнах от дома й си купих арт материали и се прибрах. И от този момент до днес непрекъснато се занимавам с това”, спомня си Вардарова. Поетапно започва да се рови в необятния свят на интернета и да разучава различни тънкости. И така открива, че това и се отдава. Дори в първите направени неща прозира внимание и отношение към всеки детайл. „Гледах в интернет различни уроци и техники, но в същото време не се старая да копирам. Защото удоволствието е не да изкопираш нещо вече направено, а да създадеш нещо, което е плод на твоя идея, въображение и изпълнение. Смятам че ако човек не проявява старание в това, с което се занимава няма как да се получават нещата”, казва собственичката на „Дана арт”. И продължава с това, че е важно хората да прецезират какво купуват. Защото пазарът разполага с разнообразие, но не всичко е качествено. Важни в тази дейност са и подкрепата, разбирането и отношението от страна на семейството, каквито тя получава в лицето на съпруга и сина си. Известно време в съзнанието на Йорданка Вардарова отлежава идеята за собствено ателие, свое малко кътче. А от началото на месец юни то вече е факт. Намира се на компактно място,  на две пресечки под читалище – паметник „Отец Паисий – 1859”.

В ателието на Йорданка Вардарова може да се отбиете и да отделите време да разгледате направеното от нея, да се насладите на въображението и сръчността й. Може би ще се впечатлите от това как някакви банални неща от ежедневието могат да придобият нов облик и живот. Но това, на което залага самата Вардарова е на закупените за специални цели неща. Като например чаша, която  да обгърне с морски полъх, да поръси с морски пясък и миди и да подари на своя близка приятелка, която е влюбена в морето. Или да си купи нежни салфетки на рози и да ги използва за сервиз от шише, чаши и свещници. Или да вземе нещо ново и да го направи състарено. Като всяко нещо има своя собствена индивидуалност. И всичко това е красиво и много трудоемко. Дори когато изработва сервиз от шест чаши, колкото и близки да са те, всяка е уникална сама за себе си. А когато към ръчно изработените чаши, например, прибавите любимата напитка и я споделите с подходящите хора – тогава всичко придобива завършеност.

„Повечето хора купуват подарък само защото им се налага, не защото оценяват нещо. А тези които оценяват нямат потребност да купуват, те само се наслаждават. Има, разбира се и изключения, хора, които купуват нещо, което им допада и ще бъде в унисон с домашната им концепция. Аз не съм от хората, които се сърдят ако някой влезе и не купи нищо, може това, което предлагам да не съответства на това, което търси даденият човек. Удоволствие е да преглагаш това, което си направил със собствените си ръце”, казва в заключение Йорданка Вардарова.