Анелия Балабанова
105 години ни делят от битката при Булаир през Балканската война /1913 г./. Вече повече от век самоковци отдават почит и поклон на загиналите за свободата на България свои съграждани. С уважение и признателност се прекланят пред почернените им майки, прежалили чадата си, пред техните жени, останали без мъжка опора, пред техните деца, останали без бащина милувка, но не свели смирено глава в името на една голяма кауза – свободно Отечество. В тяхна чест днес /8 февруари/ бяха поднесени венци и цветя пред паметните стели на Читалище-паметник “Отец Паисий – 1859”, превърнали се в свеобразна костница и олтар на саможертвата им. Върху стените и до днес стоят имената на самоковските герои, изписали със златни букви имената си в историята. 2000 самоковци са мобилизирани и се явяват в казармите, а 261 от тях никога повече не се завръщат по родните си места и при своите близки.
Днес притаено стоим и свеждаме смирено глави пред подвига на героите. Сред тях са ген. лейтенант Тодор Кантарджиев /1861-1945/ – носител на орден „За храброст”, орден „Св. Александър” с мечове, орден „За военна заслуга” I степен с военни отличия и Османски медал за бойни заслуги”. Също така ген.-майор Димитър Перниклийски /1860-1936/, ген.-майор Георги Марчин /1859-1930/, ген.-майор Христо Петрунов /1859-1937/, генерал-майор Тодор Митов /1865-1951/, ген.-майор Георги Митов /1862-1925/, полковник Петър Вариклечков /1861-1958/ и др.. Думи на признателност отправиха архиерейският наместник отец Михаил Колев и кметът Владимир Георгиев. 
С патриотични песни и стихове малчуганите от ДГ „Самоково” зарадваха присъстващите. Отново най-многобройни сред публиката бяха учениците – представители на почти всички самоковски училища. Голяма част от тях развяваха гордо в ръцете си българския трибагреник. Той се извисяваше и в родолюбците от КЛИО „Чакър войвода”, които също бяха част от събитието. След едноминутно мълчание и падане на колене водещите Ралица Стоянова и Румен Цинцарски приканиха гостите да поднесат своите венци и цветя.
