Разходка до Батак
Мария Галчева
„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.
Ти Батак не си чул, а аз съм оттам:
помня го клането и страшното време.
Бяхме девет братя, а останах сам.
Ако ти разкажа, страх ще те съземе.“
Така започва едно от най-запомнящите се стихове на Вазов, свързано с клането в Батак. Нашето пътуване към малкото градче изобщо не беше случайно – решихме да отидем там навръх националния ни празник. Един различен маршрут от Шипка, но доста въздействащ, с особена атмосфера, която може само да се почувства.
Явно и много други хора бяха решили да отидат в Батак за 3-и март. В последно време дискусиите около робството, присъствието и съжителството по някакъв логичен начин са създали естествена съпротива на българите към изкривяването и манипулациите с историята.
Малкият площад на градеца беше препълнен с хора, а на всяка крачка се вееше националната ни светиня. Редом до малката църква „Света Неделя“, батачани са издигнали нов храм, голям и мащабен, но сърцето на всеки е сякаш вторачено към малката черквица. Символ на съпротивата и саможертвата. И трепва, щом наведеш глава да влезнеш през вратата и.
Църквата “Света Неделя” е съградена през 1813 г., много преди християнското население в Османската империя да получи по-големи свободи за изграждане на нови храмове. Според легендата батачани успели да измолят от пловдивския паша да построят малка църква. Той се съгласил, но им поставил условие тя да бъде издигната само за 3 месеца, като се надявал, че няма да успеят. Баташкото население мобилизирало всичките си сили и построило храма с доброволен труд само за 75 денонощия. Историческата значимост на този паметник обаче, идва от събитията, които са се случили в него по време на Априлското въстание
Името на Батак остава завинаги свързано с едно от най-значимите събития в историята на България – Априлското въстание от 1876 година. Първите стълкновения на разбунтувалите се батачани с изпратения срещу тях башибозук са на 30 април по стар стил или по нов – на 12 май. След потушаването на въстанието равносметката е страшна – избити са около 5 хиляди души от 6-7 хилядното население на Батак.
Американският военен журналист Дженюариъс Макгахан пише едни от най-разтърсващите редове, които обръщат погледа на Европа към малката ни България, която се опитва да се бори за свободата си. Негов паметник е издигнат в пешеходната зона на Батак.
“Влязохме в черковния двор. Миризмата тук беше толкова лоша, че беше почти невъзможно да се пристъпи… Погледнахме вътре в черквата, почерняла от изгарянето на дървените резби, но все още запазена, без особени повреди… Това, което видяхме вътре, е ужасяващо до безумие дори за мигновения поглед. Безброй тела, изгорени и овъглени, почернели тленни останки гниеха и изпълваха до половината самата черква, чиито ниски и мрачни арки изглеждаха още по-снизени и по-тъмни. Тяхната картина избождаше окото.
Това беше ужасяващо зрелище – зрелище, което ще ни преследва цял живот… малки бебешки ръчички, протегнати, сякаш молеха за помощ; бебета, които са умрели, учудени от яркия блясък на сабята и червените ръце на свирепооките мъже, които са я размахвали… Никога не съм могъл да си въобразя неща, ужасяващи до такава степен. … Обходихме селището и видяхме същите зверства стотици и стотици пъти. … Върнахме се обратно, отровени и убити, с виене на свят, доволни да излезем отново на улицата и да напуснем страшния дом на чумата…”
Именно тези негови репортажи за кланетата в Батак и Перущица обаче се оказват камъчето, което преобръща колата, натоварена с политическите кроежи на Великите сили по време на Априлското въстание и Руско-турската война от 1877-1878 г. Европа разбира истината за турското робство у нас.
Но светът или по-точно Европа има и други източници от паметните събития у нас по това време.
“Необходимо е да се обърне вниманието на европейските правителства върху един, както изглежда, толкова незначителен факт, че европейските правителства не могат да го забележат даже. Ето този факт: избива се един народ. Къде? В Европа. Има ли свидетели на тези събития? Само един – целият свят. Правителствата виждат ли го? Не. . .
Ние ще удивим европейските правителства, като им известим нещо, а именно, че престъпленията си остават престъпления, че на никое правителство не е позволено да става убиец . . ., че ако съществува някое свирепо правителство, с него трябва да се постъпва така, както се постъпва с дивите зверове, че в тази минута съвсем близо до нас, там, пред нашите очи, убиват, палят, грабят, изтребват, колят бащите и майките, продават малките момичета и малките момчета, а съвсем малките деца, неудобни за продан, разсичат на две части, изгарят семействата в къщите им, че жителите на един град, например Батак, са били намалени за няколко часа от 9000 на 1300, гробовете са препълнени с повече трупове, отколкото могат да поберат, а живите умират от чума. Ние известяваме европейските правителства и за това, че децата са убивани още в в майчината утроба, че по мегданите са нахвърляни купища разпрани женски трупове, че кучетата оглозгват по улиците черепите на изнасилените млади моми. Известяваме за всичко това, за да се спре клането, и че диваците, които вършат злодеяния, са страшни, а цивилизованите, които ги оставят да вършат тези злодеяния, са ужасни.
Настъпил е час да се издигне глас против тези зверства. Всеобщи са възмущението и негодуванието срещу тях. Има време, в което човешката съвест взема думата и заповядва на правителствата да я слушат.” – това е част от изложението на сенатора Виктор Юго пред Сената и пред Националното събрание на Франция, 29 август 1876 г., само няколко месеца след трагичните събития.
“Повечето от жителите на Батак погинаха по най-варварски начин . . . Чорбаджи Трендафил [Керелов] набодоха жив на кол, обиколиха го с вършини и го запалиха. Трудните жени пробождаха, разпаряха ги, та вадеха децата от утробите им, набождаха ги на ножовете си и се разхождаха с тях. Училището изгориха с 200 деца и жени, които се бяха скрили там. Други къщи, дето се бяха скрили по 20-30 жени, ги изгориха заедно с тях . . .” Думи на Ю. Скайлер, генерален консул при американското посолство в Цариград, в. “Лондон газет”, 7 (19) септември 1876 г.
Исторически факти / в карета
- Избиването на 5000 души от село Батак, при потушаването на Априлското въстание, е една от най-черните дати в историята на България. Клането е извършено от башибозуците – главно от помаци от съседните села, под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията.Баташкото клане продължава от 1 до 5 май, а за избиването на 5000 мирни жители, Ахмед ага Барутанлията получава отличия и повишение от султана.
- Църквата “Света Неделя” и училището до нея били последната надежда на местните в Батак за спасение. 200 души се укрили в училищната сграда, където били изгорени живи. Почти едновременно с разрушаването на училището, башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по събралите се там хора.
- Най-ужасната част от клането в Батак се състояла през нощта на 2 срещу 3 май в църквата. На сутринта башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната вратата на храма не поддала, тъй като била “залостена” от хората които се намирали в църквата.
Защитата на “Света Неделя” продължила три дни, в които престрелките в селото не преставали.
В църквата нямало вода, затова барикадиралите се използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите, за да утолят жаждата си. Копаели и с голи ръце, за да намерят подпочвена вода.
- Данни за жертвите в Батак дава Димитър Страшимиров. Списъкът му съдържа имената и възрастта на 1750 жертви, както и махалата от която са. Както самият Страшимиров изрично споменава данните не претендират за пълнота и точност. Обобщеният вид на известните му загинали изглежда по следния начин:
Махала Жертви
Паунова махала 175
Кавлакова махала 399
Стойчова махала 286
Самунева махала 214
Климентова махала 650
Други 26
- Баташките мъченици са канонизирани за светци най-напред от Българската старостилна православна църква на 17 май 2006 година. На заседание през март 2011 г. Светият Синод на Българската православна църква също решава да канонизира за светци Баташките новомъченици. На 3 април 2011 г. в храм-паметника “Свети Александър Невски” по време на Света литургия, отслужена от негово светейшество българския патриарх Максим Български, новите български светци, избити през 1876 г. в църквата в Батак са канонизирани и от Българската православна църква.
Това е историята – такава, каквато е. Без превземки и опити за разкрасяване. Каменната църква е запазила жестокият спомен за това бурно време – следите от кръв по стените, забитите в земята ръце в опит да се намери вода, куршумите, дръвниците.
Тези хора са плакали без сълзи 5 дни, нито живи, нито мъртви, обречени, уплашени и това се носи във въздуха там. Мъже, жени, деца – стожери на вярата и на българското, които са в съзнанието на всеки един от нас. Помнете.
Батак е българската Голгота. Това, което ще те разплаква неудържимо всеки път, когато си спомниш за него.
