Самоков 365
Лекция в Общинската библиотека „Паисий Хилендарски” ни върна към миналото чрез творчеството и живота на фотографа Петър Боев /1912-2004/. Подробностите за делото и жизнения му път бяха представени през погледа на младия самоковски историк Силвио Томов. Едно от емблематичните за българската фотография имена се оказва непознато за самоковци. Свидетел на три епохи, Петър Боев е офицерски син, фотограф, писател, журналист. Човек с обществена дейност надхвърляща половин век и автор на единствената история на българската фотография в три тома. Не на последно място той е със самоковски корени – внук на поп Паке и племенник на Михаил Поппакев – обущарят журналист, издавал вестник „Тинтири – минтири”. „Мине се, не мине време и ние отново сме тук, в библиотеката като едно голямо семейство” – обърна се Мирослава Мирчева към присъстващите и даде думата на виновника за събитието – Силвио Томов – студент в СУ „Св. Климент Охридски”.
Той сподели с помощта на изготвена презентация биографични факти за Петър Боев – свързал името и сърцето си със Самоков. Последното желание на фотографа преди да почине е да подреди своя изложба тук. Това обаче така и не се случва. Силвио Томов обеща, че ще направи всичко възможно да се организира такова събитие и търси съдействие от роднините на Петър Боев. Още едно заслужено признание за фотографа, за чийто най-голям труд се счита книгата „Фотографското изкуство в България” е посмъртното му удостояване с наградата „Анастас Карастоянов”. Тя беше учредена преди няколко години от Община Самоков.
Боев остави на поколенията след себе си достоен принос за редица издания на БАН, повече от сто статии в списание “Българско фото”, материали, посветени на българската фотография, публикувани в съветски, унгарски, полски, английски и немски енциклопедични и периодични издания, книги и своята лична фотографска колекция, която съдържа повече от 3000 фотографии, проследяващи развитието на това изобразително средство у нас от Възраждането до края на ХХ в. “Тук е мястото – пише в средата на 80-те години на ХХ в. фотографът Петър Божков по повод своя близък приятел – да зададем честно и открито въпроса: ако Петър Боев търпеливо, цялостно и настойчиво, с присъщата си работоспособност, не се бе отдал на това дело, кой друг щеше да го стори? Отговорът сам се налага: никой!” „Вероятно самият Боев щеше да бъде доволен, ако днес неговите трудове предизвикваха дискусии и коментари. Защото – както неведнъж е писал в своите статии и книги – “В изкуството и в живота важното е не само да бъдеш плод, дори и най-хубавият, а да бъдеш и семе, от което да поникнат нови плодове” – пише в публикация за списание „Култура” Катерина Гаджева.
Свои спомени за фотографа сподели оперната певица Росица Тренкова, която е негова роднина. Разговорът постепенно прерасна в дискусия за фотографското изкуство, в която се включиха Николай Николов, Яшар Демирев, Младен Катранджиев и останалите присъстващи.
