Анелия Балабанова
Самоков – близък и далечен, копнеж вечен. Такъв е градът ни за много хора, които по стечение на обстоятелствата са принудени да изкарват прехраната си другаде. Той е и притегателно място за гости от близо и далеч дошли да се насладят на красотите по нашия край. Тези природни дадености са били извор на вдъхновение за личности като Асен Христофоров, Христо Семерджиев, Христо Георгиев, а в по-ново време за краеведа Георги Захов, Христо Христов, Христо Ярловски и др. Трудно обаче човек, който за пръв път идва тук и никога не е пил вода от Голямата чешма, може да се ориентира в обстановката – къде да отиде и какво да види. Със сигурност обаче и ние сме дали нещо на света и има с какво да се гордеем. На това мнение е и Ирена Тасева. Преподавател по призвание, родолюбец и патриот по душа и създател на фейсбук страницата „За (обичайте) Самоков”. В нея всеки може да предложи своя прочит на миналото като публикува нещо. За някои от забележителностите или директно от извора – възрастни хора, които са живата история и един неизчерпаем източник на спомени. „Предлагам да напълним страничката със снимки и материали за Самоков и околностите. Така ще си бъдем взаимно полезни и ще знаем къде да отидем и посетим нещо неизвестно за нас досега. Освен това, ще улесним и гостите на Самоков, които посещават града” – призовава всички ентусиасти инициативната самоковка.
Идеята се ражда съвсем спонтанно. „Причината е това, че преди време имахме банкет с мои колеги от едно софийско училище. Той беше в хотел на Боровец. Минавайки през града, започнаха питания какво може да бъде разгледано в Самоков. Озадачих се като чух коментари от типа какво може да се види в този град и карайте направо към Боровец. Много обидно ми стана. Знам какво е дал Самоков за историята ни и във всяка една сфера. Бях се зарекла, че когато имам свободно време ще се опитам да покажа, че има какво да се види. Има много информация – в сайтовете и в различни други източници като идеята ми беше да я систематизирам. Бях решила, че ще обиколя местата около Самоков и в самия Самоков. Исках да запленя и други хора. Не знаех по какъв начин да го направя и дали той ще е правилният, но за начало реших да започна с една страница за Самоков, която да е като реклама за града и хората, решили да го посетят да знаят къде да отидат и какво да направят” – разказва Ирена по повод появата на „За (обичайте) Самоков”. Човек трябва да има и сетива, за да види това, което е невидимо за другите.
Всяка една от местните забележителности има своя история. Неслучайно Самоков е част от 100 национални туристически обекта. „Ето например аз съм от Драгушиново. На Бойов дол, където изградиха този параклис, баба ми е разказвала разни неща за него и боевете. Винаги съм се чудила защо не е взет и описан този феномен – топеницата на Йордановден. Навсякъде мъже скачат за кръста. Единственото място /аз съм го чела и проучила/, където се къпят жени е Драгушиново. Никой не се разболява от водата. И не се популяризира. Същото може да се каже за яденето на раци и надбягванията с коне. Някога на Васильовден вечерта пръстенарки са се събирали и наричали. Тази хубава традиция вече я няма” – заключава с тъга Ирена. За съжаление подобни нерадостни констатации, свързани с ежедневието, важат в пълна сила и днес.
Говорейки за родолюбие някак естествено възниква въпросът жив ли е патриотизмът днес. Във връзка и с работата си като учител Ирена има категоричен отговор -„Даже в последните години забелязвам, че е в подем и това страшно много ме удовлетворява. Аз съм от това поколение, което помни други времена, когато имаше една ценна система да пазим миналото си. Като преподавател виждам какво става по учебниците. Тази година сама казах на децата да затворят учебниците и започнах да им разказвам за турското робство, защото всичко се измества. Като виждам възстановките, които се правят по разни празници съм доволна и с надежда, че ще успеем да оставим нещо на поколенията след нас” – сподели още нашата събеседничка като добави, че тя самата по всякакъв начин се опитва да запали у децата, на които преподава, дух на родолюбие и патриотизъм. В клас се празнуват всички празници, а всяка седмица има един по-различен час и той е посветен на…уроците, които ги няма в учебниците.
Вратата към родния и обичан Самоков не е затворена. Ирена и семейството й чакат всеки удобен момент, за да се върнат обратно. Близо до планината. „Абсолютно всеки петък паля колата и се прибирам. Аз не мога да живея в София. Това не е моето място” – разказа тя и отново ни върна към историята, която винаги е харесвала и обичала. Въпреки, че не е точна наука в нея има достатъчно данни и факти, от които може да се съди за дадени събития. „В последно време обаче по учебниците се пишат едни невероятни глупости. Желанието ми е това, което си е наше да си го пазим и браним. От известно време се опитвам да набавя информация за пазара в Самоков. Никъде не можах да разбера откога точно понеделник е пазарният ден. Единствено това, което прочетох в книгата „Бащино огнище” на Асен Христофоров” – разкрива още Ирена. Самоков се свързва с първата печатница и първото печатно издание „Любословие”. Това са неща от миналото, с които би трябвало да се гордеем и онези невидими мостове, върху които смело да стъпим и градим бъдещето си. „За (обичайте) Самоков” има за какво!
Линк към фейсбук страницата на Ирена Тасева: https://www.facebook.com/zaobichaitesamokov/
