Мария Галчева
В деня на учителството, 5-и октомври, в секция 3 на ОУ „Митрополит Авксентий Велешки” дойде да гласува Ирена Коцева, която радушно поздрави всичките си колеги и учители. Тя е кандидат за 43 НС от ПП ГЕРБ и за втори път се състезава за доверието на самоковци. В секцията, Ирена Коцева пристигна, придружена от съпруга си.
Г-жо Коцева, на какво залагате днес?
Идвам на избори с надеждата всички българи да упражним своето конституционно право, защото страната ни е изправена пред тежки реформи, дори болезнени. Така че , за да могат те да бъдат направени, трябва всеки един българин да поеме своята отговорност и да посочи пътя на България. На това разчитам.
Посланията на ПП ГЕРБ достигнаха ли до хората?
Ние проведохме една позитивна, толерантна предизборна кампания. Бяхме единствената партия, която в срок представи своята управленска програма. Смятам, че всички народни представители в секторите, които са техни лични каузи успяха да разкажат на българите това, за което ГЕРБ ще работи, ако му се даде вотът на гражданите. Така че, поне в моята сфера – образование, смятам, че всички знаят каква ще бъде моята кауза.
Кое беше ключовото от програмата на ГЕРБ?
Ключовото е, че няма време. Като народен представител от 42 НС знам какви тежки реформи трябва да бъдат направени. Това е, няма време. Трябва да има стабилно управление.
Ще има ли България стабилно правителство след изборите и евентуално какъв ще бъде броят на самоковските депутати в него?
Този отговор ще бъде даден довечера, все пак хората ще определят. Искрено се надявам, колкото и да сме, да не забравяме, че родният ни град и общината ще бъдат определящи във въпросите и питанията, които ще идват в Народното събрание.
Преференцията ще изиграе ли своята роля?
Преференцията е част от закона, така че всеки би имал правото да предпочете някой от кандидатите и да се опита да пренареди листата. Голяма хистерия се запали около тази преференция – смисълът е друг, въпреки че аз и в Народното събрание съм отстоявала възможността на народните представители за мажоритарен вот. Преференцията за мен не е това, което би трябвало да се случи – това е мнението и на партията като цяло, когато гледахме Изборния кодекс. В края на краищата, колкото и хора да предпочитат мен като преференция, все пак съм част от партия ГЕРБ. Ако бях независима, тогава тя щеше да има друга тежест.
Тази кампания беше много вяла. На какво се дължи това, според Вас?
Да кажем за това, че партиите и институциите имат най-нисък рейтинг в страната, от една страна, а от друга страна бих могла да повторя това, че все пак България беше обхваната и от тежки наводнения, болката на хората. Това, може би е една от причините, за да няма помпозност.
Ако днес хората не излязат да гласуват, какъв знак ще бъде това към политиците?
Надявам се, че хората са си дали сметка за това в какво време живеем. Цяла зима в студ, а и в пек, хората стояха пред вратите на Народното събрание протестираха и задаваха своите въпроси – кой?, тогава имаше гражданско поведение и инициатива. Много се надявам днес гражданите да упражнят своя, защото иначе някъде има голям дискомфорт.
Пазаруването по избори – това нов национален спорт ли е?
Като представител на ОСС за Европа, присъствах на много избори на Балканите, а и не само и смея да кажа, че нито в Унгария, нито в Сърбия видях тази хистерия, която имаме тук. Дори само сигналите, които се получават от типа „Крадецът вика „Дръжте, крадеца!”, е достатъчно. Много балканска черта, много нечестно е, изключително неморално е, защото и давайки, и взимайки, ставаме съучастници в процес, който не ни прави нито европейци, нито българи, нито гласоподаватели, каквито по конституция трябва да бъдем.
Вие имате много хубава професия, какъв беше мотивът Ви да се захванете с политика?
Моята кауза е образованието и в тази посока са били най-много от моите въпроси. Ако стана част от 43-тото НС, ще настоявам за това, че образованието трябва да се направят сериозни реформи. Реформи, които да отговорят и на бизнеса, който се оплаква, че „продуктът”, който ние му подаваме не е достатъчно добър, за да се влее в малкия и средния бизнес. Ще работя за това да бъде приет и новият Закон за образованието, защото от 1992 година работим по този, който е морално остарял. Разбира се тъгувам за децата, за училището ми, но понякога има нужда човек, освен преподавател, освен учител, колега и директор да прояви и своята позиция като политик.
