Инж. Цвятко Кадийски: „Самоковският клуб показва на другите ротарианци правилната посоката”

Анелия Балабанова

Миналата седмица се проведе редовна сбирка на „Ротари клуб” – Самоков, на която беше поканен гост-лектор от София – Цвятко Кадийски. Историк и ерудирана личност, той е от хората, които възобновяват ротарианското движение в България. На самоковска територия изнесе лекция и полезна информация за основаването на световната организация и ротарианското движение в България. Представи интересни исторически факти и много снимков материал от живота на организацията. По време на срещата беше набелязана краткосрочната програма до 1-ви юли и приет нов член – адв. Екатерина Вадажийска.

Какъв е пътят оттук нататък за самоковските ротарианци и организацията като цяло. Подробностите – от инж. Цвятко Кадийски.

Г-н Кадийски, на 22-ри април ротарианското движение отбеляза своята годишнина от появата си в България. Какъв път извървя то от 1933 година до днес?

Ротари клубовете са организация на бизнесмени и професионалисти, която насърчава развитието на високи етични стандарти, признава достойнствата на всички полезни за обществото дейности и равностойността на всички раси и религии като възможност да се служи на обществото, насърчава международното разбирателство и доброжелателство, осигурява хуманитарни помощи. Обединяваща над 1,2 милиона членове, понастоящем международната организация „Ротари интернешънъл” е най-голямата неправителствена организация в системата на ООН.

Първият Ротари клуб е основан през 1905 г. в Чикаго. През двадесетте години са правени няколко несполучливи опита за учредяване на „Ротари” в България и едва през 1933 г., на 22 април, в София е създаден първият клуб у нас. Няколко години по-късно – 1940 г. такива има във Варна, Бургас, Русе, Плевен, Горна Оряховица, Велико Търново и Пловдив. С решение на „Ротари интернешънъл” се създава самостоятелна ротарианска област “България” с пръв гуверньор проф. Любен Божков.

Възходът на Ротари в България е прекъсван на два пъти. Първият път, е забранен със Закона за Защита на нацията през 1941 г., а вторият от комунистическата власт през 1951 г. като мотивите за забраната са диаметрално противоположни.

През 1991 г, по инициатива на Калчо Хинов, Стефан Стоянов и Симеон Кондов, „Ротари” в България възкръсва. Сред възстановителите, като символ на приемствеността  са и няколко потомци на членове на предвоенния клуб. Понастоящем у нас има над 85 клуба, много младежки и детски ротари организации с над 2200 члена.

Създадените клубове в страната имат разнородни цели и задачи. Кои от тях бихте определил като най-съществени?

Най-напред искам да подчертая, че „Ротари” не е благотворителна, а хуманитарна организация. Нашите  проекти са насочени към здравеопазването, образованието, хуманитарните помощи, културата и историческото наследство, международното сътрудничество. Най-добре същността на ротарианската помощ е изразена от един знаменит ротарианец, сър Уинстън Чърчил: „Нека помогнем на гладния не като му дадем риба, а като му дадем въдица и го научим да си лови сам риба…“

Сериозна е работата на „Ротари за развитието на доброжелателството и мира”. Само след дни в Рим на тържествена литургия по случай седмицата на милосърдието папа Франциск І ще отбележи сериозния принос на ротарианците по света .

Най-амбициозната програма на „Ротари” в света е програмата „Полио“ – започнала през 1985 г. нейната цел е да се ликвидира детският паралич в целия свят. Програмата се осъществява съвместно със Световната здравна организация и за наша радост вече е на приключване. Над 2 и половина милиарда деца по света (включително над 500 хиляди в България) са получили животоспасяващите две капки ваксина и към 1 януари тази година има съобщени стотина случаи по света (в три страни – Афганистан, Пакистан и Нигерия) за нови заболявания. Следователно полиомиелитът на практика е изкоренен.

Следите отблизо и дейността на самоковския клуб. Каква посока, според Вас, трябва да поеме?

Самоковският клуб е един от най-активните и последователно работещ за целите на ротарианството клуб в България. Дори една кратка разходка из Самоков ще  ви срещне със следи от дейността му – достатъчно е да посочим паметните плочи на д-р Чакалов, плочата на входа на манастира, където се е криел Левски и др. подобни.  Клубът направи много като съиздател на книгата със спомените им) за популяризирането на двама видни самоковци – д-р Георги Чакалов (един от първите българи завършили медицина в САЩ) и неговия син Гочо Чакалов – потомци на една от най-видните самоковски еснафски фамилии през Възраждането.  За дейността на клуба най-добре е да ви разкаже президентът Райко Масларски. Но аз искам да посоча още една страна на активността на самоковския клуб, който се вписва в една от основните цели на „Ротари” – създаване и поддържане на приятелство между ротарианците – в града, в страната и по света. В това отношение клубът е за пример. Така че всъщност самоковският клуб в голяма степен показва на другите ротарианци посоката, в която те трябва да работят.

Какъв е начинът да бъдат обхванати повече хора с възможности в ротарианското общество и как биха допринесли за развитието на организацията?

В последните години, по понятни причини, повечето организации от т.нар.“организации за служба на обществото“ изпитват затруднения с поддържането на членския състав и съответно с възможностите за ползотворна дейност. Не прави изключение (и то в световен мащаб)
и „Ротари”. Поради това, буквално преди седмици Законодателният съвет на организацията направи революционни изменения в Правилниците, които значително облекчават приема на нови членове, най-вече млади хора и жени ( нека отбележим, че „Ротари” е била изключително мъжка организация и едва преди 30 години се отваря за жените). Стремежът ни е да се насочим към такива проекти, които да бъдат не само в интерес на обществото, но и да бъдат интересни за нашите членове, да разширим популярността на „Ротари” сред хората, да покажем целите на организацията, и едновременно с това да не забравяме, че една от идеите на основателя на Ротари, Пол Харис за клубния живот е била „да работим забавлявайки се и да се забавляваме работейки“

На какъв етап се намирате в момента?

Затруднявам се да отговоря „на какъв етап“ – защото работата в това направление никога не прекъсва и се появяват нови предизвикателства. Стремежът ни е да разширим обхвата на професиите, представени в „Ротари”. Има няколко насоки, по които ние не забравяме да работим, така че организацията да продължи жизнеността си  – да избягване опасността от капсулиране на клубовете, да не се превръщат сбирките ни в „коктейлни събирания“, да не прекаляваме със набирането на средства от членовете (все пак основната метод за работа на  „Ротари” е да бъде „банка за идеи“, “мозъчен тръст“, да привлича всеки добронамерен човек да подкрепя идеите и проектите на клубовете), да запознава обществото със същността, целите и постиженията на „Ротари” (предразсъдъците и предубежденията понякога са прекалено големи, за да бъдат пренебрегвани). В този смисъл една от основните ни цели, е работата със средствата за масова информация. За това много помага и сайта на организацията -Rotary District2482

Лаская се от мисълта, че претърпелите няколко издания мои книги за историята на „Ротари”, разпространявани не само в ротарианските среди са изиграли също така определена роля.

Какви инициативи планирате като предстоящи събития по линия на „Ротари клуб”?

Най-важното събитие, което ни предстои е Дистрикт конференцията на 13-14 май в Плевен. Както и предстоящото честване на 25 години от възстановяването на Ротари у нас. Преди една година „Ротари интернешънъл” направи един жест към българските ротарианци, като призна за рождена дата на осемте клуба съществували и преди войната дата, в която за първи път са създадени клубове в тези градове – София, Варна, Бургас, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Велико Търново, Пловдив. Така че всъщност ние отбелязваме този четвърт век не като начало на съществуването ни, а като начало на нашето възраждане. И дори да забравим да отбележим тази годишнина, ние просто ще продължим да работим в полза на обществото, така както сме правили винаги – така че да изпълним мотото на Ротари за тази година, което е „Ротари в служба на човечеството“. Програмите ще продължат с проекти по детското здравеопазване, опазването на историческото наследство, ограмотяването, подкрепата на талантливи младежи (включително с ротарианските стипендии), културата и науката (подкрепа на млади дарования, изложби, концерти), озеленяване и залесяване, патриотичното възпитание. Просто, няма нищо специално предвидено „по случай…“ – ние продължаваме работата си. Разбира се – в отговор на потребностите – се появяват и нови програма – например софийските клубове в момента подготвят една продължителна програма, свързана с повишаване безопасността на движението по пътищата. За тази цел много ще ни помагат нашите две програми  за младежи – Интеракт (за ученици) и Ротаракт ( за млади хора до 30 години). Но за тази програма, на която възлагаме много надежди и която очевидно е много актуална – ще  говорим, когато започнем да работим по нея.