Местен бизнесОбществоПредприемачиСамоков
Инж. Сотир Немов – собственик и управител на „Си Комерсиал 7” ЕООД: „Сега е времето на лидерите да ръководят и да гарантират спокойствие на екипите си”
„Самоков 365”
Затегнатите мерки около коронавируса продължават да притискат ежедневно хора, организации и фирми. Наложените рестрикции поставиха в ожесточена схватка редица обекти, чийто собственици правят ежедневни усилия да се освободят от тях. Само, че това се оказва доста трудно, дори невъзможно. Неслучайно всички световни институции предупреждават, че е важна светкавичната реакция. След месец вече ще е късно да оправяме щетите, които се нанасят всеки ден, категорични са специалистите.
„Трябват цялостни решения за съхраняване на икономиката в момент, когато тя е замръзнала” – коментира Атанас Петканов от Австрийския институт за икономически изследвания. На този фон се прокрадва настояването към сформирания Кризисен щаб да има и такъв, който да отговаря за икономиката. Към настоящия момент се отказва с мотива, че има създаден Съвет за тристранно сътрудничество. Вместо това държавата заделя 4.5 млрд. лв. в подкрепа на бизнеса.
Достатъчно ли е това и каква ще бъде проекцията на местно ниво? Вижте позицията на инж. Сотир Немов – собственик на една от големите самоковски компании – „Си комерсиал 7” с дейност в областта на производството и дистрибуцията. В момента в нея работят 250 души от Самоков и околността. Самоковският бизнесмен признава, че повечето фирми са се оказали неподготвени за такъв тип криза – финансова, здравна и комуникационна. Интервюто е направено преди последните решения на правителството за подкрепа на бизнеса. Вижте и още подробности.
Г-н Немов, изненадваща ли се оказа кризата и очаквахте ли подобен удар по малкия и среден бизнес?
Очакванията ми за криза са още от средата на миналата година, когато бяха на лице първите симптоми за това – липса на ангажимент и отговорност от болшинството човешки капитал, работници и служители на всички нива в България и Европа. Такива признаци имаше и през 2008 година, и помним след това какво се случи. Сега банките са подковани подобаващо за такъв тип криза и е логично, че няма да допуснат подобен сценарий. Но явно този път сценарият е друг и минава през най- милото и скъпо на всеки човек – здравето, родителите, роднините и семейството. Засяга неговата финансова стабилност и възможността да покрива разходите си за храна, обучение, отдих и развитие на себе си и близките си.
Каква е в момента работната обстановка при Вас?
Във фирмата в момента работят около 250 човека. Нормално е колегите и всеки един от нас да изпитва страх или опасения в такава ситуация. Най-вече за бъдещето и близките си хора. 99% от състава на компанията бе налице в понеделник. Искам да благодаря на всички колеги, които се явиха на работа и продължиха да изпълняват задачите си и служебния дълг.
Наложи ли се да вземате екстремни решения и какви?
След като направихме анализ на ситуацията, бе видимо, че всички колеги изпитват притеснения за себе си и здравето на близките си. Решихме да ги пуснем за няколко дни в неплатен отпуск. Но вече сме на работа и се връщаме към задачите си. Макар и доста трудно, се справяме.
Спазват ли хората наложените рестрикции, според Вас?
Не всички. Ние сме сертифицирани по ИФС и колегите от отдел „Качество” непрекъснато изискват от останалите да използват предпазни средства и да спазват подобна и по-висока дисциплина. За нас не е нещо ново. Въпреки създалата се ситуация, някои от работниците не спазват необходимите мерки, защото са нови и със сравнително ниски трудови навици. С тях най-трудно се работи и доста трябва да се убеждават защо е необходимо това. Но времето изисква вече да не се мъдрува, а да се действа. Осигурихме необходимите количества маски, дезинфектанти, лекарства и всичко, което можем да направим спрямо нашите възможности и съгласно заповедта на министъра. Дори и повече, за да се чувстват максимално защитени.
Работите главно за износ. В момента са затворени граници, столицата е
затворена също. Как повлияха тези мерки на бизнеса?
Да, 65% от нашата продукция е за износ. Трудно е, но се справяме. Благодаря на всички колеги, които в момента успяват да намерят камиони, да доставят суровини и материали. Благодаря и момчетата от „Си транс7” ЕООД – нашата транспортна фирма. Те не спират да пътуват до всички необходими точки и правят доставки в цялата страна и някои съседни страни, без да прекъсват канала. Благодаря и на останалите шофьори от фирмата, които се грижат за транспорта на нашите работници и служители от всички точки на Общината и съседни общини.
Какви са очакванията Ви? До кога ще продължи това положение в страната?
Очаквания може да имаме тогава, когато имаме яснота за мерките, които ще се приемат в защита на бизнеса. Мисля че се поставят неправилно някои акценти, тъй като Самоков е с почти нулева индустрия, ако не броим нас, фирмите „Самел”, „Компир” и някои по-малки производители. Над 90% от самоковци са заети в сферата на туризма или в софийски фирми, които са засегнати от ситуацията. В момента сме в пика на кризата и наше задължение е да опазим хората си здрави, с добри мисли и чувства към околните. Защото и това ще отмине, но ще трябва да градим много неща от начало и на чисто. Трудното предстои.
Какви са пътищата за преодоляването на възникналите предизвикателства?
Заедност, уважение към човека до нас, дисциплина, ред и порядък. Времето е мъжко и се искат мъжки решения (макар че думата май не е правилна, тъй като има и много жени, управляващи с твърда ръка). Иска се следване на правила, които много пъти повечето от нас не приемат. Сега обаче ситуацията го налага. Време е да приключим и с това, което се наблюдава от дълго време-синдрома- „Кой си, та ще ми кажеш?” – сега е времето на лидерите да ръководят и дават спокойствие в екипите си. И да се уважаваме повече, защото всеки един човек е сам по себе си Вселена от емоции и индивидуалност. Няма значение колко човека ръководиш-трябва да дадеш няколко хода напред, без паника и без излишен драматизъм.
А иначе искам да предложа да купуваме български стоки, вносните нека да почакат малко. За да вдигнем по – бързо на крака индустрията си и всичко, което ни дава спокойствие в дните. Когато извънредното положение приключи, да сядаме в малки ресторанти и кафета, да купуваме от малките квартални магазини, да помагаме на всички тези, които в момента нямат приходи и са принудени да не работят.
Предложих на АИКБ, на която сме членове, да направим така, че пазарувайки в магазините, да се отделят 5-10-15 % от всяка една фирма под формата на отстъпка или ваучер и той да се използва при покупка на български продукти, да посети хотел или спа на българска фирма и да си плати сметката в кафе или ресторант. По този начин да покажем нашата солидарност и помогнем на хора от бизнеса, които в момента са в затруднено положение.
Кога и как ще стане връщането към обичайния ритъм на работа и живот?
Няма да е скоро. Ще има още доста промени, защото начинът, по който преди се случваха някои неща, не бяха ок за повечето хора, свикнали с друго ниво на общуване – почтеност, честност, уважение към другия и възрастните, семейството. Всичко това някак си остана в една или друга степен на заден план и май сега Майката Природа, Бог или както и да го кажете ни показва малко да се спрем и обмислим накъде вървим.
Каква е ролята на държавата в подобни ситуации?
Във всички теории на войната пише, че каквото и да става, трябва да има спокойствие у хората, за да не се всява паника. Няма нужда от това. Настоящето време иска мъдри и спокойни действия, макар че точно по този начин никой не си е представял ситуацията и може да се допуснат грешки. Но който не работи, той не греши.
Какви препоръки бихте отправили?
Мъдрост, сила и красота във всичко.