Инж. Петър Чарийски: „Засаждат се дървета, но без да се влага мисъл”

Анна Манова

От началото на тази есен стартираме нашата нова рубрика „Гласът на специалиста“. Идеята е в нея да дадем трибуна на професионалисти в различни области, които да отговорят компетентно на въпроси, идващи от граждани по обществено значими теми, най-вече свързани с развитието на града и на общината като цяло. Смятаме, че от известно време гласът на специалистите е пренебрегван и направо заглушаван от тези, които заемайки управленски постове, започват да считат себе си за компетентни по всички въпроси. Държим на обратната връзка и на обоснованите отговори. И едновременно с това се опитваме да откриваме правилния път за разрешването на всичко онова, което по някакъв начин ни ядосва и демотивира.

Този месец ще чуем гласа на лесовъда инж. Петър Чарийски. Темата е озеленяването на градската среда, с акцент върху дървесната растителност.  По думите му на повечето места в Самоков, където се засаждат дървета, това става твърде самоцелно и трудно обяснимо, дори от тези, които го правят. Първият пример, на който се спира, е Ларгото.

Централната градска част на пръв поглед е с нов облик, положена е нова настилка, оформени са пространства за отдих. Преди това бяха изкоренени част от старите дървета, а на тяхно място –  посадени нови. Дебати и разностранни полемики по темата не липсваха, докато едни приветстваха новите придобивки, други изразяваха съмнения относно необходимостта от подобен вид реновация на Ларгото. Това, което се набива на очи сега са двете линии от дървета наредени като войници и с бетонни ограждения около тях, които са оформени като места за сядане.

„Дървета по Ларгото са посадени в две успоредни прави линии, гонейки някаква ненужна симетрия. Дървото в градска среда, освен естетическата и средообразуващата функция, има и едно много важно предназначение – да дава сянка. Удивително е, но това последното в Самоков, очевидно ,не се взема под внимание. Тази алея, разположена в посока изток – запад в центъра на града, по която се съсредоточава движение на повече хора, изисква по големи свободни пространства за придвижване. Считам, че това двуредно засаждане на дърветата и  тези масирани ограждения около тях /Почти всяко дърво в центъра е вече оградено!?/от една страна отегчават с еднообразие и липса на въображение, а от друга страна направо затрудняват човекопотока. Как си представят да се ползват седалките създателите на цветните композиции под дърветата? Не знаят ли, че засадените туи, например, ще растат настрани и неминуемо ще пречат на ползващите седалките? Въпреки претрупаността с места за сядане в центъра, някой ще обясни ли кое налага допълнителното поставяне на множество пейки напоследък?“, пита лесовъдът Чарийски.

Доста от съгражданите ни не си дават реална сметка или просто са се отказали да търсят логика,  особено там където няма как да бъде намерена.

„В никакъв случай не казвам, че не трябва да се засаждат нови дървета, напротив, но трябва да се спазват определени правила“, споделя Чарийски. Като член на комисия в качеството му на специалист за оценка на здравословното състояние на дървета, той заяви, че отстранените стари дървета при бившия Профсъюзен дом са били увредени в значителна степен /с вътрешни гнилоти/ и отстраняването им е било наложително. По думите му засаждането на дърветата в близост до сградата на бившия Профсъюзен дом е излишно, защото сградата е достатъчно висока и осигурява необходимата сянка на придвижващите се там.

„Голяма грешка се допуска, че след отрязването на дебели клони на дърветата, отрезите да се остават открити. Това всъщност е основната причина в Самоков стари дървета да бъдат в лошо здравословно състояние. Откритите рани улеснява проникването на гъби и развитието на гнилоти, които след време поразяват дървото. Необходимо е направените отрези веднага да се намазват, ако не със специализирани замазки, то поне с блажна боя. Освен това, мисля, че с поставянето на бетоните ограждения около вече посадени дървета и допълнителното им затрупване със земя след това, едва ли е благоприятно за растенията”, казва инж. Чарийски. 

Друго нещо, което го възмущава и го кара да реагира непрекъснато, е безогледното садене на фиданки където и да е. Един такъв пример е от източната страна до градинката на ДНА, в паважа, за което няма логично обяснение. Новозасадените тук дръвчета попадат в сянката на намиращите се непосредствено до тях високи дървета от градинката, а тази сянка е предостатъчна и за пространството, където се движат пешеходците. Така, че придвижващите се в тази отсечка в посока от и към центъра са защитени достатъчно добре от западното слънце, което е доста силно в нашия район и няма потребност от дърветата в паважа. Те никога няма да осигурят допълнителна сянка, защото са кълбовидни форми, които няма как да надраснат съседния дървостой.

„Коментирал съм това и с други хора, логичен отговор нямат. Очевидно е, че тези дървета там са посадени по моментното хрумване на пълен лаик. Подобен е случаят с появата на фиданките пред ОББ. Сградата на банката осигурява достатъчно сянка за пешеходците, а сега засадените там дървета  ще хвърлят сянка си върху автомобилното платното, а не върху тротоара. В същото време пред сградата на бившия ЦУМ, където тротоарът е напълно открит от към юг, няма нито едно дърво. При Козела и автогарата безумиците продължават – множество пейки, които са разположени на слънце. Когато го погледнеш като аранжировка е добре, дори красиво изглежда, но не е функционално. Няма никакво съобразяване между засадените дървета и пейките, така че през летните слънчеви дни дърветата да осигуряват сянка на седналите хора”, възмущава се лесовъдът.

Най-много дразни сетивата липсата на правилна преценка при засаждането, както и отсъствието на професионално мнение. Това довежда до изпълнения, които иначе много лесно могат да бъдат избегнати. Същият модел се повтаря и на други места в града, и сякаш е работено така, че нищо да не бъде съобразено с човека. Такива  локации са например Крайречния парк и градинката при Дом за стари хора /при паметника на Ботев/.

„Прави ми впечатление, че почти всички пейки в Крайречния парк са разположени на пряко слънце, а където са на подходящи места, явно е случайност. Тук може да се види недопустимо засаждане на фиданки под короната на големи дървета. Голямото дърво доминира пространството с коренова си система и корона си, и младите дръвчета в обхвата му постепенно загиват, както стана например с тези които бяха разположени под короната на една от плачещите върби. Необходимо е да се засаждат бързорастящи дървета, които по бързо формират корони и осигуряват сянка. Подходящи за нашия край са например липите, яворите, ясените.  Градинката при паметника на Ботев ежедневно е посещавана от много хора, най-вече майки с деца. Обаче тук няма пейка да е на сянка, а детската площадка е изложена на прякото слънце целодневно. Бил съм свидетел това лято на впечатляваща сцена, как баби с внучетата си се бяха скрили от слънцето под детската пързалка.  Сериозен  проблем е, че независимо какво е засадено, след това не се поддържа както трябва и често загива”, споделя Чарийски.

По думите на лесовъда, човекът трябва да бъде в центъра на внимание, т.е да се създаде необходимият комфорт за хората в зелените зони на градската среда, а не просто да се сади ей тъка, пък каквото стане и остане. Категорично не се забелязва ролята на специалиста градостроител и озеленител.