БизнесМестен бизнесОбществоРегионални
Инж. Петър Георгиев: „Хвърлят се грешни пари около временната заетост, която не решение на проблемите”
Анелия Балабанова
Преди няколко седмици Емил Караниколов – министър на икономиката очерта като основни проблеми пред бизнеса недостигът на квалифицирана работна сила, издаването на работни визи за чужди граждани, както и административните тежести и злоупотребата с болнични. Според изнесени от него данни, през този летен сезон у нас са работили около 3 000 чуждестранни граждани, заети основно в туризма, но и в различни други сфери на икономиката. Във връзка с борбата с младежката безработица е програма „Нова възможност за младежка заетост”, по която работодателите имат възможност да кандидатстват. В нея ще бъдат обхванати 7 младежи до 29 години с осигурена заетост за период от шест месеца. За това време се поемат възнагражденията за длъжността, която заемат. Отделно 30 човека ще се присъединят към Общинското предприятие „Строителство, ремонт и озеленяване”. Това е начин за ангажиране на трайно безработните лица, коментира кметът Вл. Георгиев. Доколко обаче тези мерки ще се усетят реално на трудовия пазар? Едва ли към днешна дата може да се даде отговор на този въпрос. В търсене на такъв продължаваме да се питаме защо дори и при намаляваща безработица, но все пак безработица, работодатели в различни области изпитват трудности при набирането на персонал. За това красноречиво говорят и обявите за търсене на работници, каквито до преди време рядко можеха да се видят. Защо младите хора от Самоков припознават като привлекателни места за работа големите градове и чужбина. Единствено заплащането ли е причината? Инж. Петър Георгиев – изп. директор на „Самел 90” АД, едно от големите предприятия в града обобщава и други предизвикателства, пред които са изправени работодателите. По думите му „тази мода” с излизането и работата в чужбина рано или късно ще отшуми. Като голям проблем той открои социалните програми.Те не решават трайно въпроса с безработицата, а напротив. Насърчават издръжката от социални помощи, които в дадени случаи могат да достигнат и размер на една прилична заплата. Някои оприличават бизнес веригата на влак и вероятно има резон в това. Но интересно е разпределението на ролите. Кой е начело на тази система, т.е. локомотива – държавата, общината или някакви регулаторни механизми, които би трябвало да са общовалидни и да се спазват от всички. От друга страна – кой е машинистът и къде са мениджърите и служителите. Все пак да не забравяме, че пътуването с влак може да е интересно и забавно, но има и моменти на безсилие от това, че независимо на коя позиция се намира човек не винаги може да контролира нещата. Важно е превозното средство да не излиза от релсите като следва точно разписанието и набелязания маршрут. В крайна сметка всичко е въпрос на гледна точка. Ето тази на инж. Петър Георгиев.
Г-н Георгиев, много ваши колеги изпитват недостиг от квалифицирани кадри. Каква е ситуацията в „Самел 90” АД?
При нас ситуацията с кадрите е като навсякъде. В момента в предприятието работят 450 човека. Общо взето сме запазили основното ядро от специалисти и работници. Вече приемаме само такива, които биха могли да вършат конкретна работа при нас, както и би трябвало да бъде. Не сме отказали работа на никой инженер. Приемаме ги с изпитателен срок, поставяме им задачи и ако се справят минават на постоянен трудов договор.
Къде според Вас се корени причината за тази тенденция?
Смятам, че много от нещата са изкуствени. Може би държавата е виновна, че дава пари на т.нар. трудова заетост. Парите, получавани от ангажираните с това хора често пъти са съизмерими със заплатите, които биха дали някои от работодателите. Това е една голяма пречка. Защото разликата между трудовата заетост, която смея да твърдя е никаква заетост /без конкретни трудови навици и задължения/ и реалната е изключително голяма. Ако се прекрати това нещо, всичко останало ще си дойде на мястото. Ще намалее и безработицата.
Има много млади хора, които не са склонни да работят за минимална работна заплата и търсят други варианти – София, чужбина. Защо се получава така?
Оттук-нататък така ще бъде навсякъде. Всеки търси заплата, която го устройва. Не бива обаче да се забравя, че тя трябва да се заработи. Човек има големи нужди и изисквания по отношение на заплатата. Често пъти обаче те се разминават с това, което дава като трудов процес и заработка. На Запад хората, които напускат България не работят по осем часа, в никакъв случай. Много са пречките, които държавата трябва да ги реши. Включително по отношение на законодателството. Не може да отидеш в Белгия и да работиш 12 часа и 16 часа от денонощието, а тука осем часа и да си отидеш и да получаваш колкото получаваш в Белгия. Това са немислими неща.
По цялата верига има какво да се прави и разбира се, най-отгоре трябва да стои държавата. Навремето, когато се правеше този завод се отвори Техникума със специалности, необходими за работата в завода. Образованието предхождаше откриването на предприятието или паралелно вървяха нещата. След това същият Техникум започна да произвежда кадри, от които специално в „Самел 90” АД никой не е дошъл да работи. Нещата са комплексни. Не е имало нито една сбирка на Общината с работодателите и училищата – да са запознати какво е необходимо на този град, какви са перспективите, в кои области ще се развива. Това е необходимо, за да може самите деца да се насочват още от ранна детска възраст. Излезе сега като мода всички да отиват в чужбина и си мислят, че там някой ги чака с тепсия. Смятам, че няма да продължава дълго и ще отмине. На една маса трябва да седнат всички заинтересовани лица.
На общинско ниво ли трябва да се случи това или на национално?
И на двете, но трябва да тръгне от общините. Какви са изискванията на всяка една община, в коя област се развива. Съответно информацията се подава след това нагоре. И пак казвам това са грешни пари, които се хвърлят около временната заетост. Тя обаче не е решение на проблемите, а напротив.