Интервю

Инж. Петър Георгиев: „Нямам амбиции да се хвърлям в дълбоката вода”

p georgievАнелия Балабанова

С поредица от политически интервюта ще се опитаме да очертаем реалната ситуация в общината в края на един изтичащ управленски мандат. Година преди местните избори търсим отговори на въпросите за плюсовете и минусите на свършеното, какво се промени и заживяха ли гражданите на Самоков по-добре. Първият ни събеседник е добре познато лице – инж. Петър Георгиев – директор на предприятие, общественик, човек с лично мнение и позиция за нещата, които ни заобикалят. С него си говорим за язвите и проблемите в обществото ни, които всички носим на гърба си, но трудно изричаме на глас, проектът „Самоковци за Самоков”, изпълнените и неизпълнени обещания и ангажименти.

Г-н Георгиев, на какъв етап в момента е политическият проект „Самоковци за Самоков”?

Не бих казал, че това е политически проект. По-скоро една идея за хора, които са извън политиката, но искат да помогнат с нещо на града, в който живеят. Обединени сме най-вече от недобрите практики в миналото, вземането на решения по доста съмнителен начин и лобизми, които въобще не са в интерес на града. Така дойде идеята да създадем сдружение, което да направи опит и да коригира случващото се. До този момент е съвсем малко положителното, което сме успели да направим. В никакъв случай не съм удовлетворен от нашето участие в Общинския съвет, въпреки че успяхме по време на кампанията /в рамките на около два месеца/ да съберем и узаконим петима представители на „Самоковци за Самоков” в Общинския съвет. Ние сме третата по големина група в Общинския съвет след ГЕРБ и БСП. Виждаме  че това не е достатъчно, за да сме удовлетворени. Считаме, че нещата може да са поставени на много по-добра основа и в интерес на града. Но… Явно, че в нашата държава нищо не се случва така, както трябва и е доста трудно да се преодолеят навиците от миналото.

Недостатъчният брой на съветниците от „Самоковци за Самоков” налага ли да търсите подкрепа от останалите политически сили?

Най-лошото е, че аз съм наистина изненадан и разочарован от хора в Общинския съвет, които продължават да гласуват партийно. Трябва да се разсъждава единствено от интересите на Самоков. Това е пътят да се случи нещо хубаво в тоя град, нещо положително. Много съм разочарован от гласуванията на хора, които са интелигентни, които имат професии, на които не им е първата професия политиката. Изненадан съм от начина, по който гласуват за определени въпроси – в никакъв случай не е в интерес и полза на обществото.

Конкретен пример може ли да посочите?

Много са примерите, но не ми се иска да посочвам нищо конкретно. Всеки грамотен човек, ако извади решенията на Общинския съвет, може да види за какво става въпрос и да си направи съответните изводи.

В началото на бяхте въвели една практика, която се приемаше доста добре – представяне на публични отчети пред обществеността. Защо я преустановихте?

Искахме да въведем нещо ново. В началото, след всяка сесия, правехме сбирки в читалището, но видяхме незаинтересоваността на гражданите. Тя ни накара да спрем. За 5-6 или за 10 човека няма смисъл. Същото го виждам и в баскетбола. Град като Самоков, който е с 30 хил. души население да не може да събере 1000 или 2000 човека и те да напълнят залата по време на важни и интересни мачове с водещи отбори от Балканския полуостров и България. Не знам какво куца, но има някакво обезверение в обществото ни по всички линии, по всички направления, което в никакъв случай не води към нещо добро. Скоро се върнах от Македония, Куманово. Не може да си представите – една стара, тъмна, студена зала и вътре 5000 човека дошли да гледат баскетбол. Разбира се, имаше и 20-30 души, фенове от Самоков, на които искрено благодаря. По-друг начин хората разбират нещата. Същото е и със спонсорите. Една група хора се обединява и се опитва с нещо да помогне – било на отбор, било на града. Тук, при нас това нещо го няма. Има фирми, които се облагодетелстват с години от общинския бюджет и не връщат нищо в тая Община, което за мен е отвратително. Не знам тези хора как спят и живеят спокойно. Ако се направи една съпоставка колко пари са взели от Общината през последните 10 години и какво те са направили за общината, равносметката ще е потресаваща. Дали са върнали някакъв скромен процент, да кажат – и аз нещо направих за тая община. Това е нещото, с което „Самоковци за Самоков” не успяха да се преборят, защото не разполагаме с достатъчно възможности.

Бихте ли продължили по някаква друга форма комуникацията с хората, които ви подкрепят?

Аз съм подал ръка. Ефектът ще е много по-силен, ако обществото по някакъв начин ни връща топката и имаме обратна връзка за това, което правим. В момента липсва обратната реакция. Като отидем в читалището и сме 5 човека на сцената, а в салона има други петима какво може  да направим?

Какво се промени през последните години по отношение работата на Общината и на Общинския съвет? Кои са положителните моменти и слабостите?

Мисля, че макар и бавно, нещата в Общината се променят в положителна насока. Много трудно може да се изкорени това, което е било с години – и начинът на работа, и начинът на мислене. Ако ръководителите, които са върхът на пирамидата, не провокират към промяна не може да се случи нещо по-добро. Определено градът стана по-чист, по-приветлив, но това не би задържало младите хора тук и сега. Във всеки град, във всяка държава икономиката е определящата. В това отношение положението в Самоков е катастрофално. Виждате един град с история, производство, големи предприятия – текстилни, дървопреработващи и т.н. до какво положение стигна. Местата, върху които тези заводи и фабрики са били направени преди стотици години сега пустеят. Част от тях са вече разрушени и трудно може да разбереш, че върху голите терени някога се е развивало сериозно производство. Най-пресен е примерът със „Самоковска текстилна компания”. Историята тръгна от разрушаването на „Любчо Баръмов” – заводът за детски играчки, което беше най-новото предприятие в града. Продължи през ЗРТ, „Слатина”, Хлебозавода и много други предприятия. Въобще – царе сме на унищожението. Наличието на работещи фирми би задържало младите хора, но трябва едно обединение, да се сложи ново начало. Аз имах едно предложение към бизнесмените. Хората, които осигуряват някакъв поминък на тоя град да се събират на 2-3 месеца. На тези срещи да разговарят помежду си, обменят конструктивни мнения и предложения. Това не се случи.

Каква беше причината тази добра идея да не види бял свят?

Причината е, че някой трябва да организира тази среща, а това според мен е управлението на общината. След като считат, че нямат нужда от това явно са на мнение, че управлението е на ниво  и нямат нужда от хора, които да дават акъл и съвети за нещо по-добро.

Година ни дели от местните избори. Какви са амбициите Ви?

Уморих се да имам амбиции. Каквото съм могъл, съм направил през всичките тези години. Подал съм ръка и ако някой я поеме, винаги съм готов да помогна. Нямам амбиции да се хвърлям в дълбоката вода, като виждам, че нищо не върви към подобрение.

Това означава ли, че няма да се борите за кметското място?

Никога не съм имал такива амбиции. Ако съм искал, щях да го направя много по-рано. За кметското място трябват млади хора, които имат желанието да оправят тази община.

Смятате ли, че с повече хора „Самоковци за Самоков” биха били фактор в местния парламент, гарантиращ възможността да защитавате вижданията и идеите си?

Определено. Поне 50%  от нерационалните решения биха могли да се спрат. Някои хора считат Общината за източник на средства, особено фирмите, които живеят на гърба на Общината. Ако се извади и се сложи една черта какво е дадено от Общината в последните 10 години и на кои фирми, тогава ще стане ясно всичко за какво става въпрос и за какво говоря и това, което трябва да се промени, за да остане Самоков, който е известен от стотици години.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close