Предприемачи
Инж. Петър Георгиев – изп.директор на „Самел 90” АД: „Ние сме един отбор”

Анелия Балабанова
През 2014 г. „Самел 90” АД – едно от емблематичните и малкото останали работещи предприятия в района, ще отбележи своя половинвековен юбилей. С Радиозавода, както го знаят мнозина, са преплетени истории на стотици самоковски семейства. Някои все още помнят и са участвали в построяването на предприятието – камък по камък, тухла след тухла. Оттогава много вода е изтекло. Много правителства са минали и заминали. Някогашният Радиозавод, до който всяка сутрин са пътували по няколко автобуса, днес продължава да съществува като едно съвременно дружество. Преди пет години, бивши и настоящи работници, дойдоха в „АренаСамоков” за 45-годишнината. Събитието се превърна в празник за целия град. Какво е настроението сега-разговаряме с управителя инж. Петър Георгиев.
Г-н Георгиев, 50 години малко или много са?
50 години са много, дори и погледнато през призмата на един човешки живот. С нашето предприятие са свързани съдбите на хиляди хора, които са работили и продължават да работят в завода. Много вода е изтекло през това време. Специално в нашата сфера – електрониката, нещата се променят много бързо и трябва да сме в крак с новостите. Качеството е основното, на което залагаме, а за организацията на едно качествено производство трябват отлично подготвени хора. През всичките тези години сме се борили и отстоявали позициите си на световните пазари. Независимо от трудностите сме успявали да се справим.
Помните ли първия работен ден?
Беше през октомври 1976 г. Дойдох да работя тук след като завърших висшето си образование. Преди това също бях идвал – като ученик в Техникума. По линия на бригадите, които се организираха тогава, наливахме основите на предприятието. Може да се каже, че целият ми съзнателен живот е свързан със завода.
Какъв път извървяхте и какво се промени?
Много неща се промениха, почти всичко. В началото, по времето на социализма, предприятието се ръководеше по един начин. Материалите се планираха за две години напред. Държавата беше зад нас – и на входа, и на изхода. Единственото, което се изискваше е качество и производство. Тогава определено беше по-лесно. След 1990 г. нещата се измениха драстично. Трябваше да мислим за търсене на пазари, осигуряване на средства за работни заплати, инвестиции и т.н. Беше много тежък период. Представете си само, завод с 1500-1600 човека работници – клиенти няма, пазар няма… В този момент ние бяхме поставени пред дилемата как да съществуваме. Въпреки това, мисля че успяхме да се справим. Основната задача беше как в малък град като Самоков да запазим предприятието. Трябваше да вземем решение към какви продукти да се насочим, дали да затворим някои от цеховете и да се ориентираме към по-печеливши производства. Нашата идея беше да запазим, колкото се може повече от това предприятие. Може би надделя и това, че съм от Самоков.
Днес към какво сте ориентирани?
Фирмата е на едно от водещите места в областта на радиосмущаването и сред първите четири в световен мащаб. Нашата гордост е LED осветлението, при което икономията на ел. енергия е драстична. Един безспорен плюс при непрекъснатото повишаване на цената. Залагаме на продукти, за които и вбъдеще ще има търсене. През последните 10-15 години въобще не са правени съкращения. Успяхме да установим един оптимален състав от служители и да запазим в съотношение 50 на 50 производството на специална електроника и граждански изделия. Почти всяка година правим инвестиции. Ориентирани сме предимно към пазари извън България.
Имате доста реализирани проекти. Ще продължи ли тази възходяща линия?
Европейските проекти са насочени и към българските фирми, но за да се класира някоя определена и да се финализира даден проект, се изисква много лобиране и настоятелност. Първоначално той трябва да се финансира от самата фирма. Плащането идва на следващ етап, като се възстановяват не повече от 50% от вложените средства.
По отношение на обществените поръчки имам чувството, че целта е да се елиминират българските фирми. Не се уважава българското, не се уважаваме ние самите. Поставят се непосилни критерии и предварително се знае за коя фирма са направени процедурите. Никой не отчита, че предприятията работят, внасят данъци и пълнят държавния бюджет.
„Самел 90” АД подкрепя и обществени каузи. На какво се дължи тази ангажираност?
Не може да мислиш само и единствено за себе си. Аз самият така съм устроен. Още от малък не обичам около мен да е мръсно. Имам спомени, че едно време улиците се миеха почти всяка седмица. Много съм се възхищавал. Да не забравяме, че Самоков е градът на първата комуна. Между нея и Парижката комуната няма нищо общо, но са останали в историята. Хората, които са били в основата на нещата, са били много напредничави, ерудирани, завършили в чужбина. Ситуацията, която е в момента, е заради меко казано некадърното управление през последните години. Някога Самоков е бил чист и спокоен град и ние се стараем да върнем това време. Мисля, че до някаква степен успяваме. Доказателство е паркът в „Самел 90” АД, който е един от най-добрите в района.
Посещенията на чуждестранни делегации в завода са ежедневие. От какво са провокирани?
„Самел 90” АД е предприятие, посещавано от много чуждестранни делегации. Те има какво да видят – и като изделия и като организация на произодството. Това отново е свързано с амбициите на човека да не се предава. Може би това е нещо, което ми е останало от спорта – пет човека да се борят като един, да се защитават като един. Злобата и завистта страшно много пречат да вървим напред. Ако един мисли за друг, то ще е и обратното. По този начин кръгът се затваря. Всяка седмица при нас идват най-малко по две делегации. Областният управител, който дойде преди месец, също остана възхитен.
Чувствате ли се като едно голямо семейство?
Да, разбира се. Чувствам много близки хората, с които работя и които виждам ежедневно. Ако трябва да си послужа със спортен термин – те са част от моя отбор.
Как ще отбележите предстоящия юбилей?
Все още е рано да се каже. Най-вероятно през октомври ще организираме един малък празник за града, с програма и концерт. Може би и един малък баскетболен турнир. Но всичко с времето си, все още не сме готови.
Оптимист ли сте за бъдещето?
Аз винаги съм бил оптимист. За съжаление с всяка изминала година оптимизмът ми спада. Виждам как неграмотни хора се докопват до властта и за една-две години стават милионери. Живеем в една прекрасна страна, която има всички дадености и вместо да сме една малка Швейцария, оставяме хората да обикалят по кофите. Нямаме образование, здравеопазване, затова нямаме и държава. Независимо от ситуацията и обстановката, „Самел 90” АД е оцелявал. Продаваме стока в 30 държави. На всички тези места имаме приятели, които са моето най-голямо богатство. Мисля, че и в бъдеще ще се задържим на гребена на вълната.
Това важи ли и по отношение на съпътстващите производства – оранжерията, рибарниците?
Всичко това сме го направили в полза на обществото, особено оранжерията. Никой не е очаквал, че на над 1000 м. надморска височина, със 7 месеца зима, могат да се отглеждат домати и краставици. Психологическият ефект е огромен и влияе върху хората, които работят в завода. Всичко, с което се захванем, правим на световно и европейско ниво.
50 години от въображение към реалност
„Самел 90” АД е основано през 1964 г. с цел задоволяване потребностите на Българската армия от електронно свързочно оборудване. След 1990 г. традиционната гама от изделия със специално предназначение се допълва с граждански изделия в областта на телекомуникационната техника, специализирана електроника за осветителната индустрия, резервни части за автомобили и др. Въпреки това, „Самел 90” АД продължава да развива и разширява гамата си от продукти със специално предназначение и остава един от основните доставчици на интегратори на телекомуникационно и друго електронно оборудване за Министерството на отбраната и Министерството на вътрешните работи на Република България. Продуктите на „Самел 90” АД намират добър прием във Великобритания, Германия, Белгия, Франция, САЩ, Китай, както и в редица страни от Средния Изток и Африка. Това превръща „Самел 90” АД в конкурентна, експортно ориентирана фирма, като делът на износа в годишния оборот на фирмата достига до 70%.
дано да сте запазили основните машинни средства