Анелия Балабанова
В година на избори думата имат политиците, които да представят своята гледна точка затова какво е свършено и какво – не. Думите и делата да послужат като своеобразен отчет пред избирателите и обществеността. Само след броени месеци те отново ще посегнат за бюлетината. Към какво обаче ще наклонят везните? Трудно е да се даде отговор на този въпрос към настоящия момент. Днес своята равносметка за свършеното през изминалите месеци от мандата прави общинският съветник инж. Петър Георгиев – един от създателите на „Самоковци за Самоков”. С него си говорим за бъдещето на сдружението като не подминаваме и темата за евентуална негова кметска кандидатура. Политическите решения често намират своето отражение в бизнеса. Вижте какво стои на дневен ред към днешна дата пред една от най-големите самоковски фирми. Вижте
Г-н Георгиев, в края на мандата сме на този Общински съвет, каква е Вашата равносметка в частност и като цяло?
Остават още няколко месеца от работата на настоящия Общински съвет. Виждането и позицията на „Самоковци за Самоков” винаги са били с каквото можем да помогнем на Общината.Това е и причината да създадем това сдружение, което да участва в местното управление. Доколко сме успели е друг въпрос, защото нашата група не е мажоритарно представена. Още повече, че в самото начало ние останахме трима човека. По-сериозен дял при решаването на проблемите в Общината би следвало да имат по-големите политически сили – БСП и ГЕРБ и те да се чувстват в някаква степен по-отговорни. Ние, каквото сме могли сме направили и продължаваме да го правим.
В кои неща имате принос да се случат като представители в ОбС-Самоков?
Настоявахме за решение около „Супер Боровец”. До известна степен благодарение и на нашата активност Общината получи два милиона евро, защото реално оставаше и без тях. Не е кой знае какво, но все пак е нещо. Друго, което за съжаление не успяхме да свършим, но беше наш приоритет са имотите предоставени на „Борико”. Важни юридически въпроси не са изчистени около тези фирми, в които и Общината има участие. В крайна сметка тя не успява да постигне нищо, което го считам и като наш неуспех.
Не смятате ли, че имаше крачка напред по отношение на тези дружества с излизането на Общината от „Лава”?
Това също беше наше предложение – Общината да оттегли участието си. Извън въпроса с общинските дружества и фирми, многократно сме поставяли въпроса с изоставените къщи. Много от тях са и паметници на културата. За съжаление не се предприемат реални действия, не се вземат мерки и дори ако е необходимо да се накажат собствениците. Те да плащат някакви пари затова, че не си поддържат сградите. Това също отчитам като нещо, което не сме успели да доведем докрай.
Доста сериозна стъпка беше въвеждането на синята зона, трябваше ли да се случи?
Навсякъде в големите градове, София има синя зона. Това е правилно и трябваше да се случи. Друг е въпросът до каква степен да се разпростре и кои места да обхване. Според мен се отиде в една посока и не е изключено покрай сухото гори и суровото. Обикновено залитаме в някакви крайности, които не са премерени, не са обмислени. Може би има какво да се мисли по този въпрос.
Какви са ви амбициите в следващите месеци?
Усещам, че май ми идва в повече това, с което се нагърбихме – да участваме в местното управление. Не мисля, че получаваме реална подкрепа затова, което правим. Поради това обмислям дали и под каква форма да продължи дейността на „Самоковци за Самоков”. Помните, че на последните избори се случиха разни неща. Ние бяхме изключително демократично настроени и нашето сдружение имаше за цел без лични интереси да участва и подпомогне по някакъв начин развитието на общината. Някои хора използваха момента, за да се внедрят в групата, което ме разочарова още в самото начало на този последен мандат. Бъдещето на сдружението зависи от подкрепата на истинските самоковци. Ако получим такава подкрепа бихме участвали отново, но при всички случаи вече ще се оглеждаме отвсякъде, особено при правенето на листите за участие в изборите. Не можем да допускаме хора, които не заслужават да участват в нашето сдружение.
Усеща се, че горчилката от Спас Кордев още Ви тежи, така ли е?
Тежи ми всичко, което не е в интерес на сдружението и на Самоков. Искам този град да е по-добро място за живеене на всички хора от Самоков. Господ ни е дал страхотна природа, дадености и ако не съумеем да ги използваме означава, че има нещо сбъркано.
Вие самият таите ли в себе си политически амбиции свързани с града?
Политически амбиции никога не съм имал. Нашето сдружение не е политическо, напротив. Винаги сме искали да сме коректив на големите политически партии, които определят статуквото и ситуацията в общината. Ако почувстваме подкрепата на по-голяма част от самоковци, би продължило съществуването на това сдружение.
Вие сте и сред хората спрягани за евентуален кмет. Неведнъж обаче сте заявявал, че нямате такива цели и намерения. Възможно ли е това да се промени в даден момент?
Непрекъснато ми задават този въпрос през последните 20 години. Незнам защо много хора се страхуват да стана кмет. Това никога не е било моя амбиция. Достатъчно съм зает, достатъчно са ми работата и годините, за да се занимавам с такива отговорни политически дела. Всичко направено сме се опитвали да бъде в интерес на Самоков. Да съм кмет никога не е било приоритет за мен.
Почти винаги управленските решения намират отражение и в бизнеса. Вие бяхте в центъра на една инициатива, свързана с дуалното обучение и подготовката на кадри. Какво наложи това нещо?
Всичко, което се случва в нашата държава е отражение на политическата действителност. Хората, които управляват на по-високо ниво от нас много малко мислят за бъдещето на България. Имам предвид обучението, образованието. Много неща се промениха и то не в положителна насока. Навремето, преди да се построи завода излезе постановление на Министерския свет да се създаде Механоелектротехникум. Хората са мислили поне 4-5 години преди създаването на завода да открият училище, в което да се подготвят кадри за този завод. Аз също съм завършил Техникума, сега ПТГ „Никола Вапцаров” – едно страшно престижно учебно заведение, в което идваха да се обучават ученици от Дупница, от Перник, Костенец, Долна баня, Ихтиман. Това ме накара да събера директорите и видя какво мислят те по въпроса, в каква насока се работи. Все пак Самоков не може да остане без млади хора. В миналото той е бил индустриален център. След това дълги години пак беше много добре икономически и индустриално. Достатъчно заводи имаше, лека промишленост, предприятия в областта на дървопреработването, Завод за регистрационна техника, завод „Мусала” за батерии, Радиозавода . Последните години не мога да кажа, че е същото. Със страшно много усилия ние се опитваме да запазим Радиозавода, сега „Самел 90” АД и правим всичко възможно. Спасяваме се поединично, както казват. Доколко сме успели е друг въпрос. Като цяло разчитаме най-вече на износа.
Изминалата 2018 г. беше доста успешна за вас, открихте нов цех, ново производство. Какви са ви амбициите за настоящата?
Не лежим на стари лаври. Непрекъснато се развиваме в различните цехове, в различните направления. Инвестираме и правим по нещо ново. Миналата година открихме цех за бронирани автомобили и това също показва, че мислим в перспектива. Категоричното ми мнение е, че трябва да има един проект за българската армия. Дали ще се случи така, че ние да участваме в него зависи от ръководителите на държавата. Що се отнася до нас продължаваме да се борим и търсим пазари извън България.
В момента се занимавате и с касови апарати във връзка с новите изисквания, които предстои да влязат в сила. Това още един опит да отговорите на актуалните неща от ваша страна ли е?
Абсолютно. Ние винаги се стремим да сме на гребена на вълната и да правим неща, необходими за България. В същото време и търсени от клиентите. Касовите апарати, назначаването на нови хора и откриването на нови цехове – всичко това е в интерес на жителите на Самоков. Хармонира и е в унисон и с идеята на „Самоковци за Самоков”.
Споменахте младите хора и желанието те да останат тук. Много от тях обаче не остават. Има ли шанс да се предотврати този процес?
Разбира се, че има шанс само, че нещата трябва да се случат отгоре надолу. Ако хората в Самоков знаят, че има предприятия с бъдеще, които плащат добри заплати, те биха насочили децата си в чужбина. При положение, че имам възможност да осигуря на един нов работник 1000 евро заплата, какъв е мотивът му майка му или баща му да го пратят в Германия и той за 1 500 евро да мие чинии. Всеки ще предпочете да остане тук, но за да стане това държавата трябва да поеме своята отговорност и да мисли как поне парите, предвидени във вътрешния бюджет да се връщат и остават в българските предприятия. Най-погрешното е, че чакаме външни инвеститори да дойдат. Това не е излизане от ситуацията. Ако се дават държавните поръчки на български фирми, тогава ще има работа, перспектива. Не може да има един проект на армията, който е за 12 години напред и да се даде на чужда фирма. Това е престъпление към държавата.
Вие сте човек, който много пътува. Членството в Европа направи ли ни по-големи европейци?
Отворените граници са огромно предимство за младото поколение. Аз съм сигурен, че трябва да мислим как да върнем тези млади хора обратно в България. Повечето от тях вече са видели как се живее в Европа, но и как се работи в Европа. Аз самият съм бил съм на много места – Белгия, Холандия, Германия и не съм видял някой да работи 8 часа и да живее добре. Хората работят по 12-13 часа, за да си докарат допълнителни доходи и в годината почиват две-три седмици, не повече.
