Злободневно

„Инвалидната” култура и паркирането – кой, където свари

invalidiЗоя Станкова

От единичното към общото или от общото към единичното? Всъщност и в двата случая има логика, но тогава, въпреки всичко, остават две самоизключващи се за мен понятия в някои ситуации.

Редакцията на вестника, както за всички ни е ясно, се намира в сградата непосредствено до Община Самоков. Изгледът ни към паркинга на Общината е идеален и оттук изхожда въпросът  защо не уважаваме местата за инвалиди и кой трябва да санкционира ежедневно „възползващите се” от тези места наши съграждани, които нямат лепенка за инвалид на колата си?

Впечатление прави, че всекидневно местата за инвалиди са заети, но в 90% от случаите не и от инвалиди.

Ако се замислим от чисто човешка гледна точка  колко всъщност удобства сме създали в града си за хората с увреждания, ще видим, че не са кой знае колко много. И, ако наистина сме хора един към друг, дали ще злоупотребяваме така с „ограбените” по някакъв начин от живота хора, било то и с едно паркинг място?

Всъщност, дозина коли се „разпростират” върху площи, които съвсем не са обособени като места за паркиране – по тротоари, на уличното платно, на тревни площи и където още може човек да качи колата си, когато няма място за паркиране, което по възможност да е разположено така, че като слезеш от колата да влезеш директно в мястото, накъдето си се запътил.
В интерес на истината понякога сякаш трябва да си супергерой като тези от детските филмчета, за да преодолееш всички капани и препядствия, които шофьорите поставят за теб, независимо на платното или на зона, обособена за пешеходци.

Кой е отговорен за всички тези нелепи ситуации – паркирането на коли и хора, които ясно личи, че не са инвалиди точно под носа на Общината, паралелно с това паркирането на места ’’кой, където свари” и ако не се вземат мерки срещу всички тези безумия, от къде пешеходците да получат суперсили, за да се справят с „трафика”, въпреки че, въпросът е уличният или умствен трафик е по-опасен за гражданите.
Самосъзнанието във всеки човек, който е част от дадено общество, е нещо изключително важно, но и все по-рядко влизащо в употреба, за съжаление.
И наистина, нека всички се замислим над това, че ако ние не започнем промяната, тръгвайки от самите нас, нещата няма как да тръгнат да се развиват в някаква положителна насока. Не е въпросът да се обиждаме едни други, да се критикуваме, да се самоизтъкваме, въпростът е да променяме града си към по-добро, защото има накъде и всеки от нас да бъде по своему тази положителна промяна…

И все пак, на вниманието на Община Самоков и на РУП Самоков, докога ще допускате да се паркира буквално под носа ви на местата, които са обособени за инвалиди от хора, които мислят, че никой не вижда къде е разположена колата им, нито, че няма стикер?

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close