Ина Пътникова: „Всеки трябва да намери основателна причина, за да поеме в нова посока“

Мария Галчева

С нея се виждаме в началото на април, графикът й е натоварен, а разговорът ни ще ви изглежда малко закъснял – това е, няма как. Но мога да ви кажа, че интервюто ни е прелюбопитно и интересно. Ина вдигна завесата около това, което виждаме в снимки с известни хора, на едно известно място, което знае всеки. Точно там в меката на забавлението, на светлините и на голяма част от шоубизнеса в България.

Да, тя е в от Самоков и независимо от това, че не живее в града ни, продължава да се вълнува от неговата съдба. Като всеки, който помни корените си и знае откъде е тръгнал. С нея си говорим и за риска от това да решиш да скочиш – просто да грабнеш живота си в ръце и да му позволиш да се случи, без да му натрапваш непременните си страхове.  Всички ги имат и много често заради тях животът ни е обречен на съмнения и несигурност. Само че знаете ли колко е хубаво, когато усетите, че нещата започват да се случват – казано е, че нещата се разместват влезнат ли в тях и други хора, други ситуации извън собствения ни аквариум.

Като истински Лъв, Ина не може да седи мирно – тя трябва да изрази себе си. И такава я виждам и днес – мотивирана, амбициозна и симпатично откровена.  

Колко „струва“ това да се отстояваш, да следваш смело пътя си и да приемаш с отворени обятия предизвикателствата на съдбата, разказва Ина Пътникова, а вие, вие, уважаеми читатели – забавлявайте се и приятно четене.

Здравей, Ина, къде те намирам днес и с какво се занимаваш?

Здравей, намираш ме в София! Запътила съм се да свърша поредната задача. Занимавам се с управлението на нощен клуб в София, в сърцето на Студентски град, където нощният живот кипи.

Как се разви животът ти така, че да напуснеш Самоков?

Всичко тръгна от там, че в Самоков ми стана тясно. За съжаление там няма поле за развитие. Принуждаваш се да живееш с едни доходи и се самозаблуждаваш, че това ти е достатъчно, свиваш се в черупката и чакаш…но какво чакаш “чудо”- едва ли. Аз не съм от тези хора, за радост!

И се реших – събрах багажа и тръгнах, имаше и други неща, които ме подтикнаха, но това ще запазя за себе си. Всеки трябва да намери основателна причина, за да поеме в нова посока. Силно вярвам в късмета, но трябва сам да си проправиш пътя към него.

Въпреки че не си се установила тук, често засичам твои позиции във фейсбук, от които личи, че не ти е безразлично какво се случва тук. Кои са проблемите, които ти виждаш за себе си?

За съжаление все повече се разочаровам, сблъсквайки се с различни ситуации. Имам чувството, че хората не са щастливи…много често попадам на сърдити служители – било то в банката, общината или магазина. И с хора, които не са компетентни и добре обучени за длъжността, която заемат.  Ядосвам се и за осеяните с дупки пътища, за занемарената шанца, за мотополигона на който, ако някой не направи състезание в помен на някой и не извади пари от собствения си джоб, ще запустее като всичко останало. Мога да дам пример и с Боричо, създаде се нещо по-достъпно и интересно за самоковци, но и него опропастихме!

Къде са техните решения?

Решение има всеки проблем, стига да се вземе под внимание. Има институции, които трябва по-сериозно да започнат да си вършат работата и да спрат да си прехвърлят топката като на селски стадион. А що се отнася до хората – там проблемът е мащабен. Те получават ниски заплати, но и не всички са квалифицирани обаче. Има липса на кадри и общо взето е една голяма въртележка, от която изход не виждам.

Какво остава Самоков за теб?

Самоков заема голяма част в сърцето ми. Там са най-близките ми, семейството и приятелите. За моя огромна радост, въпреки всички контакти, които създавам, имам една шепа приятели от града и от детството ми, които винаги са до мен.

Как си днес, как протича един твой ден?

Моят ден протича спейки. Лягам сутрин, когато повечето от вас излизат за работа…ставам в късния следобяд и започвам да се приготвям отново за работа. Докато пътувам към дискотеката, провеждам няколко телефонни разговора, гримирайки се /смее се/  и ето ме там. А там всяка нощ е различна и безкрайно интересна.  Сблъсквам се с много и с  различни личности, запознавам се с хора, които всеки ден гледате по телевизията. Това е работа, в която няма как да не се влюбиш.

Ти си управител на един от най-популярните клубове в София. Колко голяма е тази отговорност?

Отговорноста е голяма. Това е работа, която всеки ден те учи на нещо както в професионален, така и в личен план. Но ти дава много. Просто трябва да заживееш с нея и да я вършиш с любов. Не прилича на тази зад бюрото или в библиотеката, но за това и не е за всеки. Изисква характер и лидерски качества.

Какво дава и какво отнема позицията ти? Има ли момент, в който си искала да се откажеш?

Тази работа може да ти даде много, стига да си отворен за нея. Това, което отнема не бих казала, а по скоро поставя на заден план е личният  живот. Тъй като работата е динамична нямаш време “да си губиш времето”.  Като на всякъде има моменти, в които чашата ти прелива, но да се откажа-НЕ!Не съм научена да се отказвам, не е в природата ми.

Има ли по-специфична романтика в нощния живот, според теб?

Както са казали:  “Най-хубавите си дни прекарах нощем”  /смее се/.

Има ли друг тип работа, който би предпочела един ден или по принцип?

Занимавала съм се и с други неща, но мисля, че работата като управител най-много се доближава до мен. Това е нещо, което ми идва отвъре. Аз обичам справедливостта, отговорностите, напрежението. Може би е заложено и в зодията ми, аз съм Лъв, а всички знаем, че лъвовете са добри водачи и оратори. Не умея да си мълча и за това често съм упреквана, особено от майка ми. Но това съм аз, мисля, че съм здраво стъпила на земята и определено знам накъде съм тръгнала.  В тази професия има много тънки моменти, всички знаем колко трудно се работи с хора.

Каква си ти, когато си сама, не си на работа, как почиваш?

Когато съм сама, не се сещам да пусна дори телевизора, обичам да ми е тихо, но за кратко …Повече от свободното си време прекарвам с приятели или паля колата и изчезвам на някъде!Обичам денят ми да е разнообразен и динамичен. Аз не съм от тези хора, които могат да гледат телевизия цял ден, излежавайки се…това би ме убило.

Не спестявам често и въпроса за мечтите – какво би искала да ти се случи?

Ами не знам при мен дали са мечти или цели. Мисля, че човек преследва и вярва повече в целите си, отколкото в мечтите. Те ми звучат като нещо, което може евентуално да ти се случи, а аз предпочитам да съм сигурна, че ще стане. Иначе искам нормални неща – да стана майка, да създам здраво семейство, а в професионален план скоро ще разберете. Само ще кажа, че човек никога не трябва да се примирява с това, което има или е постигнал. Има толкова много хоризонти и пътища..просто не трябва да спирате да вървите. Скоро засякох една мисъл из нета: „Ако на едно място не ти харесва, премести се – ти не си дърво”.