Идва времето на различни кампании за почистване и съвсем нормално – пролет е, а изпод снеговете и лошото време „лъсна” и нашето самосъзнание като граждани. Някои неща наистина се набиват на очи – липсата на възпитание, липсата на култура и мръсотията. И ако първите две все пак могат някак си да се поприкрият поне за кратък отрязък от време, то боклуците няма как да скрием.
В почти всички точки на града има зони, които напомнят на малки и дори малко по-големи сметища. И навсякъде човешкият фактор е водещ. Същият този лош материал, който непрекъснато има потребност да си хвърля отпадъците, където му падне, без изобщо да се интересува в каква среда ще живее. Този нарастващ егоцентризъм в хората, който води по неведоми пътища съзнанието, че нищо извън собствената входна врата не ни интересува, ако не се касае пряко до нас или не е услужлива клюка в полза на лошия имидж на някой омразен съсед. И така, ден след ден изнасяме боклука от дома си и „грижливо” го подхвърляме някъде, дори не в близкия контейнер. След това някое куче, в търсене на парче хляб, разнася всичко наоколо. Прибирайки се просто подритваме отпадъците пред входната врата отсреща и заключваме вратата, присмехулно поглеждайки възрастната дама, която мете и събира нашия боклук.
По този начин, тръгвайки на разходка сред природата на „Ридо”, например, по някоя горска пътечка ще се сблъскате с „добронамереността” на някой, който е минал преди вас и е оставил диря след себе си – купчина пликчета, салфетки, фасове. От всичко това разбирате, че този човек е бил гладен, какво е ял и че е пушач! По-нататък е възможно да видите в някое закътано деренце цяла купчина от всякакви боклуци и дори въображението ви се оказва бедно да намери точната дума на тази смесица от мирис и картина.
Още по-идилична става картината по „Боклуджа”, особено в долния и край, където почистване е мръсна дума. В истинския смисъл. Ако надникнете на места, може да видите всичко – празни бутилки, клони, дрехи, обелки от храна. Вода може да не откриете в реката, но боклуци – със сигурност. Подобно е положението и на изхода на града по посока на с. Драгушиново, където е по-добре да мине багер и да поизрине – отпадъци заедно с някоя и друга излишна, появила се от нищото постройка, тип барака.
Междублоковите пространства също не са за пренебрегване – повечето от тях са подвижен контейнер на живеещите там, които, за по-голямо удобство, хвърлят боклука си направо от терасата на земята. И това ако не е някаква нова спортна дисциплина, здраве му кажете. Мятане на боклук.
Идилична е картината и в „Лаго”, където в една от зоните на излизане има изхвърлени строителни материали и трябва да внимавате при преминаването, ако сте загледани в хубавата природа някоя тухла да не ви удари в лицето. Как са достигнали тези материали там, ще се запитате. Отговорът е много прост – сами са се появили… и те като цветята – никнат навсякъде. Около стадиона в края на града по посока Боровец пък можете да видите изхвърлени бутилки от минерална вода, пликчета от семки и какво ли още не на различни купчини. Явно когато се тренира, се мисли само за спорта, но не и за други неща. Възпитава се само волята, но не и обичта и поддържането на местата, където тренираме.
Липсата на възпитание трупа отпадък навсякъде. Днес на едно дете няма да му се направи забележка, че хвърля обелките си на улицата, защото баща му ще му обясни, че почистването на неговия боклук е работа на едни хора, които метат улиците. Така ли „възпитаваме” днес?!
Апатия. Тази дума търсех при писането на този текст. Апатията на хората към заобикалящата ги среда ги кара да не обръщат внимание на случващото се около тях. Само обвинителният тон никога не ни е чужд, винаги знаем кой не си е свършил работата и сме готови да търсим вината в институциите повече, отколкото в личността. Но всяка общност, независимо от какъв тип е, се състои от личности. А тези личности имат среда. Никой не живее в изолираност от другите, поне ако сам и целенасочено не е потърсил такава. Всяка личност е фактор – в едно семейство, фирма, общество. Оказва се обаче, че липсата на гражданското самосъзнание е онази тънка брънка, която дърпа конците на промяната. И ако днес почистя целия ти боклук, а ти утре изхвърляш отново на същото място – по навик или от глупост, утре няма да изляза да мета нашия боклук, защото не мръсотията не може да се изчисти, а разбирането за това, какво е редно и какво не и кой на кого за какво е длъжен. По този начин броят на импровизираните сметища ще нараства и нито една кампания няма да е в състояние да сложи ръкавиците, за да почисти, онова, което няма как да бъде изчиствено.
