Общество

Имот под наем БЕЗ наем – възможно ли е?

Aнелия Балабанова

Вашата къща на село пустее? Потърсете й временен стопанин при нас, приканват от „Имоти под наем БЕЗ наем”. Инициативата, за която ще ви разкажем е нова за България, но за съвсем кратко време успя да набере скорост и популярност. Страницата и фейсбук групата са организирани на принципа на обяви от типа търси – предлага. Интересното е, че основно става въпрос за имоти по селата. Пустеещи къщи, в които никой не живее и собствениците им са решили да променят тази ситуация. Ще попитате как? Като ги предоставят за ползване на някое семейство или друго лице. Без пари, а срещу охрана или като в замяна им предоставят скромна част от произведената домашна продукция. Ирена Ненчева е от онази, застрашена от изчезване група хора, за които българският въздух е по-ценен от хубава кола и добре обзаведено жилище някъде по света. И прави своя избор – връща се в България с твърдото решение да даде своя човешки дан за страната си.

„Исках да развия идея, която да е полезна за всички, в която могат всички да участват, ако имат желание и да е полезна за всички”. Съдбата явно обаче си знае работата и развръзката идва докато Ирена обикаля селата около Бургас със своя приятелка, за да търси и купи малка къщичка. Разказът й и последващите събития са достатъчно красноречиви: „Виждам за пореден път пустеещите български селски къщи и се чувам да казвам: „Искам да се свържа с този собственик, ще го попитам, вместо да си купувам /щях да тегля заем, за да си купя/, не би ли се съгласил да ме допусне в пустеещата си къща срещу грижа за нея. И той доволен, и аз доволна”. Приятелката ми: „Ти пък! Кой ще те пусне в къщата си! Много ме заболя от думите й, ръжен ме прободе както се казва, какво е станало с нас, какво е това недоверие, с което живеем? Не че няма причини за него, но то не ни води към нищо хубаво.
Помислих си, че аз ако имам пустееща къща бих пуснала човек в нея. Щом аз бих, значи и други биха. Стана ми тъжно колко къщи стоят празни, буренясват, разпадат се, а ние да плащаме наеми в близкия град на 25 км. и ядем пластмасови зеленчуци пред телевизора. Да искаме да се върнем на село и да не го правим, защото нямаме нужните средства, за да закупим къща. Като части на пъзел, само трябва да съединим подходящите една на друга части. Готово! Още вечерта създадох група в социалната страница. Направих я тайна, за да се влиза с вид препоръка в нея. Как една идея става реалност – с метода на китайската капка – година и половина кап, кап, кап … всеки ден. Най-любимите ми моменти са тези, когато съм пред компютъра и в групата. И в мига, когато някой да подаде заявка за членство в нея да го приема веднага. Така перличка по перличка нанизвах герданчето от съмишленици, герданче, което мечтая някога да стане огърлица за шията на успешно осъществената от всички вас идея „дом без наем”. Каквото и да стане пред себе си съм спокойна – направих всичко, което можах и ще продължавам” – категорична е Ирена. Месеци по-късно тя е убедена в нуждата от такава платформа, носител на обяви и тя да обхваща територията на цялата страна.

Хора като героинята на разказа, който ви предлагаме от първо лице са безспорни новатори и се опитват да прокарат на местно ниво добри практики от страни, които сме свикнали общо да поставяме в графата „цивилизовани”. Сега въпросът е ще съумеем ли да ги доразвием или за пореден път ще покажем нашенското?! В конкретния случай е важно да се оцени и социалният ефект относно съживяването на селата. Не на последно място от успеха на подобни инициативи би проличала нашата гражданска и общественапозиция.

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close