Анелия Балабанова
Реформите, които управляващите са решени да предприемат в различни области от обществения живот на моменти прерастват в доста крайни действия и непопулярни мерки. Понякога няма нужда да се открива топлата вода и да се разбиват на пух и прах практики, които с времето са доказали, че са ефективни и работещи. Няма никаква логика в това. Както и намерението да се преустанови дейността на Районния съд в Самоков, заедно с още два на територията, обслужвана от Софийски окръжен съд. Мнозина биха определили това като пълен абсурд и безумие, само че е твърде вероятно да се случи. Този обезпокояващ факт беше повод за проведената среща между кмета Вл. Георгиев, Филип Владимиров – председател на Софийски окръжен съд /СОС/ и Янко Чавеев – председател на Районен съд в Самоков.
Никакъв предлог, бил той свързан и с оптимизация не може да оправдае намерението самоковци да бъдат обслужвани правно от Съда в Ихтиман. Районен съд – Самоков е достатъчно натоварен и това е видно от изготвена по инициатива на Общината справка в рамките на 40 страници. Осъществяването на готвената реорганизация би довело до забавяне на делата, а вероятно и в издаването на други нормативни актове.В Самоков са и двама от малкото съдебни изпълнители, които се налага да обслужват и съседни територии.
Съдът в град Самоков е създаден веднага след Освобождението. До 1887 година, той се е именувал Окръжен съд. След това е преименуван като Миров съд и така е продължил да съществува до 1922 година.
През 1922 година е разделен на две съдилища – Първо и Второ мирово съдилище. Няколко години по-късно – 1925 година отделните съдилища са били обединени отново в едно мирово съдилище и така съдът е съществувал до 1934 година. През 1934 година е наново преименуван – като Околийски съд, а от 1959 година – като Народен съд. От 1971 година е преименуван като Районен съд.
Затварянето му ще рефлектира и в социално-икономически аспект, тъй като в него към настоящия момент работят 40-50 човека самоковци.
