Анна Манова
Картината на безработицата на територията на нашата община по нищо не се различава от тази, която е в цялата ни страна. Всъщност Самоков е малка представителна извадка от грубата и окаяна българска действителност. Характеристиката по отношение на образователния статус на безработните оказва пряко влияние върху възможностите за работа. Съвсем логично ниският образователен ценз е съчетан с липса на квалификация и това превръща тези лица в неконкурентноспособни на пазара на труда. Ако оставим настрана лицата с образование по-ниско от основното и онези, които са заети в сезонната работа или са трайно безработни /чиито процент не е никак за подценяване/, то налице остават тези, които завършват професионални учебни заведения. На това, че голяма част от тях ще се ориентират в професията, която изучават разчитат директори, учители и разбира се не на последно място по значение и фирми.
Дуалното обучение – пътят към развитието и професионалната квалификация
Идеята на професионалните училища, даващи специализирана подготовка на своите възпитаници, е да бъдат посредници и „закърпващи” поизтънялата връзка между училище – учители – ученици – фирми. От няколко години тези училища в Самоков като Професионалната гимназия по туризъм и Професионална техническа гимназия „Никола Вапцаров” вървят по линията на дуалното обучение. Под „дуална система на обучение” се разбира професионалното обучение, което се осъществява паралелно на две места в професионално училище и в предприятие. Подобен тип система е разпространена не случайно в едни от най-развитите държави – Германия, Австрия и Швейцария.
Учебните програми, по които се обучават бъдещите специалисти са утвърдени от МОН, но те успешно се включват и в програми, които да обогатят допълнително учениците и да им дадат по-широк кръгозор. ПТГ „Никола Вапцаров”, например, работят по проектите „Да направим училището привлекателно за младите хора” и „Ученически практики”. ПГ по туризъм залагат на Еразъм +, мярка „Без отсъствие”, УСПЕХ, „Нов шанс за успех”, „Валидиране” и ученически практики. Обикновено професионалната насоченост започва от 10 клас, а производствените практики в реални условия се провеждат в 11 и 12 клас.
„Съобразно учебната програма учениците ни провеждат учебна практика в модернизираните учебните кухни и кабинетите по сервиране, хотелиерство и икономика или на реални работни места в хотели, ресторанти и туристически агенции в Боровец и Самоков. Имаме изградено трайно партньорство с работодатели и фирми. Производствената практика се провежда задължително на реално работно място. Работим успешно с хотелите „Самоков”, „Рила”, „Янакиев” в Боровец, с ресторанта и хотела към зала „Арена Самоков”, Туристическа агенция „Конкордия” и много други. Почти всяка година учениците ни имат възможност да проведат практиката си в чужбина. Страни, в които са осъществявани такива практики, са Германия, Англия, Франция и Италия. Както знаете Западният свят е скептичен към качеството на подготовка на ученици от Изтока, но винаги сме получавали висока оценка за нивото на знания и умения на учениците. Нещо повече, работейки в международни фирми, учениците ни се конкурират с младежи, изучаващи професии, от цяла Западна Европа и опитът ни показва, че нашите ученици често превъзхождат западноевропейските си връстници не само по професионални знания и умения, но и в проявените отговорност, дисциплина, мотивираност, владеене на чужди езици. Това не са наши наблюдения, а са получени оценки от чуждестранни партньори и работодатели”, пояснява временно изпълняващата длъжността директор на ПГ по туризъм Борислава Хаджийска. Така стоят нещата за тези, които са се ориентирали професионално в сферата на туризма.
„Учениците от специалност „Компютърна техника и технологии” провеждат производствена практика във всички компютърни фирми за хардуерно и софтуерно оборудване, както и при всички интернет доставчици за общината. Учениците от специалност „Електрообзавеждане на производството” практикуват в ТПК „Михаил Дашин”, ЕТ „Петър Петров” и др., а учениците от специалност „Икономика и мениджмънт” провеждат производствената си практика в счетоводни фирми и фирми с търговска дейност. Част от фирмите търсят контакти с ПТГ „Никола Вапцаров”. Особено засилен е интересът в последно време на фирма „Самел – 90” АД, която търси компютърни специалисти за металообработващите машини”, обясни директорът на ПТГ Велев.
„Ветровитият” пазар на труда
Изключително важен е моментът с адекватността на пазара на труда – или по друг начин казано, обучаващите се ученици да имат възможност да излязат извън рамките на училищния чин и теорията и да се слеят с работния процес, виждайки нагледно плюсовете и минусите в дадената професия, което на един по-следващ етап може сериозно да повлияе на избора им на професионална реализация. Практиката и теорията вървят ръка за ръка, въпреки че понякога се разминават. Всяка година от споменатите училища завършват голям брой ученици, като една не малка част от тях тръгват в коренно различни посоки от това, в което са се обучавали през годините в професионалните училища. „Всяка година завършват около 50 ученика от различни специалности, възможността за реализация е на част от тях. Обикновено около 50-60 % постъпват във ВУЗ. Останалите 30-40 % имат възможност да се реализират, макар и не точно по професията и специалността, която са изучавали, а 15 % от всички не започват работа, поради това, че търсят позиции с високо заплащане”, обяснява ситуацията Велев.
Очаквания VS действителност
Не може да се избегне и моментът на разминаването между очаквания и действителност, с която се сблъскват младежите при постъпването си на работа. Обикновено в съзнанието им преди това се е насадило впечатлението, че са учили достатъчно и че възнаграждение от порядъка на минималната работна заплата и малко над нея е сума, която не си заслужава труда. Голяма е заблудата, че завършвайки училище или ВУЗ без никакъв опит, но с някаква тапия и вече може да се бориш за ръководен пост в дaдена сфера. Само по себе си това е абсурдно, но е изключително често явление.
„Не съществуват пречки пред учениците, завършили ПГТ и желаещи да работят по специалността в България и в чужбина, да го направят. Въпросът е колко от тях желаят да работят именно по специалността и колко са готови да приемат условията, при които се работи в сферата на туризма в България. Твърде често учениците имат много високи изисквания за работа. Може би най-добрата мотивация е добро заплащане и подходяща позиция по възможност управленска, което не зависи от училището. Мотивацията е вътрешна убеденост в необходимостта от правене на нещо, водещо до конкретен резултат. Проблемът с мотивацията на учениците е световен проблем. Решението е индивидуално. Ние се стараем да поощряваме и подкрепяме учениците си във всякакви инициативи – порфесионални или не, така че да им помогнем да открият призванието си, да бъдат по-уверени. Увереността се постига със знание и умение. Стараем се да работим и в двете посоки: теория и практика. А ако все пак призванието им се окаже не в сферата на придобитото средно професионално образование, то годините в ПГТ да не са загубени, а да са спомогнали за обогатяване на личностите им”, смята Хаджийска.
Като тя подчертава и друго нещо, което е от основно значение: „Образователната ни система страда от дефицит на кадри, които да осъществяват ефективно кариерно ориентиране на учениците. Така много често избиращите професионално образование ученици попадат в специалност, която ги привлича с екзотичното си или обещаващото (претенциозно звучащо в повечето случаи) име, и впоследствие остават разочаровани от избора си и от специалността и не търсят реализация на пазара на труда. Друг съществен проблем в тази посока са учебните програми и планове, по които се извършва професионално обучение. Не стои от днес въпросът за необходимостта от преосмислянето и осъвременяването им, от предефинирането им, така че акцентът да е върху крайния ефект – постигане на привлекателност на професионалното образование и обучение. За да постигнем това при сега действащите учебни планове ние организираме и провеждаме допълнителни извънучилищни дейности в професионална посока – кетъринг мероприятия, фирмени партита, екскурзоводски беседи за гости на града и т.н.”
Професионалните училища в града на ръка разстояние с фирмите
През последните няколко години професионалните училища и фирмите се стараят на пулсират на една и съща честота. Това е и правилният път за намаляване на високите нива на безработицата в региони като нашия.
Връзката училище – учители – ученици – фирми не се губи, според директорите Хаджийска и Велев, тъй като според тях част от учениците имат реалната възможност да започнат работа по изучаваната специалност. „Не се губи връзката, защото учениците започват работа във фирми, където се провежда производствената им практика”, казва Велев. „Връзката би могла да се изгуби, когато специалностите са формално избирани и не отговарят на нуждите на пазара на труда, което всъщност би означавало, че работим формално. При нас такъв проблем не съществува. Живеем във време на девалвирали ценности, когато качеството на образованието не се цени, когато взискателността и дисциплината се определят като личностни претенции на учителя или като архаизми. Много често учениците пренебрегват обучението в гимназиалния етап, мечтаейки единствено за сдобиване с диплома, която да им послужи за постъпване в университет. В тази връзка полагаме усилия да създадем трайна отношение към знанието, ученето и професията”, споделя Хаджийска.
Големият плюс на професионалните учебни заведения е достъпът до реалните работни места и поддържането на тесния контакт между училища и работодатели. Това, което отчитат като напредък и положителна тенденция директорите Хаджийска и Велев е засиленият интерес на работодатели към предлаганите специалности в училищата им и обучените кадри. Понякога дори работодателите предлагат работни места и високи заплати на учениците.
Безработица. Кадрови „болежки”
Когато става въпрос за решаването на проблема с безработицата директорите смятат, че пътят към решаването им е откриването на нови работни места с достойно заплащане. Като не спестяват и една сериозна критика, че всъщност работа има, но желаещите да я вършат са малко. Като причините са комплексни. Но все пак е необходим регулатор. Личната самооценка понякога е завишена, а оттук се наслагват големите очаквания и големите разочарования. „Много млади, а и не само млади, са горди, че не правят „компромис” с избора на работа. Остава моралният въпрос как се издържат? Ако говорим за справянето с безработицата по принцип – за мен лично е въпрос на организация и на смели непопулярни решения. В този смисъл е време да спрем с внушенията за съществуване на непрестижни професии и да обуздаем неистовия си стремеж към елитарност. Във Франция съществува колеж, който подготвя кадри за почистване на кухни и заведения, най-вече за хранене. Желаещите да постъпят в този колеж са много. Съревновават се по няколко души за едно място. Защо – за да станат хигиенисти. Причината – в последващото заплащане. Eлитарността се открива в съзнанието за дълг към народа и родината си, и едва след това към себе си и към осигуряване на собствения комфорт в живота. Eлитът не изоставя родината си, а води народа си към бъдещето, макар че има трудности и въпреки несгодите”, обяснява процесите Хаджийска.
Всичко тръгва от училището, но не всичко зависи от училището. Фактите и пазарът трябва да диктуват специалностите. Като основна грешка при работодателите може да се определи кадровият недостиг и назначаване на работа на работници без нужната квалификация едва ли не от безизходица. Което от своя страна занижава престижа на даденото работно заведение. Текучеството в една фирма също е сигнал за проблем.
А ключът към разрешаването на проблемите с безработицата е коректност от страна на фирми и работодатели, търсене на точните кадри и на последно място, но не и по значение е трудовото възнаграждение, което е и най-важната мотивация за работника. Защото ако той знае, че това, което получава му покрива само критерия да се намира на прага на оцеляването за каква професионалност и отношение към работата говорим. Всички млади кадри, излизащи от професионални гимназии или не трябва да знаят за какво работят, да са добре мотивирани и да им се покаже, че ако влагат старание има път за развитие. Както и да им бъдат създадени трайни трудови навици. Иначе всичко друго е загубена кауза и залъгване – аз те лъжа, че ти плащам, а аз те баламосвам, че ти работя!
