Анелия Балабанова
„Да би мирно седяло, не би чудо видяло” гласи стара мъдрост. Мария Янакиева – Арангелова – председател на НЧ „Христо Ботев – 1928” – с. Говедарци определено не е от тези млади хора, които обичат да бездействат. Намерила е своя пристан в областта на културата и самодейността. Водена от принципа, че камъкът си тежи на мястото е твърдо решена да остане и отгледа децата си в България. Едното е на година и половина, а другото на пет месеца. Мария е завършила маркетинг в Благоевград /бакалавър/ като й предстои дипломиране по другата специалност – данъчна администрация. Както сама споделя насочила се е към две съвсем различни неща от това, с което в момента се занимава. „Когато преди три години ме избраха за пръв път за председател на читалището в Говедарци стана съвсем случайно. Имаше изборно събрание и се спряха на мен като едно от предложенията. Тогава бях и доста по-малка. Тази година ме преизбраха за още три. За мен беше едно предизвикателство и развлечение от цялото натоварено ежедневие” – разказва Мария. Ще попитате какво може да провокира един млад човек да обърне поглед към културата. Според героинята на този материал е въпрос най-вече на лична амбиция. Но и на желание, бихме добавили. Това, което я провокира да продължава да крачи с уверени стъпки по пътя, който е поела е усещането и мисълта, че все още има какво да се направи. Дори и в малките населени места като Говедарци културната и обществена дейност имат своите стожери. „Искам да остана в читалището. С по-големите момичета и момчета, които го посещават сме вече приятели. За каквото и да ги помоля, винаги се отзовават – било за почистване или нещо друго. И си мисля, че ако се върви в тази посока от тях ще станат достойни хора” – споделя амбициозна дама. „Миналото лято организирахме за децата разни забавни игри в библиотеката. Водихме ги на пикник, опитвахме се да ги привлечем по различни начини, за да посещават това място – НЧ „Христо Ботев – 1928”. Да знаят, че там могат да прекарат приятно и по всяко време е отворено” – добавя още тя. За Мария бъдещето е неразривно свързано с читалището в Говедарци. Участник е и в танцовия състав. Но на принципа, че една птичка пролет не прави е твърдо убедена, че са необходими колективни усилия, за да се случат нещата. Изключително благодарна и признателна е за подкрепата, която получава от секретаря на читалището – Спаска Костова. Радващо е, че интересът не стихва, а отскоро една от формациите има нов ръководител, който е само на 21 години. Всичко казано дотук е в контекста и установеното схващане, че младежите масово предпочитат да стоят пред компютъра и по кафетата. Със сигурност има и такива, но поставяме акцент върху щастливите изключения. Решихме да ви срещнем с Мария и по друга причина. Защото все по-рядко може да откриете човек, който не се страхува да застане и открито да изрази мнението си. Адаптирано към Джон Стайнбек това би звучало като за мишките и хората. За радост в днешно време тези две категории все по-отчетливо се разпознават, което е доказателство, че България ще я има и в утрешния ден.
