Злободневно

Имаше едно време…

gradinka2Мария Галчева

Всички знаете градинката до пожарната, особено хората, които са израснали на центъра. Днес от нея е останал само спомен. В петък няколко души проявиха самоинициатива след като неколкократно задаваха онлайн въпросите си на профила на Община Самоков кога ще се оправи любимото място.  Действията им бяха съвсем символични – почистване на плочките от тревата, която стигаше до кръста и евентуалното намерение там да се поставят пейки.

Но не е ясно на никого това пространство какво ще бъде – градинка ли, детски кът ли, изобщо какво ще бъде. Чуло се мнението, че почистването е излишно, защото щели да изравнят мястото със земята…

В крайна сметка ясно е само, че нищо не е ясно. А там едно време имаше скромна люлка, пързалка слонче и няколко пейки. Може да не беше кой знае какво, но градинката е оставила траен спомен във всяко едно дете, ходило там. А сега нищо не е останало. Вярно, да, това не е центъра, където тече буйно благоустрояване. Само 150 м го делят от него и какво от това. Ако не се беше вдигнал шум, най-вероятно и тревата щеше да си расте спокойно, като че ли сме в някоя джунгла.

Последната официална информация за градинката беше свързана с това, че пари за нея няма, че не сме одобрени след кандидатстване по програма.  Вероятно няма изненадани от тази новина. Но на фона на това, че в Туристическата градина се правят самоков и въжен град, на центъра изцяло нов вид около Козела мъничкото място изглежда нелепо изоставено. То не струва хиляди – една пързалка, една люлка, няколко фенера и две-три пейки – големият разход, няма що!

Има неща, които струват много повече от парите – това е сантименталната обвивка на събитията, запазили някъде в хората спомените за детството, протекло пак там на слончето-пързалка, на старата люлка. Тези хора вече имат свои собствени деца, които вероятно ще имат късмета да повторят детството на родителите си, но след битка като при Термопили. Битка на говорене, повтаряне, даване на постоянен зор и мрънкане. Това донякъде е тертипът на работа на нашите служби. „Нищо не става без зор” – трябва да е мотото им. И това, уважаеми управници, не е комплимент.

 

Related Articles

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Close
Close