Илка Динева – директор на ДГ „Детелина”: Трябва да има добро взаимодействие между родители и институция отношение

Анна Манова

Внимателната и всеотдайна работата с деца, изграждането на навици, надграждането на вече създадени такива и обучителният процес са едни от основните предизвикателства, пред които са изправени всички в сферата на образованието. И ако професията не е призвание, тогава нещата са безвъзвратно обречени.

Днес ще ви срещнем с г-жа Илка Динева, която е единственият директор на втората по големина детска градина в Общината – ДГ „Детелина”. Тя е в сферата на образованието вече над 40 години, като над 30 от тях е директор на детското заведение. Името на детската градина се асоциира с нея, а това се базира на положения през годините труд и старанието в професионален аспект, което е ежедневно. Причините са комплексни – да започнеш от нулата, да създадеш собствен екип и да надграждаш всеки ден.  И да посрещаш с усмивка всяко малко дете, престъпило прага на градината и да го приемаш като свое – да разбереш навиците му, предпочитанията, да установиш контакт с родители му, да го накараш да се почувства уютно на новото за него място. И всеки ден е различен и изпълнен с нови предизвикателства и емоции. Основен приоритет в работата е създаването на стегната обучителна система, която да дава добър старт на малчуганите след това в училище.

През годините нещата се променят, както в методиката на обучение, така и в иновациите. Днес все повече се обсъждат темите за агресията, за изграждане на видеонаблюдение в групите, за упражняване на контрол от страна на родители върху работата на педагозите. По всички тези теми, разговаряме с г-жа Илка Динева.

Г-жо Динева, Вие сте дългогодишен директор на ДГ „Детелина”. Какво се е променило през годините? И какви са трудностите и предизвикателствата?

Много неща се промениха с годините. В началото на моята кариера всичко беше подредено и спускано от Министерство на образованието и Регионалния инспекторат. Беше лесно да се работи. В един следващ етап стана по-трудно за ръководните кадри, променен беше Законът. Последната реформа по него е от 2017 година. Колкото и да беше приложен „ремонт” на този Закон, аз смятам, че той не е най-добрият или най-правилният. Даже има много минуси, които се усещат в просеца на работа. Един от основните проблеми е изключително голямата съпътстваща документация и многото Наредби. Не всичко е практически приложимо. Обърнато е много голямо внимание на приобщаващото образование. За мен това е голям проблем както в детските градини, така и в училище. В новата Наредба е поставен акцент както на децата със специални потребности, така и на надарените деца. Но аз, честно казано, до сега не съм видяла или чула на надарените деца да се помага. Освен ако самото учебно заведение не инициира някакъв тип награда или поощрение. Лично аз съм с положително отношение към децата със специални образователни потребности, но с тях се работи изключително трудно. В момента нямаме такива деца, но сме имали дете с аутизъм, например. Детето беше на много добро ниво. Има моменти, в които съветваме родителите да се обърнат към ресурсен учител, но те не винаги имат желание. Много е деликатно. Освен това се стремим да има взаимодействие между родител – учител – институция. И не на последно място да има приемственост между детската градина и училището. Трудностите се увеличават с всеки изминал ден, но се опитваме да се справяме с всички предизвикателства.

Станаха ли децата по-претенциозни, капризни или родителите са се променили?

С всички промени, които настъпват родителите стават все по-претенциозни. Те проявяват претенции към учителите, към институциите, но не и към себе си. Тук отново ще се върна на взаимодействието и до проявяването на разбиране, което отсъства все повече. Всичко опира до семейната среда. Наше основно задължение е да се грижим за децата и да следим поведението им. И не на последно място да информираме родителите. Ако кажем на един родител, че детето му е хиперактивно, то той трябва да има това предвид и да му обърне нужното внимание. Само тогава се осъществява истинското взаимодействие. Родителите искат да знаят какво става при нас, но ние не знаем какво се случва в семейството, което да провокира детето към някакви действия. Родителите не осъзнават, че децата са по-умни от тях. И ако днес даденият татко или майка са обещали на детето да го вземат от детска и го излъжат, то ще разбере. И накрая ние сме потърпевши от постъпката на родителите.

Това ли са едни от основните проблеми, с които се срещате ежедневно – нарушената комуникация, множеството изисквания от страна на родителите?

Ние се стараем да имаме изградена добра комуникация с родителите, когато има проблем го решаваме на място. Децата са си деца. Те искат внимание, обич, ласкателство, отношение, иновативни неща, които да се вкарват в образователния процес.

От позицията на дългогодишния си професионален опит – кое най-силно Ви е впечатлило в работата Ви с малките деца?

Всичко ме впечатлява, може би така съм устроена. Първоначално в малка група ме впечатляват самите деца. Когато постъпят тук за първи път искам да знам коя е любимата му играчка, какво обича най-много, какво желае. Важно е родителите да имат търпение, особено в момента на адаптация от двете страни. При нас има система за работа и всеки знае преките си задължения, не е необходимо непрекъснато да ги натрапваш и налагаш. Това от своя страна води до успеваемост на децата след това в училище. Гледаме да сме в крак с новото: обзавеждане, технологии и иновации. Всичко е от значение.

Преди около месец на дневен ред беше темата за изхранването в детските градини, което предизвика недоволство от страна на родители. Основната теза беше, че порциите не са съобразени с възрастта, че децата си тръгват гладни от детската градина. Какво е Вашето мнение по темата?

Имало е моменти, в които храната наистина не е била добра – или е била рядка супата или ще е рядък сосът. Случвало се е да има и скапани плодове. Но тези проблеми ги решаваме директно с фирмата-доставчик. И мога да кажа, че е имало резултат от разговорите. Що се отнася до количеството на храната искам да поясня, че за порцион се полага по един черпак на дете. Нека да сложат на едно дете един черпак супа, едно основно и десерт и да проверим дали детето не се е нахранило. Няма да се нахрани онова дете, което не е научено да яде. Тук идват деца, които не познават нищо друго освен мляко, кроасани или пици. Това води до нежелание от страна на децата да се хранят с това, което се предлага в градината. Как ще яде ашуре, когато то никога не му е предлагано, същото е и с кекса. Или сос с кюфте, когато до този момент всичко му е било пасирано. Тези неща трябва да се вземат под внимание. Друго нещо е, когато детето има следобедна закуска към 15:30 и родителите го приберат в  18:00 – то пак ще е гладно. И това е нормално.

Друга тема, която е на дневен ред през последните няколко години, е тази за агресията. Тя присъства в детските градини и в училищата. Има ли семейства, при които най-често се наблюдават агресивни деца? Има ли начин тя да бъде овладяна?

Това е тема, която наистина много ме вълнува. Няма как да няма агресия в училище или в детската градина, когато всичко около децата е агресивно. Тя присъства дори в детските филмчета. Дори, когато сме си пуснали новините вкъщи и си мислим че детето не го интересува това, то всъщност попива. Тази повсеместна агресия няма как да не се пренася при децата. Прави ми впечатление и друго нещо. Била съм свидетел на неформален разговор между две дами, които си говорят какви са учителите днес, сипят обвинения към тях и методите им на обучение. И това се случва пред децата им. Говоренето пред децата за учителите като за лоши, некачествени възрастни, които са лошо облечени, води до внушение на децата към самите учители и към самата институция. Формира отношение. Изгуби се уважението, което аз съм изпитвала към моите учители, които са ми дали основата и са ме научили на толкова много неща. От любимата си учителка може би съм заобичала учителската професия. Днес това отсъства. Често срещано е родителите да не упрекват за нищо децата си, дори когато са виновни те прехвърлят вината винаги върху другите.

Когато едно дете проявява агресия спрямо другите, това е сигнал, че нещо се случва в семейството. Тогава насочваме родителите и детето към психолог. И родителите трябват да бъдат максимално честни дали това дете е малтретирано вкъщи. Когато едно дете е подложено на домашен тормоз,то или се затваря в себе си и не общува с никого, или излива цялата си агресия в детската градина, съответно в училище.

През последните две – три години се усеща едно преориентиране към учителската професия. Има ли проблем с подбора на квалифицирани кадри?

За съжаление се опорочи както образованието, така и квалификацията. Днес всеки може да получи желаната от него квалификация без особени усилия или умения. Образованието, подобно на здравеопазването, започна да се превръща във фирма. Преди години квалификационен клас се получаваше много трудно. Сега се базира на един въпросник и един развит въпрос. Малко са хората, на които това е призвание.

Какво се случва, когато от персонала – лелички, учители малтретират децата?

При нас това е недопустимо. Всеки, който посегне на дете няма място в детската градина. Има моменти, когато нещата ескалират, но не се стига до малтретиране или бой. При такива случаи е редно учителят да се свърже с родителите и да се преустанови всичко навреме. Това са много сложни отношения. Много хора се опитаха да ги преустановят, дори НПО-та се намесват в някои градини и училища в страната  За мен хора, които не са компетентни не бива да се занимават с този въпрос.

В последно време родителите станаха изобретателни и започнаха да слагат записващи устройства в дрешките и играчките на децата, за да следят отблизо как минава един ден в градината. Това означава ли, че когато едно дете е непослушно, никой няма право да му направи забележка или да го накаже?

Не може да стоиш безучастен, когато едно дете нарушава реда и пречи на останалите. Не може да не му направиш забележка. Родителите могат да си позволяват да сложат камери в джобче, дрешка или играчка, а защо ние да не можем? Дайте да сложим камери в домовете, за да видим какво става там!

В тази връзка трябва ли да има постоянно видеонаблюдение в детските градини и то да бъде законово регламентирано?

Аз съм против поставянето на камери вътре в групите. Ако ни задължат да има такива, твърде е вероятно родителите да видят собствените си деца в доста неприятни ситуации, или какво в действителност е поведението му. Не трябва да мислим само как ще поставим дадения учител в неловка ситуация. Това е едностранна гледна точка. Тези неща трябва да се обмислят от двете страни.

Не забравят ли родителите, че детската градина не може да изземе функциите на домашното възпитание, а трябва да надгражда изградени вече домашни навици?

Тук се доизграждат умения, навици, отношения. В семейството се създават. Дори, когато детето прекоси за първи път прага на детската градина, то трябва вече да има изградени елементарни навици. Дори да няма такива ние правим всичко възможно да го научим. Имаме други по-важни задължения – да ги обучаваме, да получават готовност за училище и да има система на работа от началото до предучилищна възраст. Всички деца да могат еднакво да стартират в първи клас.

И в тази връзка не се ли измества малко акцентът и от други сериозни теми и реални проблеми – подбора на кадрите, мотивацията на учителите, твърде големия брой деца в групите, липсата на професионален психолог и т.н? Има ли начин държавата да регулира тези процеси и те да бъдат общовалидни за всички детски градини?

Да, измества се акцентът. Учебните заведения са за обучение, а за възпитанието трябва да се погрижи семейството. С новите промени станахме администратори даваме за какви ли не неща справки ,изискват портфолио за всяко дете ,учител  И за да не се измества акцентът държавата е тази, която трябва да въведе ред в тези институции. Първо трябва да се намали бройката на децата. Но от своя страна по-малкият брой деца води до по-малко финансиране. Когато децата са малък брой има реална възможност да им се обърне по-голямо внимание. Второ новите програми трябва да са адекватни с възрастовите особености на децата. Третото нещо, което трябва да се има предвид е, това което се прави в детските градини да продължи да се надгражда в училище, да има приемственост.

Смятам, че в Самоков детските градини сме добре, защото получаваме разбирането и подкрепата на общинското ръководство. Направиха се градинките и дворовете в детските заведения, както трябва и не само.А храненето ако не се подпомага от Общината ?  Обзаведени са добре. Уютно е на всякъде .И родителите трябва да са спокойни.