София Сотирова
Ние, от съюза на инвалидите, обичаме да посещаваме красивите български манастири. Те са местата, запазили вярата, историята и душевността на българина през вековете. Откривайки тези прекрасно реставрирани и обновени свети места, усещаме как се възвръща отново вярата на българите, склонността им към дарителство и усещането за съпричастност.
И така, уречения ден за пътуване идва. Качваме се в автобуса и поемаме към София. Посоката е към два от манастирите на Софийската Света гора. Наскоро посетихме три от тези манастири в североизточната и част, Кремиковски, Чепински и Батулийски. Сега се отправяме към югозападната и част. Първо се спираме в Клисурския манастир Света Петка. Това е една прекрасна Света обител, малко след Банкя. Местността, както винаги не е случайно избрана, от там се открива прекрасна, необятна за погледа гледка към Софийското поле и София, към Люлин планина и Витоша. Манастирът е голям, действащ, женски, наскоро обновен и с реставрирани църкви. Основан е още по времето на цар Иван Асен II и мястото е избрано във връзка с пренасянето на мощите на Света Петка Парескева, българската светица. Забележително е изографисването на сградите и от вън, нещо рядко срещащо се. Влизаме в черките, палим свещи и всеки отправя молбата си към Бог. После разглеждаме прекрасната обител, великолепно поддържана, правим си снимки за спомен. Ръководството на съюза на инвалидите е предвидило почерпка със закуска, една от нашите членки е омесила щрудел и черпи за рождения си ден, друг от членовете също не пропуска да почерпи за своя рожден ден. Усещането на всички е повече от приятно.
Не след дълго се отправяме към другия определен за посещение манастир, Дивотинския Света Троица. И той е изграден също на едно прекрасно място, недалеч от село Дивотино преди десет века. Манастирът е мъжки, голям, също прекрасно поддържан и още в ремонт и реставрация на старата черква. Влизаме в действащата в момента черква, палим свещи пред иконите и всеки отправя своята стаена молба към Всевишния. Купуваме си сувенири от манастира за спомен, църковни календарчета вече за новата 2020 година. Не след дълго един млад монах ни изнася лека беседа за историята на манастира, за смисъла на Света Троица и неусетно ни прави съпричастни с неговата вяра. Забелязва се едно умиротворение по лицата ни и усещаме как добротата във всеки от нас отново ни изпълва. И само това да е, вече е достатъчно от посещението на манастирите. И тук си правим снимки, монахът с удоволствие и без да го каним ни снима пред църквата.
Излизаме от манастира и се насочваме към Банкя. Спираме за малка лека почивка. Някои пият кафе, други си наливат вода, една от нас посещава болната си сестра, повечето се възползват да се раздвижат из центъра на града. И тази екскурзия е към края си. Автобусът ни връща отново в Самоков, но одухотворени и с радост в сърцата. Дай, Боже, повече такива дни!
